Не трябва да се противопоставят III и IV блок на влизането ни в Европа, смята шефът на Булатом
Богомил Манчев е председател на Булатом и изпълнителен директор на Риск Инженеринг
Въпрос:Господин Манчев, как може да се повлияе на преговарящите от Външно министерство да защитят 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй в Европа?
Богомил Манчев: Единствено политически. Това е въпрос на политическия съвет на НДСВ, на премиера и на този, който оглавява парламентарната група - Станимир Илчев. Всички тези хора трябва да вземат отношение по въпроса. Не е редно Външно министерство самостоятелно да определя тази позиция. Страната е една фирма, която трябва да работи добре и да има положителен баланс. Не трябва да се противопоставят III и IV блок на влизането ни в Европа. Нямам нищо против да ги затворят - но да се платят милиардите загуби и държавата да ускори програмата за изграждане на заместващи мощности.
Въпрос: Считате ли, че през април 2004 г., когато излезе официалният доклад от партньорската проверка, ще е късно да се предоговарят срокове?
Богомил Манчев: Да. Всичко е представено по странен начин - правим партньорска проверка, казваме, че тя е положителна, всички го знаем, но главата я затваряме през февруари. През април казваме: "Колко хубави резултати, но затворихме главата."
Въпрос: Кое дава основание да се мисли, че след февруари 2004 г. не може да се направи нищо за 3 и 4 блок?
Богомил Манчев: Приблизително това е срокът, в който трябва да се оформят крайните текстове и да се приключи с преговорния процес. По-логично е да се направи така, че крайният текст в глава Енергетика да се оформи, след като се получи официалният доклад от Партньорската проверка.
Въпрос: Кой в Европа има интерес да не работят 3 и 4 блок?
Богомил Манчев: Икономически са интересите. Ако България е енергийна сила, тя ще е регионален износител и балансьор. Ако не, ще бъде регионален вносител. Тогава друг ще определя правилата коя електроенергия да минава през нас. В страната се наблюдава увеличаване на потреблението на електроенергия годишно между 3 и 4%. България изнася средно между 1000 и 1200 МВт, а ще спре още 880 МВт. Ще се лишим от възможността и енергетиката, и държавата, и бюджетът да получават свежи пари. Защото енергетиката е една от малкото индустрии, която работи с плюс. Останалите работят около нулата-минус. Увеличавайки ръста на потреблението, в един момент ще се окажем в нулева позиция от гледна точка на възможностите за износ и ще се стремим да задоволим единствено собственото си потребление. Електроенергийният дефицит в Балканския регион е между 2000 и 2200 МВт. В това число са Сърбия, Гърция, Турция, Македония, Албания, Черна гора и най вече Южна Италия, която има сериозен дефицит. От тази гледна точка от успешно предприятие ние ще се превърнем в средно предприятие с недобър баланс. Ще дадем възможност на други големи компании от Европа, които загубиха достатъчно пари от къде успешен, къде неуспешен бизнес в Южна Америка и от прекомерно купуване на части от електроенергийни и газопреносни мрежи в други държави. Те не могат да си позволят да инвестират, но трябва да си продават продукта на някого, а той е скъп. В момента Европа е разделена поне до Берлин на 2 зони. Ние сме във втора зона, те са в първа зона. И искат да уеднаквят зоните на продаване на електроенергия. Което означава, че ако моята електроенергия оттук стигне до Швейцария, където токът се продава много по-скъпо, не съм удобен - като субект, който "уж ме няма, но ме има", защото произвеждам евтина електроенергия. Къде по-лесно е да ни затворят реакторите. След това ще направят интензивни програми да започнем да строим нови централи - правилно е да строим нови централи, но те вече няма да са български!
