Съгласно Кодекса за социално осигуряване, осигурено лице е всяко физическо лице, на чието име и в чиято партида се внасят осигурителни вноски, включително и вноски за допълнителна пенсия, чрез фонд ”допълнително задължително пенсионно осигуряване”. Осигурените лица се разграничават по два основни признака
* От вида на упражнявана трудова дейност и начина на осъществяването, и като:
- трудови правоотношения
- служебни правоотношения
- самоосигуряващи се лица
- лица, които упражняват свободна професия
* От вида на социалните рискове, за които се правят осигурителни вноски, а те са:
- за всички социални рискове
- за всички социални рискове без безработица
- само за пенсия
- за пенсия общо заболяване, майчинство и др.
* Самоосигуряващи се лица са:
- едноличните търговци
- съдружниците в търговски дружества
- собствениците на ЕООД
- земеделските производители
- лицата, които упражняват свободна професия чрез регистрация
Основание за това е: чл.4 ал.3 т.1-4 на Кодекса за социално осигуряване. Задължение за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване и възобновяване на трудова дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване съгласно Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани в чужбина, чл.1. В 7-дневен срок от започване на трудовата дейност, тези лица се регистрират в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите, чрез подаване на декларация по утвърден образец.
От казаното по-горе, както и от приложимите нормативни документи е видно, че за да се самоосигурява дадено лицe или за да го осигуряват, то следва да полага труд.