Ако се въведе еднократно плащане по „Гражданска отговорност“, обхватът може да падне
Разговор с Орлин Пенев, председател на УС на НББАЗ
Господин Пенев, кои бяха най-големите проблеми пред Вас при избора Ви на поста, който заемате?
Основният проблем беше големият брой закъснели плащания и заведени гаранционни искания (guarantee calls). Към ноември гаранционните искания, регистрирани в онлайн системата на Съвета на бюрата
(online guarantee calls) бяха над 500 и надхвърляха 1,3 млн.евро. Подобно неизрядно поведение се третира от Съвета на бюрата (СБ) като остро нарушаване на правилата и принципите, по които
работят всички в т.нар. „система на Зелената карта“.
Съответно до ноември 2012г. Мониторинговият комитет към СБ вече беше заседавал и беше решил да излезе с предложение към Управляващия комитет на СБ, България да бъде поставена под мониторинг.
Мониторинговата процедура е вид санкционираща мярка с конкретни и доста тежки финансови измерения. Периодът, за който се прилага, може да продължи и 10 години. Така както беше заложена за България,
всички членове на бюрото щяха да бъдат задължени да имат общ презастрахователен договор при условия, поставени от СБ. Не на последно място, можеха да ни накарат да поддържаме депозит от около 6
млн. евро в Брюксел, от който да се покриват всички закъснели плащания и който да се възстановява солидарно от всички застрахователи при всеки случай на теглене от него.
Сериозността на ситуацията и заплахата от тежките последици за всички, доведе до необходимостта от спешни мерки, които да консолидират и дисциплинират застрахователите. Това наложи и извършването
на редица промени, включително в управлението на НББАЗ. Положителният резултат беше видим още в началото на декември, когато всички стари гаранционни искове бяха изчистени, така че, лично за мен,
този въпрос вече е приключен. Сега е необходимо да бъде поддържано постигнатото.
Всички компании ли бяха закъснели в плащанията?
Не всички. Всъщност много малък брой. Но както по-рано отбелязах, достатъчно е и само една компания системно да нарушава установените на европейско ниво правила, за да се създаде заплаха за санкции
по отношение на целия пазар.
През месец май се състоя среща на Съвета на бюрата в Истанбул. Какво се случи там, каква беше оценката за нашите действия?
Тази среща за нас имаше предистория.
През януари т.г. присъствахме на заседание на Мониторинговия комитет на СБ в Брюксел. Там представихме всички мерки, които сме предприели, и показахме, че имаме напредък и желание за промяна.
Комитетът обаче прецени, че постигнатото не е достатъчно, за да имат членовете му сигурността, че проблемите са окончателно решени и нещо повече - че няма да се повторят. Все пак оцени желанието ни
за промяна и затова взе решение да внесе предложение до Управляващия комитет Българското бюро да бъде поставено под мониторинг.
Всички застрахователи у нас разбраха сериозността на положението и след провеждането на неколкократни срещи се консолидирахме около становището, че не трябва да допускаме НББАЗ да бъде подложено на
мониторинг. Освен лошият имидж за държавата, това би било в ущърб на всички участници на пазара. Всички компании предприеха дисциплиниращи мерки, обучиха допълнително своите служители, назначиха
нови.
На 21 март в Дрезден се проведе среща на Управляващия комитет на Съвета на Бюрата. Ние изпратихме разширен доклад, в който описахме състоянието на пазара, финансовата стабилност, нивото на покритие
по застраховката „Гражданска отговорност“ и напредъка, който продължавахме да бележим. След заседанието, Управляващият комитет подготви за нас две предложения – едното: да влезем в процедура на
директен мониторинг, а другото – да останем под прякото наблюдение на самия комитет в рамките на 1 година, за да се види дали напредъкът, който сме постигнали, е траен и необратим.
В крайна сметка Управляващият комитет ни покани отново ден преди Генералната асамблея на Съвета на бюрата в Истанбул през май. На тази последна среща ние отново представихме доклад, в който бяха
описани три точки. Първата: че вследствие на предприетите мерки, към нас почти няма заведени онлайн гаранционни искания. Втората: че все още има закъснели плащания по определени причини (които не
са регистрирани в системата като гаранционни искове), които ще бъдат изчистени в най-кратък възможен срок. Третата засегната тема беше за обхвата на застраховката „Гражданска отговорност“. По
първите две точки проблемите бяха почти напълно разрешени. По третата точка докладвахме, че от 72%, обхватът е повишен на почти 85%. Един чисто методологичен проблем при изчисление на обхвата на
застраховката „Гражданска отговорност е, че за целта се използват няколко методологии. Тази, по която ние пресмятаме обхвата, е съотношението на застраховани към регистрирани МПС-та.
Другият метод е на принципа брой незастраховани МПС-та, които са участвали в катастрофи, съотнесен към общия брой ПТП-та. По този втори метод се оказа, че имаме изключително висок процент
застраховани МПС-та, което направи много добро впечатление на Съвета на Бюрата. В другите страни процентите по различните методи почти съвпадат.
Разяснихме, че у нас има голям процент автомобили, които не се управляват, но не са и отчислени от регистрация, и че това налага да се изчистят базите данни за реално управляваните
автомобили.
Бе поставен и въпросът за финансовата стабилност на Българското бюро и бе поискано увеличение на финансовия му капацитет. Впоследствие взехме решение този капацитет да бъде увеличен с
допълнителни финансови вноски на база пазарен дял.
Така, след анализ на постигнатото от наша страна, отпадна предложението за финансов мониторинг спрямо НББАЗ. Беше взето решението да останем под прякото наблюдение на Управляващия комитет в
рамките на 1 година, тоест от май 2013-та до май 2014 г. Това дава право на комитета да ни постави под мониторинг директно, без да иска разрешение от Генералната асамблея на СБ, ако положението у
нас се влоши и регресира към старото състояние.
Решението на Управляващия комитет има много добър ефект върху целия пазар, защото го дисциплинира. Към момента пазарът е успокоен, всички застрахователи си плащат задълженията в установените
срокове, започнахме увеличение на финансовия капацитет на НББАЗ. Що се отнася до увеличаване обхвата по застраховката „Гражданска отговорност“, за това са необходими преди всичко законодателни
промени.
Какво предстои пред НББАЗ сега?
В чисто оперативен порядък на пред план стои изграждане на информационна система, която да дава по-пълни отчети и справки, необходими и на нас като управителен съвет, и на самите членове на бюрото,
с цел поддържане на отчетността и финансовата дисциплина.
Масова практика у нас е компаниите да предлагат на по-ниска цена застраховката „Гражданска отговорност“, когато собственикът декларира, че ще управлява автомобила само в рамките на
България. Съответно цената става по-висока при управление на автомобила в чужбина. Тоест, един продукт се предлага на две цени. В същото време купилият застраховка за България може спокойно да
излезе с нея и в чужбина. Как ще коментирате тази практика?
Не мога да коментирам маркетинговите стратегии на компаниите. За мен има една полица за България и за чужбина.
Висока или ниска е цената на застраховката „Гражданска отговорност“ за рисковете, които компаниите носят?
Ако погледнем цената изолирано от равнището на покупателна способност на населението и се абстрахираме от икономическото състояние на страната, и вземем предвид основно цената на поетия от
застрахователя риск, цената на застраховката е ниска. Ако се съобразим с посочените два фактора обаче, цената е сравнително приемлива.
Как ще коментирате предложението за въвеждането на така наречената сезонна „Гражданска отговорност“? Да има ли застраховка за по-кратък период от 1 година?
Трудно е да коментирам темата за сезонност на застраховките, защото на преден план веднага излиза въпросът как ще се осъществява контролът? Застрахователите не могат да играят ролята на контролиращ
орган. Такъв може да е само Пътна полиция.
Друг дискутиран въпрос е за еднократното и разсроченото плащане на застраховката Какво е Вашето мнение?
Имайки предвид проблема с дистрибуцията и обхвата, смятам, че ако се въведе еднократно плащане, обхватът може да падне. И тъй като този вид застраховка е задължителен, основната причина за
този спад е липсата на контрол.
Един от основните въпроси, разгледани в Истанбул, беше начинът на контрол върху застраховката. Предложението на Съвета на Бюрата и на Европейския Комитет на застрахователите е все повече и повече
да се затяга този контрол.
Трябва ясно да се разбере, че тази застраховка има донякъде и социална функция, тъй като чрез нея се обезщетяват лица, които са претърпели вреди, причинени от друг.
Справедливо ли се формира цената на такава услуга и не трябва ли вече цената да премине не върху автомобила, защото не автомобилът е причинител на събитие?
Всички европейски директиви говорят за автомобил, никой не говори за водач. Споделям донякъде идеята, че отговорността е персонална, но тя би могла да бъде урегулирана по друг начин, когато
например се декларира един автомобил за управление. Пример, при вземане на автомобил под наем питат дали има втори водач и ако отговорът е положителен, цената се увеличава, което е логично. По
същия начин би могло да се подходи и тук.
Какви са впечатленията Ви от европейските практики за „бонус-малус“ системата?
Германия има изключително добра бонус-малус система, която се спазва от всички.
За да има такава система, всички участници на пазара трябва да са обединени от идеята за системата, от желанието да я въведат, и разбира се да я спазват.
Кои са основните проблеми на застрахователния пазар?
Един от основните проблеми е, че пазарът не е балансиран – 73% от него държи моторното застраховане.
Друг проблем е възможността някой от рисковите играчи на пазара да намали осезаемо цената на застраховката „Гражданска отговорност“. При този случай обаче, мисля, че изискванията за поддържане на
адекватни резерви спират такива желания.
В тази връзка сътрудничеството с Комисията за финансов надзор е на изключително високо ниво от гледна точка на степен на ангажираност и регулярност на обсъжданията. Г-н Борислав Богоев лично се
ангажира с дисциплинирането на пазара по отношение на застраховката „Гражданска отговорност“.
