По изключение ще ги дават и в натура
Въпрос: Г-жо Христова, какъв е смисълът на плана за борба с бедността? Какви резултати очаквате?
Христина Христова: За първи път правителството има такъв план. Той очертава не просто стремежа ни за подобряване стандарта на живот, за икономически растеж и за създаване на
работни места, а набелязва конкретни мерки за това и финансирането им. За първи път обявяваме как ще мерим бедността и социалната изолация. Не е важен само прагът на бедността.
Ние и досега ползвахме за ориентир прага на Световната банка от 2, 15 долара на ден. Но бедността не е само липса на доход, но и невъзможен достъп до образование, до здравеопазване, до обществена
дейност, до труд. Определяйки праг около 110 – 120 лв., ние ще признаем, че всички с доход на член от семейството до тази сума са бедни. С директните социални плащания ще се опитаме да им помогнем
частично – ще им дадем месечни помощи, еднократни – за възникнали инцидентни нужди, детски добавки, помощи за отопление. Ще се опитаме да им осигурим достъп до училище, ще им платим здравната
осигуровка, за да имат достъп до безплатна медицинска помощ.
Въпрос: Срещу това ще изисквате ли нещо от тях?
Христина Христова: Помощта ще е пряко финансиране плюс гъвкави форми на социално включване. Ако едно 4-членно семейство е бедно, ще дадем помощи, детски добавки. Ако сред тях има
хора с увреждания – по-високи надбавки и помощи, помощ за отопление и ще се опитаме да ги включим в система за квалификация, за да могат да заемат по-добре платено работно място, за да намалим
степента им на бедност.
Въпрос: Възможно ли е прагът на бедност да е 120 лв. при минимална работна заплата 120 лв.?
Христина Христова: Да, все още у нас има работещи бедни. Това са хората с ниска квалификация и образование, за което вземат и ниско възнаграждение. С тези пари те не могат да
живеят по всички нормални стандарти за социални, медицински, културни услуги и да си позволяват материалните придобивки на по-богатите. Така че е възможно човек на минимална заплата да покрива
критериите за бедност и да бъде пак подпомаган от държавата.
Въпрос: Не е ли по-логично да има разлика между прага на бедност и минималната заплата?
Христина Христова: Не е задължително. Но не е редно да нагаждаме прага към минималната заплата. Ние сме длъжни да кажем какъв е прагът в действителност. Оттам нататък ясно и честно
ще обясним на хората какви са възможностите на държавата да посрещне част от разходите на бедните. Няма държава, която с директни плащания може да преодолее бедността.
Въпрос: Как ще се промени системата на социално подпомагане след определянето на прага?
Христина Христова: Гарантираният минимален доход ще бъде вдигнат. Група експерти работи за промяна на философията на гарантиране на минимален доход от държавата. Миналата година
вече започнахме с диференциацията му по възраст, здравословно състояние, семейно положение. Ще добавим нови гъвкави показатели. Базисният гарантиран минимален доход, който сега е 40 лв., ще бъде
повишен, което ще увеличи достъпа до системата.
Въпрос: На колко?
Христина Христова: Още не е решено, но ще бъде повишен, което ще вдигне някои плащания. Сега с него са свързани енергийните помощи, еднократната помощ при нужда и други.
Въпрос: Възможно ли е връщате към натуралното подпомагане?
Христина Христова: Още в началото на мандата си отхвърлихме идеите за даване на консерви на бедните и т.н. Експертите, които обмислят усъвършенстването на социалното подпомагане,
ще преценят дали има хора, за които то е по-подходящо. Но това е само за семейства, където социалните работници са установили, че бащата например пие или че има друг сериозен проблем. Част от
парите за социална помощ могат да се дадат като контролиран пакет продукти – прах за пране, основни храни. В постановлението за изпълнение на държавния бюджет за 2004 г., което предстои да излезе,
е заложено, че 30% от социалната помощ може да се дават в натура.
Въпрос: Преди време заедно със здравното министерство обсъждахте пакет от минимални здравни услуги за бедните. Какво стана?
Христина Христова: Разговаряхме във връзка с проблема около здравните осигуровки. Оказа се обаче, че за хората, които са най-бедни и получават помощи или обезщетения за
безработица, както и за пенсионерите, медицинската помощ е гарантирана, тъй като държавата им плаща осигуровките.
Проблемът е по-сериозен за хората със свободни професии и за тези, които са били в чужбина. Възможно е сред тях да има бедни, но ние не ги знаем кои са. Ако се появи такъв кръг от граждани, които с
малко надвишават критериите за социално подпомагане, и това е причината да не се осигуряват за здраве, можем да помислим да им платим осигуровките.
Въпрос: Готова ли е новата система за заплащане в бюджетната сфера?
Христина Христова: Внесох експертен доклад в Министерския съвет, изготвен на базата на анализ на 60 000 работни места в бюджетната сфера и формирането на възнаграждението им в
зависимост от длъжността, ранга, допълнителни квалификации, принос. Целта е да се усъвършенства формирането на заплатите в бюджетната сфера съобразно промените в закона за държавния служител,
Закона за администрацията, Кодекса на труда. Основният извод е, че ще се върви към единна основна заплата. Досегашните заплати за длъжност и добавките за ранг и категория администрация се
обединяват. Ако някой иска да стане младши експерт, той ще знае конкретно с какво образование може да почне и какви езици трябва да знае. Ще е наясно докъде в йерархията може да стигне и какви пари
ще му носи това. Възнаграждението няма да се формира допълнително и да се правят различни комбинации. Ще има нов единен класификатор, в който ще се актуализират длъжностите в администрацията. Ще се
определят минимални изисквания за заемането на всяка длъжност и видът на правоотношението, по което тя се заема.
Въпрос: Има ли опасност от орязване на заплатите?
Христина Христова: Целта е точно обратната – да се прецени кога да се дава допълнителен стимул и кога не. Ще се повиши и 13-то коледно плащане. То ще е не до 1 заплата, а до 10% от
годишното възнаграждение, което е малко повече.
Въпрос: Класът квалификация остава ли?
Христина Христова: Не в този вид, който беше досега. Ще има заплата за определена длъжност и ранг.
Въпрос: Допълнителни плащания ще има ли?
Христина Христова: Да. Ще има стимули в зависимост от резултатите в работата, личния принос, активността, допълнителната квалификация. Те се дават след атестиране от специална
комисия, а последната дума ще има главният секретар.
Интервю на Лиляна Филипова, в. “24 часа”
