Има проблем с дефицита по текущата сметка, който МВФ смята, че трябва да се реши и с увеличаване на предлагането
България е на крачка от подписване на ново стендбай споразумение с Международния валутен фонд (МВФ), след като правителството и фондът постигнаха съгласие по почти всички клаузи от него. Сред проблемите, които споразумението ще третира, са кредитната експанзия, дефицитът по текущата сметка и минималната работна заплата. Новото споразумение ще е двегодишно и за около 140 млн. долара.
Какво включва новото споразумение на България с МВФ?
- Това е едно традиционно споразумение, в което се включват няколко изисквания към икономиката на България, които трябва да се спазват. Става въпрос предимно за изисквания по отношение на фискалната политика на правителството. Бюджетът трябва да бъде балансиран. Поставили сме изисквания и за правителствените разходи, които не трябва да надвишават заложените в бюджета за тази година с повече от 1%. Като допълнение имаме и условия за структурни реформи, включващи и критерии за представяне на икономиката на България през следващите две години. Тук се включва създаването на Националната агенция за проходите и развитието на приватизацията. Става въпрос за раздържавяването на "Булгартабак" и електроразпределителните предприятия, но и на електроцентралите. Така че споразумението всъщност е стандартно и в него няма нищо ново.
Има ли някаква крайна дата за приватизацията в областта на енергетиката и по-специално на централите?
- Засега бихме искали да видим програмата на правителството за тези предприятия. Има варианти за приватизацията през 2005 и 2006 г. Продажбата на централите е свързана и с дефицита по текущата сметка, който до този момент е много голям, а инвестициите на зелено не са достатъчни да го финансират.
Много специалисти обвиняват фонда, че мерките за намаляване на кредитната експанзия ще имат ефект върху всички видове кредити, не само на потребителските, които според фонда са основният проблем. Как ще отговорите на тези обвинения?
- Със сигурност не искаме да намалим икономическия ръст. Има проблем с дефицита по текущата сметка, който смятаме, че трябва да се реши не само с ограничения в търсенето (чрез стриктна фискална политика и мерки за намаляването на ръста на кредитите), но и с увеличаване на предлагането. Затова насърчаваме правителството да предприеме структурни реформи. Ако реформите се осъществят, предлагането ще се увеличи и ще има по-малка нужда за ограничаване на търсенето, за да се елиминира външният ви дисбаланс. Така че ние сме и за мерки, увеличаващи предлагането, за да не се налага да разчитаме прекалено на ограниченията в търсенето. Когато става въпрос за кредитите, не трябва да абсолютизираме и да твърдим, че бизнес кредитите са добри, а потребителските са лоши. Както знаем, крайната цел на производството е потреблението. Затова, ако хората взимат заеми, за да задоволят потребителските си нужди, това само по себе си не е проблем. Банките казват, че в България потребителските кредити, които растат два пъти по-бързо от бизнес заемите, са безопасни. Затова МВФ не иска да предприеме мерки, които да ограничат специално един вид кредити повече от други, а предпочита мерки, които ще имат ефект върху банковата система като цяло и върху склонността към отпускане на заеми. Нека банките сами решават на кого ще отпускат заеми. Разбира се, има начини да се намали само ръстът на потребителските заеми. Кредитният регистър например, който действа от началото на месеца, вече ще обхваща всички заеми, включително и тези под 10 хил. лв. Тази нова информация за малките заеми, каквито са потребителските, дава възможност на всяка банка да види, че клиентът й е взел заем от две други институции, след което може да реши да не му отпусне нов кредит. Могат да се обмислят и мерки, които да накарат банките да наблюдават остатъчните доходи на домакинствата. Ако плащанията по всички кредити общо надхвърлят например 30% от доходите на домакинството, може да се забрани даването на заем, както това стана в Румъния. Това са възможностите, които могат да се имат предвид, въпреки че засега те не са обсъждани. Искам обаче да повторя, че не трябва да се определя еднозначно кой кредит е лош и кой е добър. Банките сами трябва да решат кой кредит е сигурен и може да бъде погасен. На макрониво отношението на общо кредити в икономиката на България към брутния вътрешен продукт (БВП) е около 30%. Нашите анализи показват, че при сегашното ниво на икономическо развитие нормално съотношение би било около 50 на сто. Фондът не иска обаче то да бъде достигнато само за една или две години.
За българските банки потребителските кредити са по-печеливши от търговските. Не мислите ли, че след мерките, залегнали в новото споразумение с МВФ, ще се намалят бизнес кредитите, а не потребителските?
- Това може да стане, но все пак бизнесът може да потърси финансиране и другаде. Не мисля обаче, че една банка ще откаже на неин дългогодишен бизнес клиент. В такъв случай може би е по-добре да задържиш този партньор. Но все пак банките решават, а ние ще наблюдаваме резултатите.
Какво показват данните за кредитната експанзия в сравнение с мисията през април?
- Публикуваните до този момент данни не показват никакви сериозни изменения в кредитната експанзия, но, доколкото знам, БНБ скоро ще публикува данни за растежа през юни. По предварителни данни за първи път той ще е под 50 на сто на годишна база, тоест наблюдава се забавяне. Може би това е резултат на мерките, които банката взе през май и юни (изтеглянето на правителствените депозити от търговските банки - бел. ред.).
Какви нови мерки за намаляване на кредитната експанзия ще бъдат взети, ако сегашните не дадат ефект? Предвижда ли се административно ограничаване на ръста на заемите?
- Фондът е прилагал такива мерки в други страни, но засега не искаме да го правим в България. На този етап БНБ обмисля алтернативни, а не административни мерки. Също така трябва да вземете предвид и промените по отношение на минималните задължителни резерви. По-малката от двете предвидени мерки влезе в сила от 1 юли, а другата ще започне от 1 октомври, така че ще можем да видим техния ефект най-рано през ноември.
Структурната реформа и приватизацията отново са във фокуса на вниманието в българската икономика. Кога очаквате да приключи реформата и кога ще усетим резултатите?
- Самата приватизация трябва да приключи сравнително бързо. Очакванията са това да стане преди приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. През 2005 и 2006 г. основните и най-големи предприятия ще бъдат приватизирани, особено в енергетиката и транспорта. След това няма да остане много. Структурната реформа ще отнеме повече време, тъй като е продължителен процес. Стимул за това ще е приемането в ЕС. Преговорните глави изискват да приемете редица закони, за да отворите пазарите си (примерно този на електричество) и да ги направите по-гъвкави. Това ще ускори въвеждането на мерките, тъй като иначе съюзът може да забави приемането ви с една година. Важното обаче е след изборите да има правителство с 4-годишен хоризонт, което да започне мандата си с достатъчно голямо доверие от обществото.
Защо трябва да имаме балансиран бюджет тази година?
- Защото приходите са повече от първоначално заложените в бюджета, така че можете да увеличите разходите си като процент от брутния вътрешен продукт. В резултат ще имате и по-бърз икономически растеж, малко по-високи цени. Освен това, колкото по-висок е дефицитът по текущата сметка, толкова повече приходи от мита и акцизи ще има Министерството на финансите. Така че може да балансирате бюджета си, особено предвид, че това се налага заради дефицита по текущата сметка.
В новото споразумението е заложен балансиран бюджет и за 2005 г., ако не изпълним критериите за ръст на кредитите и за дефицита по текущата сметка. Смятате ли, че това може да стане, особено при положение, че Министерството на финансите обеща да намали преките данъци през следващата година, когато има и избори?
- Ще имаме по-точни наблюдения по тези въпроси през септември, когато ще има редовна мисия, която ще обсъжда бюджет 2005. Тези неща са трудни за съгласуване. Имате нужда и от още инвестиции в инфраструктурата. Изборите обаче не трябва да водят след себе си подобни икономически решения. Правителството не бива да се опитва да си купува гласове. Опитът ни в други държави показва, че това е грешка. Политиците трябва да внимават и какво обещават. В Хърватия те обещаха да намалят ДДС и да не сключват ново споразумение с МВФ, но развитието след това ги накара да преосмислят това си решение. Трябва да отчетете, че ако ДДС в България спадне от 20 на 18%, това е намаление с 10% и можете сами да пресметнете загубата. Това е данъкът с най-голяма тежест в приходната част на бюджета на страната. Така че и българските политици трябва много да внимават какво обещават - независимо дали става въпрос за намаление на данъците, увеличение на разходите или на минималната заплата.
МВФ се съгласи Министерството на финансите да осигури средства за инфраструктури проекти. Може ли да кажете за колко пари става въпрос и имате ли изисквания към проектите, които ще бъдат избрани?
- Нямаме някакви изисквания за това, защото нямаме необходимия опит за да решаваме кой проект е добър и кой не. Ще оставим правителството само да вземе решение и да определи приоритетите си в договорената фискална рамка за балансиран бюджет през тази година. Беше ни казано, че част от средствата ще бъдат използвани за поддръжката и поправката на пътищата. Според мен това е приоритет, тъй като пътищата, които не се поддържат, след това ще трябва да бъдат изграждани наново.
Парламентарната опозиция твърди, че кредитната експанзия не бива да се забавя, защото тя води до икономически растеж. Вие казахте, че дори и с рестриктивни мерки може да се осигури дългосрочен икономически растеж. Каква е логиката зад това твърдение?
- Кредитният ръст със сигурност е един начин за постигане на икономически растеж. Но той може да се осигури и по други начини. Много компании се развиват без кредити, а се финансират от собствени средства или чрез капиталовите пазари. Със сигурност даването на кредити означава средства за хората и компаниите, а повечето заеми означават по-голям растеж. Въпросът е може ли такъв ръст да се поддържа, без да се стигне до финансова криза. Опитът сочи, че в други държави, които са имали бърз темп на кредитна експанзия за продължителен период, със сигурност са стигали до затруднения в банковата система. Данните в България са много добри и се надявам да останат такива, но опитът ни показва, че след няколко години хората може да нямат дохода да изплащат месечните си задължения.
Защо не сте съгласни с идеята за увеличаване на минималната работна заплата от 120 на 150 лв.?
- Защото смятаме, че това е прекалено голямо увеличение наведнъж. Данните показват, че от октомври 2001 г. насам минималната заплата се е увеличила с 40 на сто. Натрупаната инфлация оттогава е много по-малка. Значи налице е голямо увеличение. Сега правителството иска да добави още 25%, когато се очаква инфлацията да е около 3.5%. Това означава реално увеличение около 22%. Това със сигурност е повече от увеличението на производителността на българската икономика, особено на хората, които са на минималните заплати и които обикновено са с ниска производителност на труда. Така изтласквате работника на пазара на труда. Работодателят ще реши, че сега този работник струва повече, отколкото приходи носи. Тогава защо да го държи на работа? Така може да усложните положението за ниско квалифицираните работници и на току-що завършилите, които търсят първата си работа. Увеличението на минималната работна заплата ще намали и конкурентоспособността на икономиката на България на външните пазари. Сега много български компании изнасят, защото предлагат ниски цени. След увеличението на разходите за труд тези компании няма да могат да повишат цените си заради конкуренцията на пазара и така ще спадне износът на България и дефицитът по текущата сметка ще се влоши още повече.
Каква е причината за отмяната на надбавките за прослуженото време?
- Както заяви министърът на труда и социалната политика Христина Христова, това е анахронизъм на съвременния пазар на труда. Други държави нямат установени от правителството такива надбавки. Отделни работодатели могат да дадат на свой работник по-голяма заплата само защото е бил дълго време с тях, но обикновено на съвременните пазари на труда се плаща на базата на производителността. Ако опитът увеличава продуктивността, тогава работодателите ще платят повече. Според нас обаче тези бонуси не трябва да бъдат премахнати, въпреки че не виждаме причина да ги има. Смятаме, че това, което трябва да бъде премахнато, е фактът, че те могат да бъдат прехвърляни и на нов работодател. Причината за това, е, че когато по-възрастен служител напусне работа, за него ще е много по-трудно да си намери работа, защото новият работодател трябва да плати по-висока цена за него. Така че това води до дискриминация по отношение на по-възрастните служители. Не казваме, че надбавките трябва да бъдат премахнати за всички служители, тъй като това е е част от системата. Важно е да се разбере, че МВФ е само против прехвърлянето им.
