Животът на българина е свързан с цената на застраховката "Гражданска отговорност"

Разговор с Владимир Тодоров, председател на УС на Българската асоциация на пострадали при катастрофи

Г-н Тодоров, на прага на парламентарните избори проведохте препитване на партийните централи по темата пътна безопасност. По кои от идеите се постигна съгласие и очаквате те да бъдат изпълнени в 44-то НС?
Решихме да съберем водещите политически партии точно преди изборите и да видим какво ще обещаят публично, за да можем след това да следим какво ще бъде изпълнено. На поканата ни се отзоваха представители на ГЕРБ, БСП, Реформаторски блок и "АБВ – Движение 21". Беше намерен консенсус по няколко точки, сред тях фондът за безопасност на движението, нов Закон за движение по пътищата, нова Агенция по пътна безопасност, състоянието на пътната мрежа, автосервизите.

Да видим какви са възможните решения по всяка една от тези точки. Каква е идеята за новия Закон за движение по пътищата?
Беше постигнато съгласие за разделяна на Закона за движение по пътищата на три части или на отделни закона. Единият закон ще бъде за правилата за движение по пътищата и за санкциите, вторият ще е за опасните товари, регистрациите на автомобилите, техническите прегледи, а третият ще е за обучението на бъдещите шофьори като методика, методология, програма, изпити и тяхното провеждане. Как точно ще бъде изпълнено това все още не знаем, но бяха декларирани такива намерения.

Каква е идеята за фонд "Безопасност на движението"?   
Постигна се единомислие за неговото рестартиране. Знаете, че парите от глобите постъпват в този фонд. В момента в него има събрани над 25 милиона лева, но проблемът е, че тези пари постъпват в общия бюджет на МВР и се разпределят и по други пера.  Общо е мнението тези средства да се оставят само за камери и за превенция. Това е много важно, защото от 5 години не е закупувана нито една камера за скорост.  В момента има 148 камери, а са нужни минимум 400. 
Тук е много важно да се даде възможност общините да закупуват за собствена сметка камери, които да поставят по общинските пътища и да могат да събират приходите от глоби по нарушенията, които тези камери фиксират. Общините знаят кои са проблемните пътни места на тяхната територия и едно такова решение ще е от изключително значение за общинските хазни.
Също е важно да се изградят системи за средна скорост, които ще контролират участниците в пътния процес.

Когато стане дума за проблемите на пътната инфраструктура – кои са възможните решения?
Пътищата се оправят с пари, които могат да дойдат от продадени винетки, такси от преминаващи през страната ни тирове и събрани глоби от българи и чужденци, нарушили Закона за движение по пътищата.
Въвеждането на тол системата ще инкасира милиони, които ще отидат за пътища. Само че някой бави нейното въвеждане. Ние сме държавата в Европа, която взема от чуждите тирове най-малко пари за преминаване – три-четири пъти по-ниско от съседните страни.
Другият въпрос, свързан с пътищата, е събирането на глобите, които налагаме на чужденците за нарушаване на Закона за движението по пътищата. В момента 95% от наложените глоби не се събират. Не се събират и 50 на сто от глобите за българските граждани.

Какво трябва да се промени в системата за събиране на глобите от българските шофьори?
Трябва да се променят Законът за административните нарушения и наказания и Законът за адресната регистрацията. Системата трябва да се направи така, че тези вземания да се събират – дали ще бъде с посочване на банкови сметки, дали ще е с известяване по и-мейл, дали ще е с плащане веднага с пос-терминал... Законът за административните нарушения и наказания касае всякакви държавни вземания, примерно написването на акт на собственик на заведение или на застраховател. И понеже Законът за движение по пътищата се отнася до най-много хора – в страната има 3 млн. шофьори – там и проявлението е най-ярко. Затова Законът за административните нарушения и наказания задължително трябва да бъде променен и аз не разбирам как консервативните юристи в Народното събрание не виждат това. 

Пътната безопасност е отговорност на много институции. Защо искате създаване на нова Агенция и какви ще са нейните задачи?
Предложението за нова Агенция по пътна безопасност почива на икономически аргументи. Всяка година имаме минус от 2 млрд. лева преки и косвени загуби от катастрофи – това са застрахователни безщетения, болнични престои, медицински разноски, адвокатски хонорари, увредена инфраструктура, увреден автопарк, инвалидни пенсии... Какво правим, за да намалим тези 2 млрд. лева? КАТ прави едно, Министерството на транспорта прави второ, Министерството на регионалното развитие прави трето, ДАИ прави четвърто, АПИ прави  пето, общините правят шесто, областните администрации – седмо... Но нямаме единен орган, който да провежда държавната политика в тази област. Затова ние считаме, че такава структура трябва да има. Въпрос на решение е дали да съществува самостоятелно, или да е подчинена на Министерството на транспорта или на МВР. В момента има една комисия (Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата), която съвсем спокойно може да прерасне в такава агенция.

Как ще се финансира тази нова агенция?
Има няколко модела в света. Най-популярният е като се отделят част от средствата по задължителните автомобилни застраховки. Друг начин това да става с пари от глобите от пътните нарушения или от техническите прегледи, или пък от прехвърлянето на автомобилите. Има държави и модели, в които 1 стотинка от литър продаден бензин отива за пътна безопасност. Тук не става за голяма  и тежка администрация, а за екип от, примерно, 30-40 човека добри юристи, които да следят и прилагат чуждия опит.

От много време лобирате за въвеждането на видеорегистратори. Как се приема тази идея?
Според мен, всеки автомобил, закупен с държавни или общински средства, трябва да има видеорегистратор. Ето един пример: поставени бяха видеорегистратори на автомобилите на Спешната помощ в София и нарушенията им намаляха с 40% само за 6 месеца. Когато един автомобил бъде купен с парите на данъкоплатеца и му бъде поставен видеорегистратор, той може да бъде следен публично от гражданите къде отива и по какви нужди (ако не е със специален режим). Освен публичност и прозрачност, видеорегистраторът осигурява на шофьора защита при ПТП, защото документира кой е виновен и не на последно място – има рестриктивен ефект върху поведението на водача, който става много по-внимателен на пътя.

Вие организирахте кампания за ползата от видеорегистраторите в частните автомобили. Какви са резултатите от нея?
Кампанията приключи и имаше много добър ефект. Тя направи своя пробив и показа, че частен запис може да се ползва от държавата при санкционирането на нарушителите. Предадохме на Пътна полиция около 600 записа с такива пътни нарушения и повече от половината нарушители бяха санкционирани.

Друга обсъждан въпрос е за работата на автосервизите. Очаквате ли бързо решение на проблема?
Това е изключително сив сектор, който е в пряка връзка с фалшивите авточасти и фалшивите ремонти. Асоциацията на автосервизите е изготвила законопроект, като предложението им е дейността на сервизите да бъде профилирана и всеки сервиз да покаже съответното оборудване и обучен персонал.

Ще се разреши ли най-накрая проблемът с автошколите и провеждането на шофьорските курсове?
Ако режимът при шофьорските изпити беше затегнат, не така стои въпросът с обучението, кодето все още цари тотален хаос. Все още има фирми, които рекламират шофьорски курсове за 250 лева; има фирми, които вместо по 31 часа обучават по 10 часа; има фирми, които спестяват от теория и практика  и произвеждат хора-убийци.
Ние предлагаме да се направи рейтинг на автошколите. Какво представлява това? Годишно 50-60 хиляди души вземат шофьорски книжки. Ние предлагаме да бъде проследено какви нарушения са допуснали тези хора през първата година като шофьори. Така ще видим нарушенията на възпитаниците на всяка автошкола.

А също, вероятно, трябва да се ревизира преподаваният материал, част от който вече звучи архаично. 
Напълно съгласен съм, че листовките трябва да се променят и облекчат, защото са ненужно трудни. В момента има въпроси от типа: за какво служи карбураторът или какво е натоварването на втората ос на тежкотоварен камион. Нужни ли са тези знания за шофьор категория "В"? Поне 40% от съдържанието трябва да се изхвърли.

Новият мотосезон бе открит преди дни под мотото "Внимание и толерантност на пътя". Ще станат ли рокерите по-редовни с  въвеждането на сезонната "Гражданска отговорност" и как да ги опазим, след като последната проверка на TISPOL показа, че расте броят на тези, които управляват без каски?
Смятам, че сезонната "Гражданска отговорност" бе въведена много популистки. За мен това не беше правилно, но вече е факт. Трябва да напомним на мотористите да сключат застраховка, защото ако направят катастрофа и нямат полица, плащат всичко от своя джоб. Освен това те трябва да знаят, че ако карат без каска и стане ПТП, застрахователят намалява обезщетението.

Как ще коментирате новите правила за сключване на двустранни протоколи при настъпване на ПТП?
Не мога да си представя как КФН, която е призвана да защитава интересите на бранша, допусна това. Липсата на обаждане в МВР и регистриране на щета е огромна възможност за застрахователни измами. Всеки, който не е пожелал – било пиян, било за да направи услуга на някого, може да се възползва от тази вратичка. По-облекченият режим за информиране имаше смисъл да се въведе, ако беше задействана бонус-малус системата. При нея, ако реша да направя услуга на приятел, следващата година ще платя двойно. Сигурен съм, че застрахователите ще бъдат ощетени с милиони левове. Според мен, това трябва да се промени, като се върне старият режим с обаждане по телефона, което регламентира час, място на ПТП, позиция на превозните средства и т.н. Надявам се до края на годината – началото на следващата вече да имаме въведена бонус-малус система, която е пряко свързана с пътната безопасност.
Тук искам да съобщя за първи път нещо, свързано със застраховката "Гражданска отговорност". Скоро ще внесем във ВКС наше становище, че обхватът на застраховка "Гражданска отговорност" трябва да се простира и върху братята и сестрите на загиналите при катастрофи. В момента действа практика от 60-те години на миналия век, според  която наследници на загинали при ПТП са само низходящи и възходящи, и съпрузи. Братята и сестрите са изключени от този кръг. Това е нещо, което е несправедливо и не съществува никъде в Европа, и ние държим това да се промени.

Като човек, който от години се занимава с пострадали при катастрофи, какво е впечатлението Ви за застрахователната култура на хората?
Хората вече имат по-висока застрахователна култура и знаят какво покрива застраховка "Гражданска отговорност". Ние направихме един горещ номер в помощ на пострадалите при катастрофи: 0700 17 112. Радостно е, че хората вече не приемат застраховката като данък, както беше преди години. Естествено, има и самозвани адвокати-измамници, които също "ограмотяват" пострадалите. Проблемът със застраховка "Гражданска отговорност" у нас е, че нейната цена е много ниска. Проблемът също е, че има политици-популисти, които щом стане дума за мерки за пътна безопасност, веднага питат: това нали няма да доведе до вдигане цената на "Гражданска отговорност". А цената на застраховката е свързана с обезщетенията. Сърдим се, че животът на българина е обидно нисък, а той е в пряка връзка с цената на застраховката "Гражданска отговорност".