За гарантирането на средствата на осигурените ще бъде намерено и приложено най-доброто решение – интервю с Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО)
Г-н Абаджиев, преди броени дни 3 пенсионни компании бяха отличени за постиженията си през 2011 година. Означава ли това, че браншът се съвзе от кризата и е готов да продължи
напред?
Да, отличията са знак, но по-важното е, всички пенсионноосигурителни дружества показват добри резултати както за 2011г., така и за първото тримесечия на тази година. Те
показаха нещо повече – че успешно се справят с проблемите и трудностите, произтичащи от кризата. Трябва да си припомним големите предизвикателства на кризата от 2008 година и как дружествата много
бързо възстановиха стойността на активите на управляваните от тях фондове и започнаха да постигат и да разпределят положителна доходност. Публикуваната официална информация показва, че към края на
2011 година за двугодишен период всички дружества имат положителна доходност, макар и не такава, каквато е постигана преди.
Също за периода 30 март 2010-30 март 2012 година средната доходност на всички фондове е около 3%. Това, сравнено с предишните достижения отпреди кризата в рамките на 15-17%, не е достатъчно, но все
пак то показва, че дружествата управляват умело и внимателно активите на пенсионните фондове, т.е. средствата на осигурените лица. Може би една от причините за тази ниска доходност е не само
капиталовият пазар, но и навикът, стремежът да се инвестира консервативно и много внимателно, в тази сложна и трудна икономическа и финансова ситуация.
Радващо е, че активите на пенсионните фондове растат и към края на това тримесечие са почти 4,9 млрд. лв. Нашата прогноза и очакване е, че при запазване на тенденциите те ще бъдат значително над 5
млрд. лева.
Доходността на компаниите се възстанови, но доверието в пенсионната система по-трудно се възвръща. Каква е политиката на асоциацията и компаниите в това направление?
Именно от
гледна точка на повишаване доверието и защитата на интересите на осигурените лица и осигурителите е и стремежът на дружествата и асоциацията да провеждаме политика на стабилност в дейността на
пенсионноосигурителните дружества и на максимално гарантиране средствата на осигурените. Това е и мотивът сега да търсим и да обсъждаме различни подходи и механизми, които да разработим и предложим
за включване в КСО, и по този начин да се защитят в максимална степен интересите на лицата осигуряване в допълнителните пенсионни фондове. В това отношение обсъждаме различни идеи и варианти за
реализация, но съм сигурен, че ще намерим и ще се обедини около най-доброто предложение и решение.
На какъв етап сте сега?
Знаете, че сега в процес на обсъждане и съгласуване е подготвен от КФН проект за изменение и допълнение на КСО. Ние участвахме в този процес и сме
изразили своето официално становище по окончателния му вариант. Тук искам да посоча нашата принципна позиция – промените в КСО не бива да бъдат правени на парче, тоест на един етап да се правят
промени в инвестициите и управлението на активите, а за друг етап да се оставят други важни въпроси, като например въвеждането на мултифондовете – тема, която се разисква отдавна и по която има
готов законопроект. Друг такъв важен въпрос е законовото уреждане на фазата на плащанията от задължителните пенсионни фондове, а и в известна степен и от доброволните фондове. И двата въпроса имат
непосредствено отношение към проблемите, свързани с минималната доходност, както и със създаването на гаранции за средствата на осигурените лица. Това е една от причините да считаме и да настояваме
тези необходими промени да бъдат включени в един общ законопроект, така че той да бъде по-пълноценен и ефективен за развитието на системата като цяло и по-дългосрочен план.
Преди дни ние оповестихме инициативата на асоциацията за отпадане на минималната доходност и за гарантиране на вноските на осигурените. Може ли по-конкретно да разкажете за тази
идея?
Трябва да подчертая, че на този етап асоциацията има принципна позиция по този въпрос, която е изразена в нейното официално становище по проекта за изменение на КСО, за който
вече споменах. Механизмът на минималната доходност в сегашния си вид изживя своето време. Той показа доста недостатъци, особено във времето на криза, когато се формира „отрицателна доходност”.
Според БАДДПО реална алтернатива, и то с по-силен ефект за осигурените лица, е въвеждането на реални гаранции за средствата на осигурените лица, което заедно с въвеждането на модела за следване на
жизнения цикъл на осигурените /мултифондовете/ при инвестициите, би допринесло за премахване на сега съществуващите дефекти в системата. Принципното предложение на асоциацията е, че формирането на
резерви от пенсионноосигурителните дружества – но не за гарантирането на минимална доходност, а за реално запазване на постъпилите по индивидуалната партида вноски – би могло да гарантира размера
на тези вноски към момента на тяхното ползване, т.е. при пенсиониране. Както знаете, неотдавна на конференцията организирана от ВУЗФ, колежката Даниела Петкова – гл. изпълнителен директор на ПОК
„Доверие”, представи в по-широк план своите виждания за мотивите, обосновките и практическата реализация на предложението за гарантиране вноските на осигурените. Интересът към темата и поставените
въпроси показаха, че е необходимо сериозно обсъждане на споделените идеи. Така че началото на дискусията е поставено и тя ще продължи и в Асоциацията. При търсенето на най-добър съвременен
механизъм за защита средствата на осигурените лица ние ще продължим проучването на международния опит, ще бъдат направени и по-задълбочени анализи и финансови разчети за необходимите резерви, които
ще се формират от страна на дружествата, за да може да бъдат и поети съответните гаранции за средствата на осигурените и т.н. На тази основа трябва да се формира и предложи най-доброто решение,
което да бъде подкрепено от членовете на Асоциацията. Да повторя обаче, че всички промени в КСО трябва да станат едновременно „в пакет”- и гарантиране размера на осигурителните вноски, и
въвеждането на мултифондовете, и прилагането на новите размери на инвестициите и таксите и т.н.
Много хора обаче се осигуряват на минимална работна заплата и техните вноски, които постъпват в задължителните фондове и които ще гарантирате, не биха били достатъчни за формирането на една
достатъчна пенсия.
Да, така е. Тук стои по-широкият проблем с повишаването на заплатите и доходите на хората. С този въпрос кореспондира и проблемът с размера на вноската. Радващо е,
че от 2017 г. се предвижда увеличаване на вноската за универсалните фондове, но това решение можеше да бъде вкарано в действие по-рано, защото хората трябва да имат съответния период на
натрупване, което пък ще се отрази пряко върху размера на бъдещите пенсии. Но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога.
В сферата на пенсионното осигуряване трябва неотклонно да се преследва поставената още при създаването на допълнителните пенсионни фондове основна цел: да се предоставят такива пенсии от тях, които
заедно с основната пенсия, предоставяна от държавното обществено осигуряване, да се постигне общ коефициент на заместване на дохода в границите на около 70-80%, и приноса на универсалните и
доброволните пенсионни фондове да бъде в рамките на 15 – 20 % за всеки от тях.
В контекста на съвременните условия до колко години ще догоним този заместващ коефициент?
По наши разчети, при сегашните наши условия ще ни трябват около 20 години. Да се
надяваме, че тези условия във времето ще се подобряват, което може да спомогне за по-бързото постигане на целта. Постигането ѝ обаче може да стане само при стабилно функциониране и на трите стълба
на пенсионната система. Тук е мястото да посоча, че големият потенциал за повишаване на пенсионните доходи се съдържа в доброволното пенсионно осигуряване. Там е големият резерв. Към момента едва
600 000 души се осигуряват доброволно, на фона на около 3 млн. осигурени в задължителните фондове. Виждате каква възможност за намаляването на тази голяма ножица. За разширяване доброволното
осигуряване влияят различни фактори и най-вече равнището на доходите, което разширява възможностите за отделяне на лични сраства за допълнително пенсионно осигуряване. Важно е и повишаването
на осигурителната култура, но още по-важно е засилването на финансовите стимули /данъчните облекчения, както за физическите лица така и за работодателите. Действащите в момента данъчни облекчения
/10 % за физическите лица и 60 лв. за работодателите/ са вече недостатъчни и не играят съществена стимулираща роля. И този въпрос ние отново ще го поставим при обсъждането на данъчното
законодателство за следващата година.
По отношение на мултифондовете взехте ли вече решение за тяхното въвеждане и в задължителното осигуряване?
Знаете, че имахме стратегия да въведем мултифондовете първо в
доброволното пенсионно осигуряване, а няколко години след това и в задължителното доброволно осигуряване. Разработен беше и съответен законопроект, който премина през няколко етапа на обсъждане и
беше приет на няколко инстанции – Министерски съвет, комисия на Народното събрание. Помните и сте писали, че тази стратегия и законопроектът през 2009 г. бяха оценени високо от международни
експерти и институции, но нещата стигнаха само дотук. По една или друга причина проектът се стопира и се пропусна много време. Затова сега се налага промяна в стратегията и актуализиране на
законовата материя за въвеждането на мултифондове не само в доброволните, но и допълнителните задължителни пенсионни фондове. Това е особено важно за задължителните фондове, защото началото на
изплащането на пенсии от тези фондове неумолимо се приближава /някъде към 2023 г./, а това значи, че трябва да съхраним най-вече средствата на осигурените, на които предстои пенсиониране. Един от
механизмите, съдържащ се във функционирането на мултифондовете, е, че ще се даде възможност средствата на тези хора да се отделят и да се инвестират възможно най-консервативно както преди
пенсионирането на лицата, така и по време на получаването на пенсиите.
Кога виждате реалното въвеждане на всички промени, за които споменахте?
Нашето желание и виждане е, че трябва да се пристъпи възможно най-скоро към актуализирането на вече
разработената законова база за мултифондовете, към разработването на законодателните норми относно пенсионните плащания, които заедно с всички други да се включат в общо законопроект за изменение и
допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Не се наемам да посоча точни срокове, но мисля, че е възможно най-късно в началото на следващата година да се обсъди и приеме подобен законопроект. Би
било добре, ако това може да стане и по-рано, защото вече достатъчно закъсняваме. Готови сме да работим за това.
