България може да се учи от Македония на тема медицинско обслужване
Р.И.: Д-р Бьорнберг, коя е страната в ЕС, която е постинала най-добри резултати в сферата на здравеопазването?
Д-р Б.: Холандия показва най-добри резултати, защото за първи път страна има резултат от над 900 точки по скала от максисмум 1000.
Преди имаха проблем с дългите списъци на чакащи за медицинска помощ, но до голяма степен проблемът беше решен.
Р.И. Кое бихте казали, че е допринесло най-вече за решаването на проблемите в здравеопазването на Холандия?
Д-р Бьорнберг: Изхвърлянето на аматьорите от процеса на взимане на решения. Там имаше реформа през 2006-та и една от основните цели беше да се намали влиянието на аматьори при взимането на решения. Политиците бяха остранени. Така че решенията в здравеопазването започнаха да се взимат само от медицински работници, лекари и професионалисти. Също така те бяха задължени със закон първо да се съветват с пациентските организации.
В частния сектор се знае от векове, че рецептата за успех е да наемеш талантливи хора и да принудиш често да говорят с потребителите на дадената услуга.
Р.И. : В същото време виждаме страна като Великобритания, която е една от най-богатите и развитите в ЕС, която не показва добри резултати в здравеопазването?
Д-р Б.: Не, тя е в долната част на таблицата. Една от причините е, че имат нисък достъп до медицински услуги. Най-нисък достъп до медицински услуги има в Швеция, Полша, Великобритания и Ирландия. И причината е в това, че достъпът няма нищо общо с пари.
Много политици се изненадват от това. Но причината е, че е по-евтино за здравеопазването да действа без списъци на чакащи за даден специалист, отколкото обратното.
Р.И.: Къде се намира България в класацията спрямо другите страни от ЕС?
Д-р Б.: България е на 31-во място от 36 страни. Не сме успели все още да установим дали това наистина е така, но според анкета, която водим сред пациентските организации относно достъпа до медицински грижи, е имало рязко подобрение от преди няколко години и изглежда то продължава. Опитвахме се да се допитаме до широк кръг хора, но все още не знаем отговора. Не знаем какво се е случило между 2012 и 2013-та година. Много рядко се вижда такова подобрение без реална реформа. Но сега определено пациентските организации изглежда са по-добре настроени от преди.
Но най-добър достъп до медицински услуги има в Италия, Белгия, Албания, Чехия и Македония.
Р.И.: Изненадващо е, че виждаме Македония на челно място по достъп до медицинско обслужване.
Д-р Б.: И те са единствената страна, която го постигна лесно и изведнъж с реформа, на 1 юли 2013.
Оказва се, че основният фактор, който влияе на здравеопазването в ЕС е със същото съкращение като MD (лекар), само че ние го превеждаме като ( management deficiency) неуспешен мениджмънт .
Р.И: В този смисъл може ли да има единна здравна система в ЕС, която да се прилага еднакво във всички страни?
Д-р Б.: Проблемът е, че например в частния сектор, ако разберем, че някой друг прави онова, което ние правим, но за по-малко пари или по-добре, първата реакция е ‘’Как да разберем как го правят?’’. Това обаче не се случва в държавния сектор.
В Австрия например непрекъснато се опитваме да подчертаем, че решението на много подобни проблеми вече е намерено в Холандия. В отговор получаваме обяснения защо онова, което е направено в Холандия е много добра идея за техните условия, но никога не би проработило в Австрия.
Р.И.: Това се случва и в България. Много специалисти питат защо използваме неправилни модели на управление, които очевидно не работят.
Д-р Б.: Аз веднага мога да Ви кажа защо – защото вашето правителство се опитва да запази съществуването на НЗОК. Тя изобщо не е необходима. Тя е мавзолей.
Р.И.: Значи смятате, че отговорът е в частното здравеопазване, частните болници ?
Д-р Б.: Не, няма никакво значение дали болниците са частни или държавни.
Ако отидете в Германия и попитате някой кой е собственикът на местната болница, вероятно ще ви кажат,’’ Ами не знам, може да е католическата църква, може да е общината, може да е местната управа, може да е частна, но защо ме питате? Кой го интересува?’’
Защото всички те получават равно финансиране от немската здравна каса. И това трябва да се направи и в България.
В една от предните лекции се спомена, че броят на неосигурените варира между 45,000 и 1,5 милиона. В много случаи и осигурените и неосигурените пациенти избират да плащат под масата. Това значи, че системата не работи.
Корупцията е обратно пропорционална на БВП на глава от населението. Двете неща са дълбоко свързани с бедността. Има само две страни в Европа, които са изключение – в смисъл, че са по-корумпирани отколкото би се очаквало – Гърция и Италия.
Р.И.: И тук се очертава тенденцията за разлика в показателите на Северна и Южна Европа. Разделението не е между Изток и Запад.
Д-р Б. Да, така е. В моята родна страна Швеция, например, тази година празнуваме 250-тата годишнина от Акта за свобода на информацията – един от първите в Европа. Това значи, че аз мога да вляза в офиса на нашия премиер и да поискам всяка публично достъпна информация и той е длъжен да ми я даде. В замяна не е нужно да предоставям дори лична карта. Всичко е прозрачно и прекрасно.
Р.И.: Значи отново става дума за политическа воля?
Д.Б.: Да, достъпът до информация пази администрацията от корупцията, не напълно, но в разумни граници.
Р.И.: Нашият премиер беше гост в телевизионно предаване преди няколко дни и каза, че България се развива много по-добре от Румъния, защото там има корумпирани министри, които вече са арестувани. Той твърди, че в България просто няма такива и затова няма никой в затвора.
Д.Б.: Съжалявам, но от ‘’Трансперънси интърнешънъл’’ няма да се съгласят. Но, както Ви казах всичко е много свързано с ниския БВП на глава от населението.
Д-р Арне Бьорнберг е председател на УС и Главен оперативен директор на Health Consumer Powerhouse. Той бе и един от лекторите по време на конференцията ''Диагноза: Българското здравеопазване - състояние, лечение, перспективи''. Интервюто е качено на сайта ''Новините'', с чието разрешение го публикуваме.
