Слаб закон е в основата на спорните тълкувания, категорични са страните
Здравноосигурителните дружества отново алармират за драстични нарушения на Закона за здравното осигуряване. “Много лечебни заведения в страната спокойно предлагат абонаментно обслужване,
заобикаляйки императивни разпоредби. Свидетели сме на продължаваща реклама и грубо погазване на закона”, коментира за ”INSURANCE.BG” д-р Мими Виткова, директор на ОЗОФ “Доверие” АД и бивш
министър на здравеопазването.
“Протестите ни са от миналата година, но засега остават само в епистоларния жанр, добавя изпълнителният директор на “Булстрад Здравно осигуряване” АД Светослав Борджуков. - При абонаментното
обслужване се поема риск. Правната логика е толкова очевадна, че няма нужда от допълнителни тълкувания. “Глобална сума се управлява в условията на финансов риск, а това не е работа на лечебните
заведения”, посочва и д-р Виткова.
Още миналата година здравноосигурителните дружества сезират Министерство на здравеопазването (МЗ) и Комисията по финансов надзор (КФН) за закононарушения. С писмо от 28 юли 2003 г. МЗ нарежда на
всички Районни центрове по здравеопазване (РЦЗ) да уведомят незабавно лечебните заведения за изискванията на закона.
От пресцентъра на МЗ заявиха, че до момента в дирекция “Специализиран медицински надзор” е постъпил един сигнал за лечебно заведение, извършващо доброволно здравно осигуряване без лиценз.
Извършена е целева проверка и за резултатите е уведомена КФН. От там пък уточниха, че наистина са сезирани за подобни нарушения и в момента извършват собствена проверка. Скоро ще приключи
проверката и ще излезем със становище по случая, уточниха още надзора.
Здравноосигурителните дружества са скептични, че резултатите от проверката ще бъдат достатъчни за прекратяване на практиката. “Имаме обратна информация, че е твърде възможно да има санкции, но
проблемът е на контролните органи и специализирания надзор на МЗ, както и КФН”, коментира д-р Виткова. Тя обясни, че сме свидетели на правно несъответствие - КФН трябва да бъде сезирана от
специализирания надзор на МЗ, който пък смята, че не е длъжен да се занимава с това. Единственият път за излизане от ситуацията е КФН да се самосезира при всеки случай.
Според Светослав Борджуков може би проблемът е решим при по-добра PR-стратегия, комуникация и интензивен диалог с държавите институции. “В крайна сметка, ако ни посъветват юридическите консултанти,
ще се обърнем към съдебната власт”, добави Борджуков.
“Ако ни наложат наказания, ще се обърнем към съда” – контрираха от Асоциацията на здравните заведения в доболничната помощ. Те категорично не приемат, че нарушават закона, но отказват
коментар по темата. Единствено управителят на клиника “Торакс” и член на Асоциацията д-р Тома Томов заяви: “Предлагаме предплатена услуга, която не влиза в противоречие със закона. Ние не обещаваме
обслужване при всякакви обстоятелства, а само в рамките на възможностите ни. Това не е поемане и управление на риск. Проблемът е в тълкуванието на разпоредбите”. Според д-р Томов
здравноосигурителните компании изкуствено създават шум около договорите, предлагани от здравните заведения. “Целта на здравноосигурителните дружества е да работят посредством нас, вземайки си
съответната печалба”, смята шефът на “Торакс”.
Някои от дружествата за доброволно здравно осигуряване вече са обезсърчени, че законът ще спазва и започнаха да си изграждат собствени лечебни заведения. Това обаче не е изход от ситуацията.
Когато някой от лицензираните здравноосигурителни фондове реши да си направи лечебни заведения, той не може покрие цялата страна. Това не може да бъде система, коментират експертите. Те са
категорични, че законът, добър или лош, трябва да бъде прилаган.
“Здравноосигурителният сектор се развива изключително трудно и е обременен с тежести. Това е един силно деформиран пазар на услуги, който не се вписва в класическата представа за пазар. Затова и
посредникът, в случая осигурително дружество, е длъжен да създаде механизми, за да снижи до минимум този дисбаланс и да действа в интерес на осигуреното лице, да договаря и да влияе на цените на
услугите”, обобщи д-р Виткова.
----
В глава Трета от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), променен в края на 2002 година, изрично е подчертано, че абонаментно здравно осигуряване могат да извършват само здравно-осигурителни
дружества. Чл. 87, т. 3 от ЗЗО гласи: “Доброволното здравно осигуряване чрез абонаментно обслужване е форма, при която здравноосигурителното дружество при настъпване на предвидените в
здравноосигурителните договори случаи осигурява предоставянето на определени здравни услуги и стоки на осигурените лица от определени изпълнители на медицинска помощ, с които здравноосигурителното
дружество е сключило договор”.
Чл. 82, ал.4, т.2 уточнява: “Не се смята за доброволно здравно осигуряване дейността на изпълнители на извънболнична медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на
медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени”.
