Шофирането не е игра
Българската гордост в автомобилните спортове – рали пилотът Екатерина Стратиева е официално лице на организирания от ИНСМАРКЕТ Празник по пътна безопасност за малки и големи
"Движение без риск".
По този повод й зададохме няколко въпроса, на които гранд дамата сред автомобилните асове се съгласи да отговори.
Официалната страница на събитието е http://auto2014.insmarket.eu.
Визитка:
32-годишна
Завършва Художествена академия и последните 10 години се отдава на изкуството, но по скоростните отсечки
Студент по авто-мото в НСА
Европейски шампион при жените за 2014 г.
Наградена за спортист на месец септември
Първо място в световна ранг листа за жени пилоти за 2012 г.
Обича зимните спортове, както и да готви
Катя, разкажи как започна всичко – кой те насочи към автомобилите и изигра най-важната роля да станеш рали пилот?
Семейството ми ме запали и помогна да стигна до тук. Още от ранно детство те ме водеха по състезания. Аз бях пленена от шарените коли и бързите скорости. Започнах да мечтая някой ден и аз да съм
като тях. Мечтаех и за изцяло дамски екип...
Е, преди 10 години, през 2005-та започнах стъпка по стъпка да сбъдвам мечтата си. Искам да благодаря на баща ми, който положи основите в моята автомобилна кариера, както и на майка ми, разбира се,
за цялата подкрепа! И се извинявам за напрежението, пред което я изправям на всеки старт!
Кога разбра, че това с пилотирането ще бъде не хоби, а професионално занимание?
В края на 2005 г. Бях участвала в по-леки състезания от планински шампионат. В края на годината, след като ме съкратиха от работа (работех по специалноста, която съм завършила в НХА –
дизайн), а и с приятеля ми се разделихме. Когато завърших Художествената академия, реших, че е време за ново начало. От 2006 г. започнах да се състезавам в рали шампионата. Намерих най-добрия
навигатор – Румен Манолов. Създадохме екип с помощта на "Бета рейсинг" и се започна. Бях много мотивирана и готова за борба и успехи.
Какво ти дава автомобилният спорт?
Автомобилният спорт е култура. Това не е обикновен спорт, не просто даваш газ и въртиш кормилото. За съжаление, в България много хора не го осмислят. Този спорт е за умни и интелигентни хора. Много
мисъл, ловкост,баланс, трезва преценка, бързина, реакция, тактика,уравновесеност са необходими и всичко това трябва да се случи в комбинация за стотни от секундата. Този спорт ме научи на култура,
отговорност, борбеност. Изгради ме като характер! Невероятно е колко много ми е взел, но в същото време колко много ми е дал!
Казваш, че ти е и взел. От какво трябваше да се откажеш в името на мечтата си?
От каквото е трябвало да се откажа, съм го направила и не съжалявам. Ограничава ти се личният живот, женските глезотии, приятелите, срещите... Имало е периоди, в които съм била по 500-600 км. на
ден в горите. Ставаш като робот. Ставаш в 6:00 и в 20:00 ч. едва достигаш леглото. Но не съжалявам, защото това ме научи да съм отговорна, организирана, борбена и стойностна.
Кой момент в състезанието е най-труден?
Когато си поставен пред поредното непредвидено изпитание. Тежки климатични условия с неподходящите настройки и гуми, например. Но реално в трудни моменти аз съм много по-концентрирана и борбена!
Трудно е, когато не може да предвидиш времето и какъв избор да направиш за гуми, а това е един от основните фактори. Трудно е и когато не си достатъчно подготвен.
Жена-пилот зад волана определено е екзотика. Как те приема мъжкият свят?
В последните години се доказах като спортист навън и колегите ми ме приемат като истински съперник. Там го няма манталитета на българина и мъжкото его. Колегите ми са много по-отворени към това да
бъдат победени от жена или да се борят наравно с нея.
Имаш ли някакво свободно време и как го използваш?
За съжаление, много време не ми остава. Когато мога, обичам да готвя, да карам ски и сноуборд и да аранжирам разни неща
Коя е следващата победа, към която се стремиш?
Искам да повтора титлата си в Европейския шампионат. Лесно е да станеш шампион, но е важно да може да го повториш. През 2006-та станах шампион в най-масовия клас в планинския шампионат и на
следващата година повторих титлата. След това сменихме автомобила. Надявам се и догодина да го постигна.
Как се виждаш след десет години?
Хммм :) жива и здрава ... борбена и усмихната!
Ще е чудесно, ако още съм зад волана, но ще е по-чудесно да имам мои продукти, както и хора, за които да се грижа. Искам да работя за спорта, за безопасността и безопасното шофиране както на
състезание, така и в ежедневието. За мен безопасността е вид култура, която трябва отрано да я създадеш в човека.
Прилагаш ли понякога уменията си извън пистата – на пътя?
Ами понякога, да, но зависи кои умения. Определено зимата и на хлъзгава обстановка съм много по-спокойна, защото спортът ме е научил как да шофирам. Относно спортно каране...доста спокоен шофьор
съм. Трябва някой да ме ядоса, за да си покажа "рогата", но дори и тогава всичко е умно и разумно.
Шофирането не е игра.
Какъв шофьор е българинът?
Много относително – в последни години почна да става по-отговорен, но това не важи за 2014 година! Не е нормално всяка седмица да загиват невинни деца по пътя и то на пешеходни пътеки, заради пиян
родител, шофьор или водач, връхлетял на тротоара.
Не е нормално!
Понякога българският шофьор е комплексиран, надценява способностите си, емоционален и безотговорен е.
Полът влияе ли на шофьорските умения?
Не! Интелектът и отговорността към шофирането влияе!
Коя е най-голямата ни грешка на пътя?
Че надценяваме способностите си ! Не мислим за другите, самозабравяме се!
Как, според теб, можем да намалим катастрофите по пътищата?
Дългогодишните шофьори няма как да ги променим, защото те цял живот са били такива, но трябва да се работи с младите, с прохождащите, с децата от ранна възраст – да им се повтаря и обяснява.
Трябва да има и ограничения. Не може някой, току-що взел книжка, и да му се дава автомобил от 200-300-400 к.с. Не е нормално! За този тип автомобили трябва да има закон и критерий как да може да
бъдат карани.
