На плажа туристите са един върху друг Искаме на летовник да се падат по 8 кв. м, казва зам. строителният министър Савин Ковачев
Тези дни в курортите Слънчев бряг и "Свети свети Константин и Елена" се провеждат две обсъждания на проекта на закон за Черноморското крайбрежие, изработен в Министерството на регионалното развитие
и благоустройството. На тях присъства заместник-министърът Савин Ковачев. Законопроектът от няколко дни е поместен в сайта на министерството в интернет и предвижда свободен достъп до плажовете,
нормативи за места в хотелите според крайбрежната ивица и редица други нововъведения.
- Г-н Ковачев, защо изобщо е необходим закон за крайбрежието?
- Ние всички сме свидетели какво става в момента по нашето черноморско крайбрежие, и то не от вчера, а от 15 години насам. Там се купуват земеделски земи не да се обработват, а да се използват за други цели. В момента курорти като Слънчев бряг, Златни пясъци, "Св. св. Константин и Елена" придобиват свръхурбанизиран вид. Подобно бъдеще се очертава и за някои други територии по крайбрежието.
Виждаме как зле се отразява, според моите колеги от Министерството на икономиката, строителството по време на активния туристическия сезон. Виждаме как за по-голямата част от крайбрежието липсват адекватни пречиствателни станции, в какво състояние са плажовете - с какви обекти върху тях, с какви огради понякога, какви бариери има в комплексите. Туристите са един върху друг на плажовете. Ако взема да изброявам всичко, няма да ми стигне и един ден. Това е от човешка гледна точка.
А от правна страна нещата стоят така: конституцията казва, че крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост. Но никой досега не е казал кое е крайбрежната плажна ивица. Няма, както казваме ние, законово определение
какво е плаж, бряг, ивица
как се определят точните граници на тая територия. Как се използва тази изключителна държавна собственост в интерес на нацията, как се опазва тя? Ето, затова този закон е абсолютно необходим.
- Защо проектът е само за морските курорти?
- Проблемите в другите курорти не са такива - визирам Боровец, Пампорово, Банско. Инвестиционната инициатива не е чак толкова бурна и ние успяваме да вкараме в разумни рамки използването на планинските курорти. Освен че се занимавам със законодателството за черноморското крайбрежие, съм тясно свързан и с финансирането от министерството на един нов устройствен план на Пампорово. Някои служители са членове на инициативния комитет за развитие на Боровец. Сега правя възможното Банско да има адекватна инфраструктура. Но за тези курорти според мен не е нужен закон, нужни са адекватни управленски действия на държавата и най-вече на местните власти. Докато нещата по черноморското крайбрежие са малко по-сложни и интересът към него е по-голям.
- Как ще се контролират някои от параметрите, заложени в закона? Например 8 квадратни метра площ за всеки човек на плажа? Ще броите летовниците ли?
- Това е един от показателите, който трябва да е налице, за да може да се уплътни с хотели ивицата зад плажа. Ние не можем да допуснем да има легла за 30 хиляди души, ако плажът реално може да поеме комфортно 10 хиляди. Това ще бъде законово основание да се откаже ново строителство.
Обаче трябва да кажем, че няма да вземаме предвид само площта на плажа, а и на басейните, които се предвижда да се изграждат в съответната зона, която се контролира - зона Б. Това е модерното европейско законодателство. Там се прилагат различни коефициенти, но ние смятаме, че
басейните също влизат в площта
на плажната ивица.
- Всичко това няма ли да остане само едно пожелание? Какво ще стане със заварените в забранените за строеж райони обекти - заведения и хотели?
- Един закон никога не може да има обратна сила. Това е записано в преходните и заключителни разпоредби на проекта - че ограничителните разпоредби не се прилагат за заварените законно построени обекти. За законните можем да дадем предписания - където е възможно, някои от тях да се приведат в по-благоприятен вид за туристите - примерно да се направят басейни и зелени площи в прилежащите терени.
- А незаконните? Ще има ли кураж държавата да се пребори с тях?
- Незаконните са друго нещо. Дължа да заявя, че бях на обсъждането на бюджета за следващите три години и в много приятелски диалог с Министерството на финансите си говорихме за бюджета на МРРБ. Срещнахме разбиране и са отделени пари за борба с незаконното строителство. Имаме средствата, а досега недостигът им беше една от основните пречки. Другата причина е, че все още вървят делата, а знаем с какво темпо стават нещата в съдебната система.
- Кои са поканените на обсъжданията на законопроекта?
- Ръководителите на общини, областните управители и техните заместници, сдружението на хотелиерите, на туроператорите, граждански комитети, представители на други министерства. Има доста широко представителство.
Получавам страшно много писма
по електронната поща, защото съм дал адреса си в страницата на министерството в интернет, където е публикуван проектът, и мога да кажа, че 99 на сто са "за" него. Тези, които дават отрицателно становище, не са повече от един процент.
- Какво може да се коригира в проекта след обсъжданията и за какво министерството ще е непреклонно?
- Не бих отстъпил от дефинициите, които сме дали, от обхвата на собствеността, от зоните за особена териториално-устройствена защита. Можем да дискутираме показателите за застрояване, коефициентите на интензивност и плътност, минималната озеленена площ. Евентуално можем да спорим по правомощията на общините, защото се опитваме някои дейности да ги качим тук, в министерството - примерно приемането на общите устройствени планове.
- Кога очаквате законопроектът да мине през Министерския съвет и да влезе в парламента?
- Идеята е до 25 юни да отразим бележките от общественото обсъждане, от това, което се получава по имейла, и да го внесем за съгласуване. Затова създадохме толкова стабилна организация на обсъжданията. Иска ми се най-късно до средата на юли законопроектът да бъде разгледан от Министерския съвет и да се внесе в парламента. До края на годината законът трябва да е факт.
