За момента е известно, че под защитата на закона няма да попаднат заемите за търговските дружества и другите по-големи клиенти, тъй като те се допуска, че разполагат с добре подготвени финансисти, които могат да изчислят в коя банка са най-изгодните за тях условия
Банките няма да могат да примамват клиенти с подвеждаща информация и реклама, особено при отпускане на ипотечни и потребителски заеми. Това е основната цел на подготвяния от Българска народна банка (БНБ) специален закон. Той ще определи информацията, която задължително банките трябва да обявяват пред своите клиенти - всички такси, комисиони, лихви и други удръжки, а рекламите им трябва да не съдържат подвеждащи и скрити на пръв поглед елементи. Целта е да се защитят малките потребители на финансови услуги - гражданите и дребните фирми. Отделно от него в почти готов вид е Законът за защита на потребителите, част от който третира и услугите на финансовите институции. Законът за потребителските заеми все още е в началната си фаза, като в момента се проучва чуждестранният опит в тази материя, коментираха от БНБ. Изготвянето му е съгласно поет ангажимент на страната ни във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз и засега не се споменават срокове, в които текстът ще влезе за гласуване в парламента. За момента е известно, че под защитата на закона няма да попаднат заемите за търговските дружества и другите по-големи клиенти, тъй като те се допуска, че разполагат с добре подготвени финансисти, които могат да изчислят в коя банка са най-изгодните за тях условия. Това обаче в преобладаващите случаи не е по силите на гражданите и дребните фирми, които не разполагат с нужните финансова култура, познания и време за проверка. Нуждата от такъв закон нараства, тъй като и в момента има оплаквания, че в много от рекламите на банки се представят едни условия, а след като клиентът отиде на място да тегли заем, се оказва, че след като плати всички такси и комисионни, разходът е далеч по-голям от предварително очакваното. Така например банка обявява в рекламите си, че отпускат кредити при лихва 6.55%, което съблазнява гражданите, тъй като при конкуренцията тя е обявена на примерно 10%. Често след подписването на документите клиентът научава, че тези 6.55% не е ефективната лихва, а оскъпяването. Така потребителят не разбира каква е ефективната лихва, която плаща, тъй като от банката му предлагат само информацията за оскъпяването. Между двете обаче има голяма разлика - оскъпяване от 6.55% води до ефективна годишна лихва от 10.5-11%. Основната отлика между двете е, че клиентът не ползва през целия период на заема цялата сума на кредита, тъй като още след първата вноска тя намалява. Обявяването на ефективната годишна лихва в офертите трябва да стане задължително, защото клиентът не е длъжен сам да изчислява цялата сума, която ще плаща. Друга лоша за потребителите банкова практика е да се премълчават всички такси и комисионни, които следва да се заплатят. В някои институции таксата за управление на кредита се дължи ежегодно върху остатъка на главницата, а при други тази такса е еднократна. Ако това не стане предварително ясно за клиента, при кредит от примерно 20 хил. лв. за пет години той ще плати над 700 лв. повече, ако избере банката с ежегодна такса. Практиката показва, че някои банки се изкушават да обявяват по-нисък от своите конкуренти лихвен процент, което компенсират за сметка на клиентите с по-високи комисиони и такси, събирани впоследствие. Ако банка обяви жилищен кредит при лихва 7.5%, но събира ежегодно 2% такса управление, нейният продукт на пръв поглед изглежда атрактивен, но на практика е по-малко изгоден в сравнение с банка, където лихвата е 8.5%, но се събира еднократно такса от 2%.
