Нотариалната заверка на осигурителните договори ще забави процеса на прехвърляне, прогнозира изпълнителният директор на ПОД "Алианц България" АД София Христова
В края на месец юни Комисията за финансов надзор прие промените в Наредба №9 за начина и реда за оценка на активите и пасивите на пенсионните фондове и пенсионноосигурителните
дружества. Как тези промени ще повлияят на самите дружества и засягат ли по някакъв начин осигурените за допълнителна пенсия?
Въвежда се един по-съвършен и от методологическа гледна точка по-добър режим на оценка на активите и пасивите. Той по-скоро касае пенсионноосигурителните дружества, особено в частта за книжата,
които се търгуват на регулирани пазари, и в частта за инвестиционните имоти. От една страна определянето на цените на борсовите книжа е по-прецизно, а от друга - инвестиционните имоти ще бъдат
оценявани два пъти годишно, за разлика от досегашната оценка към края на годината. Причина за това е работата ни в режим “ежедневна оценка на активите и определяне стойността на един дял”. В
най-общи линии тази промяна в Наредбата е своевременна. Хубаво е, че в хода на измененията, които се правят в Наредбата, имаше широко обсъждане между участниците в процеса. Отчетено беше мнението
на одиторските компании и на БАДДПО. Направи се една добра крачка в посока на преоценка на активите и пасивите, което е в интерес както на дружества, така и на осигурените.
Още една наредба бе променена – Наредба №3 за реда и начина за промяна на участие в допълнителните пенсионни фондове. От началото на юли тази промяна ще става вече само с нотариална
заверка. Каква е оценката Ви – до каква степен това е положителна крачка към самите осигурени и ще облекчи пазара?
Доста се изговори и изписа, че процесът на прехвърляне е
съпътстван с опити за подмяна волята на осигурените лица. Не смятам, разбира се, че това е определящо за целия процес. По-скоро повече се шумеше около този въпрос. Няма съмнение, че това е едно
негативно явление, срещу което трябва да се вземат мерки.
Промените вече са факт. Въвеждането на нотариалната заверка безспорно създава защита и сигурност за волята на осигурените лица. От друга страна, промяната не облекчава процеса на прехвърлянето на
осигурените, защото е допълнителен ангажимент. Аз мисля, че усложнената процедура по промяна на участие е временно явление - докато се преодолеят негативните практики. Процесът по прехвърляне
трябва да бъде максимално бърз, облекчен и да не създава трудности на клиентите. Опитът на други страни показва, че прехвърлянето трябва да може да става ежедневно.
Кой е благоразумният механизъм тогава за защита на осигурените за допълнителна пенсия?
Практиката на прехвърляне на осигурени лица между фондовете беше законово
уредена в посока, пораждаща трудности, които членовете на БАДДПО предусещаха още от самото начало.
Ако осигуреното лице подава своето заявление за прехвърляне в дружеството, в което е осигурено, ще се избегнат всички трудности и неточности като: сгрешени лични данни, неточен номер на договор,
непопълнени адресни данни и пр. Те в голямата си част се явяват причина да не бъде одобрено едно или друго желание. Що се касае до сигурността, щом осигуреният е посетил дружеството, в което е бил
осигурен, и е поставил подписа си пред служител на това дружество с молба да се прехвърли в друг фонд, немислимо е да се оспорва дали това е подписът на лицето! Но това е спор, който водим вече
втора година с КФН и който изисква една доста сериозна промяна в Наредбата. В момента, в средата на годината, това не бива да става, защото би оказало негативно въздействие върху процеса на
прехвърляне. В този смисъл, като временна мярка, нотариалната заверка ще осигури достатъчна сигурност, че лицето само е пожелало да се прехвърли. Нека не съсредоточаваме вниманието си единствено
върху това, че има опити от страна на осигурителни посредници да се подменя волята на лицето. Не бива да пропускаме опитите за въздействие върху осигурените лица от страна на синдикати, на
работодатели и собственици на фирми, които подменят тяхната воля под заплаха за оттегляне на синдикална защита, за уволнение – ако не се прехвърлят във фонда, “избран” от съответния синдикат или
работодател. За мен това е по-страшният момент, защото е по-трудно доказуем и по-трудно преодолим.
На практика, нотариалната заверка в този случай не би решила проблемите. В законодателството на други страни с пенсионен модел, подобен на нашия, съществува санкция за работодателите, в случай, че
оказват въздействие върху работещите при тях лица за избор на осигурителен фонд. Но как да въздействаме на синдикатите? Въпросът не може да се реши цялостно с палиативни промени. Мисля, че всички
заинтересувани трябва да се стремят към законодателно решаване на тези проблеми. Очевидно е, че с въвеждането на нотариална заверка се преустановява само една от негативните практики, съпътстващи
процеса на прехвърляне.
Нотариалната заверка ще затрудни процеса, защото, от една страна, отнема време за клиента, а от друга, оскъпява самия процес на прехвърляне.“Пенсионноосигурително дружество Алианц България” АД
реши, че разходът за нотариална заверка ще бъде за сметка на дружеството. Това е нашият морален ангажимент към клиентите, които искат да се прехвърлят при нас.
Дали нотариалната заверка ще предизвика известно отдръпване на осигурените и промяна на желанията им за прехвърляне?
Определено смятам, че ще има известно забавяне на
процеса на прехвърляне. Мисля, че третото тримесечие няма да е толкова интензивно, както защото това е периодът на отпуските, така и поради стресирането от поредните нормативни изменения.
Нашият опит от последните десет години показва, че всяка промяна в законовата регулация на пенсионните фондове – положителна или отрицателна – се отразява остро на нашата дейност.
Сега към една по-тежко смилаема материя – промените в данъчното законодателство. Как бихте коментирали посоката на тези промени в ЗКПО и ЗОДФЛ?
Тези данъчни закони
засягат доброволното пенсионно осигуряване, при което хората се осигуряват за своя сметка и ползват данъчни облекчения, както и доброволното пенсионно осигуряване за сметка на работодателите, които
също ползват данъчни облекчения. Промените, предложени и приети от правителството в проектите на двата данъчни закона, неминуемо ще ограничат силно, да не кажа спрат, развитието на този механизъм
за генериране на допълнителен доход след пенсиониране. Нормално е всеки човек да бъде стимулиран да заделя дългосрочно за своя допълнителна пенсия. В целия свят тази дейност се стимулира от
държавата с данъчни облекчения. Режимът е различен. При нас е приет режим на “лимитиран вход”, т.е. ограничени преференции при внасяне на вноската. Тук именно трябва задължително да подчертаем, че
минахме през няколко режима, тоест налице е една честа смяна на законодателството. Първоначално имаше “свободен вход” и човек можеше да ползва данъчни облекчения върху внесената сума без максимален
лимит. Предвид подозрения за злоупотреба от страна на пенсионните фондове и намаляване на данъчните постъпления в държавната хазна, беше определен максимален размер на данъчното облекчение, а
именно 10% от годишния облагаем доход. Различните категории трудещи се бяха изведени в различни данъчни режими, като промените не бяха сериозно мотивирани. Въпреки че за 2005 г. различните режими
бяха синхронизирани, в един момент „гръмна бомбата” с предложението за драстично свиване на данъчната преференция до 600 лева годишно от 2006 г. Тази сума е нищожно малка на фона на планирания
икономически ръст и означава всяка година, след 2006-та да се правят изменения на този размер. Както вече споменах, пенсионното осигуряване е особено чувствително към промените в законодателството,
особено когато те са свързани с данъчното облагане. Задължително след всяка промяна настъпва период, през който клиентите се чувстват несигурни, стресирани и склонни да преосмислят своите
планове за спестяване. Пенсионноосигурителните дружества настояват за дългосрочно мислене по отношение на данъчното законодателство и промени, които да осигурят перспектива и стабилност, за да може
„третият стълб” – доброволното спестяване за пенсия да се развива нормално. Този вид осигуряване има огромен потенциал и участниците в него се увеличават постоянно.
Има ли прогноза колко би загубил бюджетът, ако не се приемат тези промени?
По приблизителни изчисления става дума за не повече от 10 милиона лева, които са
незначителна сума за държавния бюджет. Считаме, че може да има лимитиране в рамките на годишна сума, но 600 лева са нищожно малък размер.
С какво си обяснявате тази рязка данъчна промяна?
Качеството на предложените изменения подсказва, че е работено бързо и недотам прецизно. Целта вероятно е била да се
компенсира загубата от намаляването на данъчните ставки с приходи от друго място, а именно да се увеличат данъчните постъпления чрез намаляване на данъчните облекчения за допълнително социално
осигуряване - доброволно пенсионно осигуряване, застраховки живот, доброволно здравно осигуряване.
Какво сочат резултатите за полугодието в пенсионната компания „Алианц България”?
По отношение на коментирания процес по прехвърляне, към настоящия момент е трудно да
се посочат точни резултати за полугодието, тъй като част от подадените заявления се оказват невалидни поради коментираните по-горе причини. Все пак, очаквам делът на подалите заявления за
прехвърляне в Алианц България да се е увеличил в резултат на наплива за прехвърляне поради въведената от 1 юли нотариална заверка. За първото тримесечие, почти една трета (28 %) от всички лица
пожелали да се прехвърлят са избрали нашето дружество. Ориентировъчно, към 30 юни управляваните активи в трите фонда на дружеството са 325 милиона лева; Очакваме нашите членове да станат
780 000. Около 730 000 ще са хората с вноски. Нашата амбиция е тази година активите, управлявани от ПОД “Алианц България” да надхвърлят 370 милиона лева.
Каква е прогнозата ви за развитието на пенсионния пазар – очаквате ли сливания, окрупняване, нови играчи?
Нормалната пазарна тенденция води към окрупняване. Дали ще
има нови играчи, зависи от това, как ще се развие процесът на присъединяването ни към ЕС. Ако трябва да сме точни, България не е голям пазар на фона на европейския.
Както Комисията за финансов надзор, така и самият пазар постоянно налагат нови, все по-високи изисквания към пенсионноосигурителните дружества и трябва да сме наясно, че тези изисквания ще
продължат да нарастват във връзка с бъдещото ни присъединяване към ЕС. За да продължим да предлагаме висококачествен продукт на нашите клиенти, трябва да разполагаме с достатъчен финансов ресурс. В
този смисъл стигаме до извода, че трябва да се върви към консолидация, която е нормална световна практика. Компании, които имат недостатъчен обем и ръст няма да могат да издържат на пазарния
натиск, осовено ако пазарът на допълнителното пенсионно осигуряване в България бъде открит за конкуренция от страна на европейски фондове.
Колко компании, според Вас, са достатъчни?
Винаги съм казвала, че предвид мащаба на българския пенсионен пазар оптималният брой пенсионноосигурителни дружества е 4
или 5. Раздробяването не е най-доброто решение за нашия бранш и, естествено, за нашите клиенти.
Какви са очакванията ви за българския пенсионен пазар при влизането ни в ЕС?
Особено важно е при синхронизирането на нашето законодателство с европейското, да се реши
какви принципи ще се възприемат. В Европа местните пенсионни системи са различни. Има напреднали европейски държави с много добре развити пенсионни системи. В същото време, други европейски
пенсионни системи вече са амортизирани и търсят нови модели. Въпросът е ние какво ще вземем от европейската практика.
Ние къде сме в тази европейска класация?
Отчита се че моделът, възприет в България, е прогресивен. Надявам се, че той ще продължи да се развива и усъвършенства.
