Хората да не се лъжат, че най-евтиното излиза на сметка

2-3 компании – лидери в автомобилното застраховане продължават да са некоректни – разговор с Владимир Тодоров, председател на Българска асоциация на застраховани и пострадали при катастрофи (БАЗК)

Господин Тодоров, как бихте определил отиващата си 2009 година за БАЗК?
Годината за БАЗК бе изключително успешна и ако има намаляване на жертвите по пътищата, а те ще бъдат с около 100 по-малко, това се дължи отчасти и на нашите усилия.
Започнахме годината с една съвместно мероприятие с бензиностанции Лукойл – продажба на благотворителни картички. Средствата, които постъпиха от тази акция – 5000 лева, ще бъдат връчени официално на БЧК на 16 декември.
Сред успешните ни инициативи бе и разширяване обхвата на плазмените екрани с шокиращи кадри, които целят да стреснат шофьорите. В момента екраните са 8 и са разположени в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Планираме в началото на следващата година да поставим такива екрани и в Благоевград, Велико Търново и Търговище.
Съвместно с КАТ започнахме инициатива за прожектиране на филм на всеки млад водач, който получава книжката си. В момента в 28-те КАТ-а всички нови шофьори гледат този материал при получаването на шофьорските си документи.
Може би една от най-силните кампании бе кампаннията с билбордовете: „Пътни хулигани, дарихте ли органите си?“. Поставихме десетки такива стряскащи „реклами“ по пътищата у нас. Включихме се и с видеоклип, предупреждаващ, че тази година при катастрофи у нас ще загинат повече от 900 души. Надяваме се да сбъркаме. Към 11 декември 2009 г. са загинали 802 души.
Включихме се в проект за изграждане на wi fi зона в Столичния КАТ и поставяне на видеокамери, които следят броячите на опашките. В началото на 2010 година планираме следващата стъпка – регистриране в интернет на наказателните постановления, както и справка за наказателните точки през интернет.
Организирахме още много инициативи, насочени към различни групи и категории участници в пътното движение. Участвахме в много проекти, насочени по един или друг начин към пътната безопасност.
Една от последните ни инициативи бе реализирането на видеоклип с фолкпевицата Яница. Тя направи клип „Изгубени души“, в който отново се третира темата за пътната безопасност.
БАЗК участва и в разработването на проект за бонус-малус системата в застраховката „Гражданска отговорност“, с който участвахме в конкурс, обявен от ЗК „Интерамерикан“. Проектът ни спечели второ място. Категорично смятаме, че цената на „Гражданската отговорност“ трябва да се определя и от личните качества на водача.
През изтеклата година разширихме нашите представителства и вече  в около 20 града имаме представители, към които гражданите да се обръщат с въпроси, запитвания, жалби.

Можете ли да групирате основните запитвания, които постъпват при вас?
Основните въпроси са свързани с проблеми по застраховката „Гражданска отговорност“ - изискваните документи при ПТП, какви са сроковете за изплащане на обезщетения, стойността на самите обезщетения, кога има отказ от обезщетения.
Втората група основни въпроси са свързани със застраховката „Каско“. Имахме няколко сигнала във връзка с надзастраховане от някои дружества. Случаите са идентични – застрахован прави катастрофа с тотална щета, сигнализира в компанията и оттам застрахователят му казва, че се е объркал при сключването на полицата и изчислението на премията и му връща част от тази премия. Според нас въпреки че това е законно, не е морално.
Третата основна група въпроси, които отправят хората към нас, са проблеми, свързани със застраховки при отпускане на кредити. За съжаление, когато настъпи събитие – злополука или смърт, практиката ни показва, че има проблеми с плащанията на обезщетения. Призовавам хората да четат много вниматено условията при сключването на такива застраховки. Имаме и някои странни случаи. Например, застрахователна компания гарантира кредит по кредитна карта, като в общите условия пише, че застрахователното покритие важи на 100 км. от адреса на застрахования. Тоест, ако застраховката е сключена в София, покритието важи след 100 км. По такава застраховка имахме отказ от плащане на обезщетение, защото смъртта на застрахования бе настъпила в София, а не на 100 км. от столицата. Парадокс е, че при сключването на такава застраховка не се изискват някакви медицински прегледи, а при настъпване на събитие се твърди, че е трябвало да бъдат представени резултати от такива прегледи и че, едва ли не, хората укриват информация.

Общо сигналите, които получавате, само за определени компании ли са?
Наблюдаваме тенденция за намаляване броя на жалбите, но все още има 2-3 компании, които продължават да си позволяват такива волности. Те са в общото застраховане и някои от тях са лидери на пазара в автомобилното застраховане. Засега диалогът с тях е труден, но очаквам хората сами да отсеят кой е коректен и кой не е.

Имате ли впечатление, че хората вече са по-грамотни в застрахователно отношение?
Мисля, че има доста голям напредък. Гражданите започнаха да разбират пряката връзка между размера на премията и на обезщетенията. Вече няма такива негодувания като „Защо ми вземат този данък Гражданска отговорност“. Въпросът за променената култура обаче важи основно за големите градове, но не и за малките населени места или за хора, които карат автомобилите си рядко.

Застрахователният пазар все още е доминиран от „Гражданската отговорност“. Какво е мнението Ви – коя е допустимата ниска цена, под която в момента не бива да се продава застраховката?
Една моя преподавателка с докторантура по ценообразуване цитираше мисъл на Аристотел, че „истинската цена е известна само на Бога“. Мисля, че истинската цена е известна само на КФН. Те имат възможността спрямо всеки конкретен случай да определят минимален праг спрямо резервите, които трябва да заделят компаниите. Не е нормално  обаче в момента една компания да продава на 120 лв, а друга – на 360 лв.
За съжаление, у нас и съдебната система толерира плащането на ниски обезщетения. Съдът не работи в полза на пострадалите, защото ако съдиите определяха по-висока цена на човешкия живот, тогава и застрахователите биха повишили цената на застраховката.
При сключване на автомобилната „Гражданска отговорност“ хората търсят най-ниската цена, но трябва да знаят, че имаме случаи, когато застрахован, избрал такава компания и допуснал виновно ПТП, разбира истинската цена на застраховката. Какво имам предвид - при този случай застрахователят плаща ниско обезщетение на  пострадалия, а срещу застрахования после се предявяват претенции за доплащане на разликата от страна на потърпевшия. Пострадал има право, когато не е удовлетворен от застрахователя на виновния водач, да търси разликата от самия виновен. Нека хората да не се лъжат, че най-евтиното излиза на сметка.

АА