Разговор с Добринка Бонева, гл. експерт отдел “Евроинтеграция-2”, Дирекция „Европейска интеграция и международни отношения“ в Министерството на труда и социалната политика (МТСП)
Госпожо Бонева, миналата седмица правителството регламентира въвеждането на новите професионални пенсионни схеми. Какви бяха аргументите за тяхното приемане и няма ли да доведе това до
нарушаване на тристълбовия пенсионен модел?
Изменението на КСО (Кодекса за социалното осигуряване), свързано с приемането на тези схеми, по никакъв начин не нарушава тристълбовия пенсионен модел, дори обратното – опитахме се, транспонирайки
еврозаконодателството, да не засегнем този модел. Промените бяха наложени от това, че България трябва да въведе цялото налично законодателство на Европейския Съюз преди присъединяването си, а
директивите в областта на професионалните схеми до този момент не бяха въведени. В плана за действие през 2006 година, одобрен от МС предходната година, бяха предвидени за приемане конкретни мерки
по три директиви: за равното третиране на жените и мъжете в професионалните схеми (от 1986 г.), запазване на допълнителни пенсионни права при движение в общността (от 1998 г.) и за дейността и
надзора върху институции за професионално пенсионно осигуряване (от 2003 г.). И трите директиви касаят втория стълб – така, както го разбира Европейската Общност. Трябва да уточним, че нашият
пенсионен модел не съвпада като структура с познатия в 15-те страни от ЕС модел. При тях първият стълб е на законоустановените схеми, вторият – на професионалните схеми и третият стълб е на чисто
индивидуалните пенсионни спестявания. Спрямо тази класификация на ЕС българските първи и втори стълб попадат в първия стълб на ЕС, а нашият трети стълб разкрива характеристики и на втория, и на
третия стълб – както ги разбира ЕО. За ЕС професионалните схеми са втори стълб на пенсионната система, а за България те стоят в рамките на третия стълб.
Чуха се мнения, че въвеждането у нас на професионалните схеми не е задължително, а е само препоръка на ЕС...
Абсолютно задължително е. Това означава създаването на правна
рамка за функционирането на такива институции, предоставящи професионално пенсионно осигуряване, каквито има в ЕО.
Конкретно, по какво се различават новите професионални схеми от сега действащите доброволни пенсионни схеми?
Една професионална схема се характеризира с това, че е капиталова,
че предоставя обезщетения в контекста на професионална дейност и че винаги се създава на базата на споразумение или договор. Основната отличителна черта на професионалната схема е акта, от който тя
възниква. С други думи, професионалната схема трябва да произтича от споразумение между страните по правоотношение на заетост. Заетостта може да е на базата на трудов договор, по граждански
договор, правоотношение на държавен служител или дори самостоятелно заето лице. Именно споразумението за професионално осигуряване, постигнато в Колективен Трудов Договор (КТД) е голямата разлика
на професионалните схеми от индивидуалните схеми. За местата, където няма синдикати, които да сключат КТД, въведохме нова правна фигура – колективно споразумение.
От пенсионноосигурителните дружества определиха някои от предложенията за промяна на КСО като “опасни за стабилността на пенсионната система”. Как бихте коментирали
това?
Обратно – с обезщетенията, които засега позволихме да се предоставят от професионални схеми, се опитахме да преценим реално какви са реалните финансови възможности на нашите
дружества, за да не им позволим да се задължат повече, отколкото те действително ще могат да платят при настъпване на съответния осигурителен риск. Затова ограничихме обезщетенията от
професионалните схеми само до срочни пенсии за старост. Тоест, до реално изпълними задължения.
Пенсионни експерти обаче ви атакуват, че отказът от приемане на предложение за пожизнени пенсии “профанизира” идеята на пенсионния фонд, превръщайки го в елементарна спестовна
схема...
Това дали е възможно една пенсионна институция да покрива определени рискове се определя на базата на актюерски изчисления и математически формули, и начинът за изчисляването
на това дали има възможност да бъде покрито обещаното се прави с така наречените технически резерви – така, както го изисква директивата. От ЕС правят разлика между рисковете. Пожизнените пенсии
съдържат риска надживяване. Заедно с пенсиите за инвалидност, пожизнените и наследствените пенсии образуват т.нар. биометрични рискове. Ако една институция иска да поддържа плащания за такива
биометрични рискове, трябва да поддържа технически резерви. Тъй като оперативното време за подготвянето на промените в КСО беше само два месеца, ние не успяхме да направим добри текстове за
техническите резерви. Ето защо първоначално изключихме биометричните рискове и ограничихме правата на осигурените по професионалните схеми. Тази седмица обаче продължава работата по законопроекта
и, ако ни стигне времето, бихме могли да въведем и текстове за техническите резерви още преди проектът да е внесен в НС.
Дълъг ли е процесът за изчисляване на такива биометрични рискове за нашите условия и не би ли могло с разписването на текстове за техническите резерви, да бъдат
въведени пожизнени пенсии?
Изчисляването на техническите резерви е подобно на това при животозастраховането. Има начин да се разпишат тези резерви и ние ще го направим, защото
от главна дирекция “Вътрешен пазар” на ЕК искат от нашите институции за професионално осигуряване поддържане на технически резерви, за да може да оперират те на цялата територия на ЕС. А в ЕС има
професионални схеми на дефинираните плащания, при които също е задължително поддържане на такива технически резерви; има професионални схеми за инвалидност; професионални схеми, предоставящи
обезщетения в натура, каквито изобщо са непознати у нас.
Тоест, да очакваме ли още една промяна на КСО, според която вече да се допусне и въвеждането на пожизнени пенсии?
Да, както вече казах и в момента се работи по въвеждането на
техническите резерви, като наличието на такива текстове ще даде възможност и за регламентиране на възможността за пожизнени пенсии от професионалните схеми. Ние поехме ангажимент, че до датата за
присъединяване на България към ЕС ще сме направили пълно транспониране на съответното законодателство на ЕС, включително и за техническите резерви. При наличието на консенсус по този въпрос ще
могат да се разширят и правата, които ще дава професионалната схема в България.
Предполагам, че притесненията на дружествата по отношение на професионалните схеми идват оттам да не би хората да се отдръпнат от доброволното пенсионно осигуряване. Всъщност, професионалните
пенсионни схеми са не само една възможност за допълване на дохода за старост, но и възможност за влияние от страна на самите осигурени върху бъдещите им доходи.
За какво влияние може да се говори, ако човек, напуснал предприятието, в което работи, губи осигурителните си права?
Последният проект на директива за преносимост на
допълнителните пенсионни права, който сега тепърва започва да се обсъжда в рамките на Съвета на министрите, регламентира точно това – при допълнителните схеми занапред човек ще може да си вземе
вноските и да си ги пренесе в пенсионната схема на новия работодател. Но ние дадохме тези права още от сега на нашите осигурени по професионалните схеми, защото запазихме правото на изтегляне и
изплащане на средства – така, както съществува то в сегашните доброволни пенсионни фондове.
Бих искала да Ви насоча към един по-общ поглед към Стария континент: на 23 март в Брюксел се състоя конференция за последните тенденции в развитието на пенсионните системи. Не е тайна, че
населението на Европа застарява. Какви изводи направи срещата?
Действително на първо място беше констатирано, че всички пенсионни системи функционират в условията на застаряващо
население и оттук нататък явно ще растат разходите за пенсии, особено за публичните пенсии. Въпросът е как да се свият тези разходи. В ЕС очакват големия удар от застаряването след няколко години,
защото все още броят на работещите е по-голям от пенсионерите. В сравнение с държавите-членки на ЕС, България е в момента с най-лоши демографски показатели и тенденции.
Каква е визията на ЕС за пенсионна реформа?
В ЕС мислят как да се запази финансовата устойчивост на пенсионните системи. Да кажем, че това може да се постигне със съкращаване
нивото на обезщетения, но това не е решение, защото пенсиите трябва да запазят и една друга своя характеристика – да са адекватни, да запазват ниво на заместимост спрямо получаваните доходи. Сега
средното ниво на заместване е около 60% и такова трябва да остане. В някои от страните този процент е и по-висок. Това са основно страните с професионални фондове и именно това е и един от изходите
от застаряването според ЕС – в развитието на частните пенсионни схеми: професионални или индивидуални спестявания. В условията на застаряване солидарната система вече няма да може да предоставя
такава част от загубените доходи, каквато предоставя сега. С други думи, в ЕС смятат, че професионалните пенсионни схеми са възможен изход от демографската криза, като, естествено, никой не оспорва
водещата роля на публичните пенсии, основани на принципа на солидарността. Разработват се и стратегии за по-дълъг трудов живот, вкл. и над 65-годишна възраст.
Как ЕС оценява сега действащия български пенсионен модел?
С оглед присъединяването към ЕС, България трябва да се включи в т.нар. “открит метод за координация в областта на
пенсиите”. При този метод се следят 11 цели, обединени в три принципа: адекватност, финансова устойчивост и модерност.
Адекватност означава предоставяне на такъв доход, че хората да живеят по същия начин, както до пенсионирането си.
Финансова устойчивост е най-трудният, но и най-важен показател. Според него системата не бива да бъде изложена на финансови рискове.
Третият принцип – модерност – означава, че пенсиите трябва да покриват всички видове форми на заетост. Дори и да съм работила по някакъв екзотичен вид договор, според този принцип трябва да съм
защитена от пенсионната система. Специално внимание се обръща и на самостоятелно заетите лица.
България трябва да покрие и трите основни критерия и 11-те цели по тях. Като начало изготвихме пенсионен фиш, съвместно с ЕК.
В анализа ЕК констатира различие по пол в дохода, който предоставят у нас пенсиите; констатира различие в дохода при много възрастните, минималните и максималните размери на пенсиите като елемент
на солидарност в едно и също поколение, увеличаващото се значение на втория и третия стълб с оглед на бъдещите доходи след пенсиониране, благотворното влияние на капиталовите схеми върху
капиталовите пазари, все по-ниската безработица, но и необходимостта от повишаване на нивата на заетост, постигането на обща устойчивост на публичните финанси, което ще позволи посрещане на
увеличаващия се натиск върху пенсионната система поради застаряващото и намаляващо население. Като цяло от ЕК смятат, че още трябва да работим за покриване на критериите адекватност и финансова
устойчивост, но евроекспертите не дават становище по самия пенсионен модел, тъй като нямат компетентност за това.
От позицията на евроексперт, как виждате картината на пенсионния пазар у нас в бъдеще – очаквате ли нови играчи на пазара, сливания, поглъщания, фалити на компании?
Мисля, че
свободата, която дава вътрешният пазар на ЕС, ще доведе до това, че нашите дружества ще функционират в условията на неимоверно голяма конкуренция. По силата на свободата на услугите на вътрешния
пазар, след присъединяването ни към ЕС мощни европейски институции вече ще могат да извършват дейността си у нас без дори да откриват клонове в България, което за тях означава много ниски разходи и
едновременно с това нови категории осигурени лица. Ето защо с приемането на професионалните схеми дадохме в ръцете на нашите дружества още един инструмент, дадохме им продукт, който би ги направил
още по-конкурентни. Оттук нататък е само в техни ръце до каква степен те ще могат да докажат, че са еднакво добри със западните фирми.
