Застраховките у нас са почти без пари, е мнението на Румен Янчев
На 10 февруари се навършват 10 г., откакто финансовата група TBIH с холандска регистрация стъпи в България. Дейността й е съсредоточена главно върху застрахователното и пенсионното дело.
Годишният оборот на дъщерните й компании е над $200 млн. Българските инвестиции се управляват от дъщерната фирма TBI, която притежава заедно с ЕБВР смесеното дружество БЗП Груп АД. То има 20
лицензирани застрахователни компании. Лидерско място сред тях заема ЗПАД "Булстрад". Легализира ли се у нас този бизнес и как се развива, разкрива в специално интервю за "Стандарт" шефът на
"Булстрад" Румен Янчев.
Въпрос: Г-н Янчев, какво е мястото на "Булстрад" в TBI?
Румен Янчев: Ключово. Холдингът започна дейността си в България. За да може да добие облика, който има сега, в основата е и сделката за приватизация на "Булстрад". Идеята е да се
развиват небанкови финансови институции - ниша, която определено не е запълнена в повечето държави в Източна Европа. За да се развиват добре и част от останалите структури в холдинга, крайъгълен
камък се явява застрахователната дейност и пенсионното осигуряване, към което след време ще се добави и здравното. От другата страна са чисто финансовите услуги - лизингова дейност, фондове със
специално инвестиционно предназначение.
Въпрос: Застраховането все по-често се обвързва с други небанкови услуги - човек иска кредит, трябва да направи и застраховка "Живот". Какъв е смисълът?
Румен Янчев: Това не е ново по света. Сега тази практика се пренася и в България. Застраховката "Живот" служи като обезпечение, ако нещо се случи с ползвателя на банковия заем.
Всяка финансова институция иска да бъде сигурна, че при определени обстоятелства има начин кредитът да бъде върнат. Защото освен смърт може да настъпи и трайна загуба на трудоспособност, което да
възпрепятства нормалното погасяване на заема. Ако вземете кредит за покупка на жилище, ще го изплащате сравнително дълго - повече от 10-15 г. Имуществото е ипотекирано в полза на банката, но за
такъв дълъг период то може да изчезне в случай на пожар или да изгуби търговската си стойност. В големите градове цените на апартаментите се вдигат, не падат. Затова трябва да има съпътстваща
застраховка.
Въпрос: Това ще подтикне ли банките да отпускат по-лесно кредити?
Румен Янчев: Общо взето, да. Тъй като цикълът се затваря. При наличието на застраховка "Живот" не остава нищо друго, което да не е покрито.
Въпрос: Легализира ли се вече у нас застрахователният бизнес?
Румен Янчев: От 1997 г. е легален, доколкото има закон, институция, която осъществява надзор върху дейността. За разлика от предишния период на абсолютен вакуум. Съществуващото
дотогава законодателство засягаше само ДЗИ. Беше интересен период. Всичко, което не беше забранено, се смяташе за позволено. Нароиха се над 300 застрахователни компании, много от тях само на
книга. Явно интересът е бил голям. Вероятно всеки си е мислел, че от тази дейност се правят много пари.
Въпрос: А правят ли се наистина?
Румен Янчев: Не. Това е прохождащ пазар с определен брой играчи, които се намират в условията на много силна конкуренция. Друг такъв сектор няма. Това доведе нещата до положение
много голяма част от застраховките да станат почти безплатни. За потребителя е добре. Но застрахователят иска застраховките да се сключват на такава цена, която да му позволи да има необходимите
средства и резерви и в случай на определено събитие да е в състояние да си изпълни задължението. Да сте чули да се продава хляб по 15 ст. Би било под себестойността и всеки би
фалирал.
Въпрос: Има ли фалирали застрахователи у нас?
Румен Янчев: За радост все още няма, но не го изключвам.
Въпрос: Колко са в момента?
Румен Янчев: Общо 30. Десет са за застраховки "Живот" и 20 за общо застраховане.
Въпрос: Нормална ли е конкуренцията между тях?
Румен Янчев: Не. Тя е силна в смисъл, че не се подбират методи. Трябва да я има, разбира се, но да се развива на друга плоскост - не цената на услугата, а нейното качество. По
теорията на вероятностите е изключено, ако в една компания има 10 000 души застраховани и при всички тях настъпи застрахователно събитие. Но само тогава всеки би разбрал каква е ползата от
застраховането. Само тогава би се видяло, че има недостиг на средства. Застрахователната премия трябва да е равна на това, което се изплаща като премия. В момента сме близо до абсурда. При
застраховките на имущество премията в процент се явява горе-долу 1 ст. на 100 лв. При това положение как могат да се изплащат обезщетения. Добре, че не е станало голямо природно бедствие. Целият
премиен приход в България е 500 млн. лв. Щетите при едно земетресение ще погълнат към 2 млрд. лв., а застрахованото имущество ще бъде в рамките на 1 млрд. лв.
Въпрос: Как се борите със застрахователните измами?
Румен Янчев: Трудно. Измамниците са доста изобретателни. Най-честите опити са инсценирани кражби на коли, опожарени автомобили. Пали си колата в нивата, като междувременно я
обявява за открадната. Няма пръстови отпечатъци. Много рядко може да се докаже умишленият палеж. При застраховката на товари също се правят много измами - кражба или опожаряване на цялата стока.
Остава само пепел. В Мюнхен от изгорял камион доказаха, че вътре е имало не кожени палта, а вестникарска хартия. У нас не съм чул да има такава лаборатория. Правят и друго. Бизнесът не върви -
драсваш клечката на офиса или склада. Вътре има имущество за 200 000 лв., но казваш, че е за 2-3 млн. лв. Ако застрахователят ти плати, се измъкваш от калта и започваш наново. Някои пътуват в
чужбина с медицински застраховки, намират там местни доктори мошеници, които им издават фалшиви фактури. Лесно ги хващаме и всички са дадени на прокуратурата.
Въпрос: На какво се дължи сравнително ниската застрахователна култура на българина?
Румен Янчев: След национализацията през 1946 г. държавата застраховаше всичко задължително - жилища, земеделска продукция. Т. е. някой друг е мислел вместо нас. При демокрацията
всички решиха, че не може да има нищо, което да е задължително. Дори хора, които работят в застрахователни дружества, нямат нито една сключена застраховка. А задължителните у нас са много малко.
Във Франция са около 100, в България само 3-4.
Въпрос: "Гражданска отговорност" е задължителна, но не е ли сбъркан моделът, по който се прави?
Румен Янчев: В България застраховката е на автомобила. Този модел не е най-добрият. Но за да се промени, трябва да се направят две неща. Първо, да се постигне 100% обхват. Да се
натрупа база данни за общо ползване от застрахователите и КАТ, за да имаме ясна представа какво е поведението на шофьорите. Степента на риска за околните да се определя от това. Регистрирани са 3
млн. автомобила, само 1/3 са застраховани. Това означава, че 60% от водачите нямат поведение. Веднага трябва да следва наказателна санкция и премията да скочи. Ако базата данни е обща, няма да може
през година да се сменя застрахователят, за да се ползва ниска премия. Ако шофьорът върви с досието си, всеки нов застраховател ще види, че за 5 г. 6 пъти са му взели книжката и е предизвикал 7
катастрофи, и премията ще бъде 1000% по-висока.
Не мислете за референдум, учете английски, съветва Румен Янчев.Малцина знаят какво ни чака след влизането на България в ЕС. Вероятно има 50 души, които са наясно кои глави се отварят и затварят. Но повечето хора не са. Голяма част от българите гледат на ЕС като на нещо, откъдето ще потекат пари. Въпросът не е дали да има референдум или не. Ако решим утре да го направим, резултатът е ясен - 80% ще гласуват "за". Защото не са наясно какви проблеми ги очакват особено в преходния период от 10-15 г. след приемането ни. Ако знаят, хората ще се замислят, а управниците ще разберат какво трябва да се свърши за следващите 2-3 години до влизането на България в ЕС. Та у нас няма дори програма за повсеместно изучаване на английски. Ами на какъв език ще си общуваме с европейците? Това ще е проблем за голяма част от българите.
