Кирил Бошов, председател на УС на ЗАД „Евроинс“
Господин Бошов, очаквате ли някакви проблеми за застрахователния бранш в България, които да възникнат като следствие от присъединяването на страната ни към ЕС през 2007
година?
- Не смятам, че ще има каквито и да е сътресения след приемането на страната ни в ЕС, тъй като достатъчно дълго сме се готвили за този процес. В „Евроинс“ започнахме да се готвим преди години
именно с тази цел - след 2 месеца компанията да бъде напълно готова да отговори на предизвикателствата. Кодексът за застраховането, приет в края на миналата година, обяви 2006-та като година, в
която застрахователите трябва да приведат дейността си в съответствие с него. Към днешна дата мога да кажа, че "Евроинс" е изпълнила всички условия, както по отношение на капиталовите изисквания,
така и по отношение на всички останали регулации, на които трябва да отговори компанията.
Що се отнася до пазара като цяло, всяка компания трябва да прави този анализ сама за себе си. Не смятам обаче, че има някаква съществена разлика, конкурентни предимства или недостатъци в зависимост
от това с какъв капитал е компанията. Разбира се, доколкото „български капитали“ вече не е някакво клише, тъй като "Евроинс" е листвана на фондовата борса и нейните акционери са редица сериозни
чуждестранни финансови институции. Някои от тях участват на българския пазар, а други присъстват на него именно заради листването на компанията. България през последните 7-8 години беше отворен
пазар за всички големи световни застрахователни играчи. Това, че страната ни не е била членка на ЕС, не е било пречка за никой от тях да инвестира у нас, тъй като режимът за лицензиране на
застрахователните компании винаги е бил достатъчно отворен и преди приемането на Кодекса. Ето защо, аз не очаквам да се случи нищо толкова съществено като развитието на пазара. Другата причина да
смятам така е, че непрекъснато наблюдавам промените в страните, които станаха членки на ЕС през 2004 година. Там разместването на пазарните пластове във връзка с присъединяването не беше
съществено. Не беше съществен и пазарният дял, който компании, навлезли след 2004 г., успяха да завладеят за тези 2-3 години. Причината е, че те се сблъскват със същите проблеми, с които се
сблъскваме и ние. Фактът, че просто отпада някое изискване за лиценз, не помага много на тези компании. В крайна сметка, те също трябва да намерят както своя екип, така и адекватна информационна
система, а за всичко това е необходимо време. Това дали страната е приета, или не в ЕС, не оказва никакво значение.
Значи, да не очакваме след 1 януари 2007 г. някаква супер сериозна инвазия от чуждестранни застрахователни компании на българския пазар? Тоест, така да се каже, картите са раздадени и
пазарът в по-голямата си част е разпределен между участниците в него?
- Вероятно и това твърдение е крайно, тъй като, естествено, някакво преразпределение трябва да има. Но в крайна
сметка това, от което най-вече се интересуват световните играчи, е да видят значим потенциал на пазара. В същото време, цифрите в България продължават да са доста, доста ниски, а, за съжаление, от
началото на годината се наблюдава и известно намаляване на ръста. Тази година очаквам пазарът на общото застраховане да е в рамките между 1 млрд. - 1,1 млрд. лева, или 570 млн. евро, което е
изключително малко за страна-членка на ЕС. В същото време, това ще бъде постигнато при ръст от 12 до 15%. Ако ръстът се запази в рамките на 10-20%, за една нова чуждестранна компания, навлизаща в
България, която си поставя за цел да постигне 3-4% пазарен дял в следващите 2-3 години, това би означавало премиен приход от рода на 15-20 млн. евро. На фона на техните милиарди, тези 15-20 млн.
евро, постигнати в най-добрия случай след няколко години, означават просто едно кабърче в картата, с което да отбележат, че са тук. Онова, което би привлякло по-големите играчи, е някаква яснота,
че в следващите 5 години този пазар ще расте с много, много по-големи темпове от останалите страни от региона и "старите" страни-членки. С такава оптимистична прогноза за застрахователния ни пазар
обаче аз не мога да се ангажирам към днешна дата по редица причини.
Кои са причините за този забавен темп и за това, че според всички експерти българският застрахователен пазар има голям потенциал, но от години не може да го развие в пълна
степен?
- Превръщаме се в стара грамофонна плоча да повтаряме едни и същи неща - че българинът няма застрахователна култура, че в България пазарът се доминира от автозастраховките, но
че рано или късно хората трябва да започнат да си правят застраховки и на имуществото - както във връзка с природните бедствия, които се случиха, така и във връзка с кредитната експанзия... Така
или иначе, имущественото застраховане продължава да не расте с темпове, които е необходимо, за да се достигне поне някакво нормално разпространение на този вид застраховки. Продължаваме да си
говорим за отговорностите - за това, че чрез компаниите искаме място в ЕС. Трябва да има цяла поредица от застраховки - както по отношение на продуктите, така и по отношение на отговорността на
самото юридическо лице, но въпреки това този пазар също не расте с необходимите темпове. Истината е, че ръстът на пазара в общото застраховане през последните 4-5 години се доминираше предимно от
"Гражданска отговорност", и по-скоро от ръста на цените на "Гражданска отговорност". В някаква степен, разбира се, и от увеличаване на разпространението на тази застраховка. Видяхме, че в момента,
в който настъпи либерализацията на пазара на "Гражданска отговорност", цената на застраховката престана да поскъпва за 2006 г. спрямо 2005 г., а ръстът замря. Оттук нататък единствената надежда е,
че останалите застраховки все пак ще намерят подобаващия си дял. Което към днешна дата, колкото и песимистично да звучи, не се случва.
Не смятате ли, че и застрахователите също са длъжници на хората, тъй като не популяризират достатъчно дейността си?
- Сигурно има и такъв момент, но какво значи да популяризираме дейността си?
Да популяризирате ползата от застраховането – като например защитата, която гарантирате със своите продукти и цената, на която може да бъдат закупени те...
- Цените на продуктите са достатъчно интересни, маркетингът е достатъчно агресивен, но в крайна сметка, това е въпрос и на решение на всяка една компания и всеки един клиент. Явно те все още не са
почувствали необходимостта от такъв тип застраховка. Ако говорим в частта имущество, може би причината в известна степен е, че България, за щастие, се намира в климатичен регион, който не е
съпроводен с толкова значими природни бедствия, въпреки това, което се случи в последните години. Сигурно обаче трябва да се случи някакъв катаклизъм в страната, за да може наистина да се проумее
необходимостта от повишаване разпространението на тези застраховки. Ние не можем да направим много повече от това, което е направено дотук. Разходите за реклама и за маркетинг са съществена част от
дейността на застрахователя и тяхното сериозно повишаване ограничава печалбите на застрахователите - всеки сам трябва да взема решение къде да намери баланса.
Повечето от собствениците на българските застрахователни компании предпочетоха през последните 1-2 години да ги продадат на сериозни чуждестранни инвеститори. Вие избрахте друг път –
листване на борсата. Какво доведе до това решение и какви са резултатите от него?
- "Евро инс" започна дейността си като компания в общото застраховане през юни 1998 година и към днешна дата има 8-годишна история, което не е кой знае колко за застрахователна компания, но за
младия български застрахователен пазар е достатъчно за това едно дружество да се наложи, да изгради своята политика и да вземе някои стратегически решения за бъдещето. През миналата година ние
имахме няколко варианта за бъдещето. Не е тайна, че почти всички световни играчи, които навлязоха и искаха да навлязат на българския пазар, се интересуваха от покупка на мажоритарен пакет от
компанията. Ние избрахме по-друг път, защото смятаме, че в дългосрочен план имаме голям потенциал за развитие. Не на последно място, "Евроинс" е част от холдингова компания, която през последните
години разви значителен финансов бизнес, който много добре беше интегриран с дейността на застрахователната компания. Смятам, че към днешна дата основният акционер - "Старком холдинг",
има много добре структурирани дъщерни компании, които взаимно се подпомагат и които имат огромен потенциал за растеж - всяка една от тях в сектора, в който се развива. В тази връзка, "Евроинс" се
явява стратегическо звено за развитие на целия холдинг. Същевременно искахме да получим възможността да отворим още повече дейността на дружеството към потенциални клиенти - партньори и
инвеститори. В тази връзка съвсем естествено дойде и решението за листването на компанията на борсата. Не на последно място, листването на дадена компания на борсата е индикатор за това, какво тя
наистина е постигнала досега и е най-обективният критерий за развитието й. Смятам, че решението беше доста смело, революционно за края на 2005 г., тъй като до този момент листваните дружества бяха
предимно фондове за инвестиции в недвижимите имоти и други такива специализирани институции. Ходът ни беше много успешен, капиталът на компанията беше увеличен над 2 пъти и в момента вече е над 14
млн. лв., което е около 2 пъти повече от необходимия съгласно Кодекса за застраховането. Този факт ни дава увереност за следващия времеви хоризонт от 5-7 години, че компанията е подкрепена
финансово в амбициите си да увеличава пазарния си дял, премийния си приход и печалбата си.
Какъв процент от акциите се търгуват в момента на борсата, какви са ценовите им нива? Това ли бяха резултатите, които гонехте, или те надминаха вашите очаквания?
- Към момента т.нар. free float надхвърля 27%. Това беше и ангажиментът, който поехме пред инвестиционната общност преди листването ни - че в рамките на 2006 г. между 25% и 30% от компанията ще
бъде търгуема на фондовата борса. Акциите показват стабилен темп на растеж, който е съчетан и с доста сериозни обеми, защото на борсата има достатъчно примери за ръст на цената, който обаче не е
подкрепен от съответните обеми. Това беше една от причините акциите на "Евроинс" да бъдат включени през лятото на 2006 г. в индекса BG 40, съставен именно от 40-те най-ликвидни позиции, търгуеми на
БФБ. Всичко това е доста добро постижение за компания, която в крайна сметка се търгува едва от 6 месеца. Ценовите нива към момента са в рамките на 5,20 - 5,30 лева за 1 акция, или двукратно
нараснали спрямо началото на 2006 г., когато беше листвана компанията.
Успяхте ли да привлечете от фондовия пазар стратегически инвеститори с по-големи портфейли?
- Имаше много голям интерес от страна на стратегически инвеститори да закупят по-голяма част от емисията, която направихме през лятото. Нашата идея беше - именно за да може да се получи активен
пазар на акциите - да няма инвеститор със значителен дял. В тази връзка основната част от инвеститорите са финансови институции - големи банки, пенсионни фондове, инвестиционни посредници,
опериращи в България и в чужбина, които закупиха акциите.
Има ли сред тях и застрахователни компании?
- Да, има и застрахователни компании, но те не са със значителен дял. В крайна сметка, оказа се, че закупуването на акции на "Евроинс" е доста добра инвестиция на застрахователни резерви, тъй като
поне в рамките на 2006 г. беше осигурена една достатъчно добра капиталова печалба.
Какви са резултатите на "Евроинс" за третото тримесечие на 2006 г.?
- Към края на септември печалбата, реализирана от "Евроинс", е 1,324 млн. лева. Нарастването спрямо същия период на 2005 г. е приблизително 5 пъти, тъй като миналата година по същото време
отчетохме 279 хил. лева. Високият ни резултат се дължи основно на подобрената квота на ощетимост на дружеството, която от 44,4% през деветмесечието на 2005 година е свалена на 37,6%.
Отчитаме висок ръст и на премийния ни приход, който вече е почти 30 млн. лева. В сравнение със същия период на миналата година, приходите ни се увеличават с близо 20 на сто. Особено забележимо е
нарастването на собствените средства на компанията, където цифрата е удвоена - от 7,3 млн. лева на 13,2 млн. лева.
Значително се увеличават и застрахователните си резерви, които сега са 17,3 млн. лева, или 60 на сто повече от септември 2005 година.
