Ще оправим границите с пари от Световната банка, казва Милен Керемедчиев, координатор по Пакта за стабилност
Въпрос: Г-н Керемедчиев, България получи подкрепата на Пакта за стабилност за изграждането на регионална авиокомпания. Какво предстои оттук насетне?
Милен Керемедчиев: На първо място поставям подкрепата на г-н Бусек за изграждането на регионалната авиокомпания на Балканите. И при разговорите с министъра на транспорта Николай
Василев, и с министъра на външните работи Соломон Паси се уточниха параметрите, при които ще се организира кръгла маса на ниво министри на транспорта и външните работи в консултации за стартирането
на тази компания. От страна на пакта ангажиментът е не само да се окаже съдействие на инициативата, но да се помогне и при изготвянето на бизнес проекта. Започват разговори с един от бившите шефове
на Австрийските авиолинии и на летището във Виена да бъдат привлечени като консултанти пред пакта, за да се спомогне стартът на идеята. Също така вече има и писмено изявено желание на Европейската
банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) при стартиране на авиокомпанията банката да участва като съакционер с до 35 на сто от капитала на дружеството.
Въпрос :От кога е това писмо?
Милен Керемедчиев: Писмото е от няколко дни. Не спираме да работим. Вече има конкретни неща. Надяваме се до края на март да има такава конференция в България под егидата на пакта,
с участието на г-н Бусек, който изяви желание да дойде.
Въпрос: Кога ще е готово проучването за икономическата ефективност от проекта и за вариантите за създаването на авиокомпанията?
Милен Керемедчиев: В момента се прави анализ от Министерство на транспорта плюс консултантите, които ще бъдат привлечени от пакта.
Въпрос: Документът ще е готов ли до провеждането на конференцията?
Милен Керемедчиев: Да. Иначе би било безсмислено провеждането на подобен форум.
Въпрос: Как върви проектът за магистралата София-Ниш?
Милен Керемедчиев: На срещата тук страната ни беше похвалена, че е в по-напреднала подготовка от Сърбия по проекта. МС вече създаде работна група, която да участва в преговорите от
българска страна. Аз съм зам.-председател, а шеф е зам.-министърът на регионалното развитие Румен Митов. Влизат и областният управител на София-област Олимпи Кътев, и експерти от различни
ведомства. Сега целта е бързото попълване на тази група от сръбска страна. Имах разговор с координатора на пакта в Белград и той обеща в момента, в който получи информация от нас за тази работна
група, да съберат техен екип. Двата екипа ще подготвят предпроектното проучване за цялата отсечка. Защото има интерес от финансови институции, но не да финансират отсечки, а за общия проект.
Въпрос: Кои са тези институции?
Милен Керемедчиев: Първо - Японската банка за международно сътрудничество. Също "Мицуи корпорейшън" от Япония. Може би двете ще участват в консорциум. Има интерес и от турски,
австрийски, американски фирми, които имат готово финансиране. Те искат да участват в търга за изграждането на отсечката срещу концесия. Това влиза и в плановете на МРРБ тази отсечка да бъде
отдадена на концесия.
Въпрос: По време на срещата беше лансиран и друг вариант за трасето на магистралата.
Милен Керемедчиев: Да, МРРБ излезе с доста революционната идея, която сега ще бъде обсъждана в работната група, за изграждане на съвсем ново трасе, което да минава през Трънско, а
не през Калотина. И се свързва с магистралата Белград-Скопие. Което е интересно, но тепърва ще се обсъжда.
Въпрос: Кога ще има конкретни резултати по проекта за Дунав-мост 2?
Милен Керемедчиев: Наистина сме на финалната права. Правят се последни уточнителни договорености между Министерството на финансите, Министерството на транспорта и една от
финансиращите институции, защото трябва да се договорят добри параметри по кредита. От него една част е грант. Мисля, че е въпрос на седмици да приключат договореностите и да имаме зелена улица за
стартирането на проекта - т. е. да се обяви международен търг и първа копка. Това очаквам да стане до края на годината.
Въпрос: Кои са първите стъпки, които ще се предприемат по създаването на зоната за свободна търговия по схемата на ЦЕФТА?
Милен Керемедчиев: Идеята е да се направи такава зона, пречупена през призмата на ЦЕФТА. Т. е. организацията да се запази, като в нея влязат нови страни. По тази причина
трябва да се променят и критериите за членство, защото досега се изискваше всяка от държавите членки да има споразумение за асоцииране с Евросъюза. Ние обаче смятаме да запазим в бъдещата балканска
ЦЕФТА изискването само за членство в Световната търговска организация. Другият критерий ще е споразумение за свободна търговия със съседните страни. Така ще могат да се поканят Сърбия и Черна гора,
Албания, Босна и Херцеговина. Този въпрос ще се решава на 26 март в София. Тогава зам.-министърът на икономиката Радослав Бозаджиев ще покани колегите си от всички държави, досега членки на ЦЕФТА.
Ще се направи конференция за бъдещето на организацията, която тази година ние председателстваме.
Въпрос: Пактът даде съгласие и за проекта за подобряване преминаването през границите. Как обаче ще се финансира този проект?
Милен Керемедчиев: Има конкретни неща, които пактът може да направи и бяха договорени с външния министър Паси и транспортния министър Василев. Пактът има определени програми, които
се финансират от Световната банка и са специално за подобряване инфраструктурата на граничните пунктове и обучение на персонала. Шефът на тази структура е базиран в Солун. В края на март Ерхард
Бусек ще има посещение там и ще разговаря с него по въпроса, за да се получи финансиране още до края на годината. Така че до март ние трябва да подготвим анализи колко средства ще са необходими. Аз
съм отговорник по проекта и веднага стартирам разговори с ведомствата, които отговарят за КПП.
