Английската дума insurance (застраховане) има корен sure, което означава увереност. Макар все още българският потребител да не вижда многобройните плюсове на животозастраховането, експертите предвиждат пазарът на животозастрахователни продукти да нараства през следващите години, движен най-вече от повишението на доходите на населението, както и постепенното изясняване на същността на животозастраховката като цяло. Застраховането като един от важните елементи на пазарната икономика защитава интересите във всички сфери на човешките отношениея.
Значението на животозастраховането следва да се анализира от гледна точка на застрахованите и на обществото. Прякото значениe за застрахованите се свежда до обезщетяване на лица, претърпели загуби при настъпване на включените в отговорност на застрахователя рискове. Пострадалите физически и юридически лица (респективно техните семейства) се обезщетяват или най-малкото се подпомагат, за да достигнат своето предишно икономическо състояние.
Смисълът на Животозастраховането е да подкрепи финансово застрахованите лица и техните наследници в случай на настъпване на неблагодриятни събития.
Класическото животозастраховане поема отговорност за няколко риска едновременно. При настъпване на застрахователно събитие, отговарящо на условията по застраховката е налице безусловно плащане на застрахователна сума. Застрахователната сума се изплаща на лицата посочени в полицата или на законните наследници. В края на застрахователния срок клиента може да получи цялата застрахователна сума плюс разпределените през застрахователния срок бонуси или разсрочено под формата на рентни плащания. Рентата може да бъде за определен период от време или до края на живота на застрахования.
От съществено значение са и данъчните облекчения, които всеки притежател на Застрахавка „Живот” може да ползва. Чл. 19 ал.1 от Закона за облагане доходите на физически лица (ЗОДФЛ), много ясно изразява, че сумата от годишните данъчни основи се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи. Данъчното облекчение се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното/осигурителното дружество договор физическото лице - носител на задължението за данъка, е застраховано/осигурено.
Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки "Живот" е налице и при групови договори за сметка на работодателя.
Не се облагат с данък социалните разходи в размер до 60 лв. месечно (720 лева годишно) за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите. (чл. 208 от ЗКПО)
Едва 26% от българските граждани спестяват средства за доброволно пенсионно осигуряване, тъй като са твърде млади или разчитат на държавната пенсия, а 30% от хората с доходи по-ниски от 150 лв. разчитат изцяло на държавната пенсия. С нарастване равнището на доходите се увеличава и броят на хората, които се осигуряват допълнително в пенсионни фондове. 6% от тези с доход от 300 - 500 лв. са започнали току що да правят допълнителни пенсионни вноски, докато 10% от потребителите с доход 500-1000 лв. го правят от години.
“Спестявай навреме, за да имаш пари, когато са ти нужни” – гласи една поговорка. Около 10% от чистия си доход хората трябва да заделят за старите си години.
Гражданите трябва да увеличават спестяванията си, ако искат в бъдеще да задържат своя сегашен стандарт на живот. За мнозина обаче това не е лесно с оглед на икономическата ситуация. Средствата за издръжка на живота се увеличиха, но не и доходите – това се отнася в най-голяма степен за онези слоеве от населението, които и без друго имаха ниски доходи.
През последните няколко години в българина битуваше нагласата, че някой (държавата) трябва и ще се погрижи за хората. Нашенецът къта по 15,9 евро на месец за старини. Така българите се нареждат даже след румънците, които заделят по 17,5 евро месечно. Най-загрижени са словенците и хърватите - те спестяват средно по 36 евро на месец. На второ място са Сърбия и Полша - 27 евро, Унгария и Босна - 22 евро, Чехия - 21,3 евро, и Словакия - 18 евро на месец.
Една от най-атрактивните застраховки „Живот”, които се предлагат на българския пазар дава възможност на клиентите да обвържат директно своя договор с взаимни инвестиционни фондове – Фондполица. Застрахователната сума по всяка индивидуална полица е свързана със стойността на дяловете в избраните инвестиционни фондове.
И в двете форми на спестяване – в доброволен пенсионен фонд и в застраховка „Живот” – по природа са различни продукти. Предимствата на застраховката „Живот” е в това, че парите не само се натрупват и умножават, но лицето или неговите наследници могат да получат очакваната сума (застрахователната сума) от края на периода веднага при настъпване на застрахователно събитие.
Беше ми полезно:
Съобщи за промени
