20 банки може да имат проблеми, ако не си съберат раздадените пари
През цялата минала година кредитите, раздавани от банките, непрекъснато растат. Но дали това все още е безопасно за системата, както сме свикнали да мислим в последно време? На този и подобни
въпроси дава отговор обстойният редовен анализ на БНБ за състоянието на сектора от 1 юли до 30 септември 2004 г.
В посоченото тримесечие, както и в предишните, ръстът на кредитите от 10,22% (1,153 млрд. лв.) е предопределен от поведението на 10-те най-големи банки. Сумарно при тях увеличението е с 12,17%
(което е почти 3 пъти по-голямо от темпа при средните и малките банки - 4,72%). Според БНБ причината са по-малките капиталови възможности на тези банки.
Друга продължаваща тенденция е удължаване на срока на отпусканите кредити Към септември 2003 г. делът на заемите над 1 година е 48,73%, след една година те са 53,47%. Това показва нарасналото
доверие на банките в способностите на бизнеса да реализира успешно дългосрочни проекти. То обаче е и реален фактор за изостряне на кредитния риск.
Най-много са се увеличили заемите в евро - с 14,75%, докато при левовите е само с 8,42%.
И през този период търсени са заемите за жилища - ръстът им е 30,39%, или със 180 млн. лв. повече, отколкото пред същия период на 2003 г. Потребителските растат с 11,36% (255 млн. лв.), търговските
- с 8,32% (656 млн. лв.).
Проверката на възможностите на банките да посрещат различни рискове (т. нар. стрес-тест) обаче сочи увеличение броя на банките до 20 (към 19 юни), които не биха се справили добре, ако част от
кредитите преминат към категорията "необслужвани". Анализаторите на централната банка с тревога констатират, че тези трезори не биха могли да останат платежоспособни даже според минималните
изисквания. Тези тестове потвърждават опасенията на БНБ и МВФ, че нараства необходимостта от редуциране темпа на кредитите. Въпреки че пазарните рискове за периода не са се увеличили - валутният
риск от години е постоянен. Запазена е и доминацията на активите в евро - 3,958 млрд. (ръст от 309 млн.), което допълнително запазва системата от валутен риск. Стабилни са и инвестициите на банките
в нискорискови ценни книжа - предимно на българското правителство и инструменти с нулев риск. Делът на ценните книжа на чуждестранни (непървокласни емитенти) е 13,62% от портфейла на банковата
система. Лихвеният риск продължава да оказва слабо влияние върху поведението на търговските банки, смятат банкови спецове. Според тях общата оценка е, че нивото на доверие в системата е доста
голямо и няма опасност от ликвидни кризи дори и при продължаваща активност в кредитирането. Тази тенденция няма да доведе и до влошаване качеството на активите на банките. Въпреки взетите мерки
продължава агресивното нарастване на кредитите, а ръстът от 1,153 млрд. лв. е много висок категорични са анализаторите на БНБ. Има и съмнения за непрозрачни банкови операции и особено на
взаимоотношения с икономически свързани лица. Тази стара болест на българската банкова система, от която загинаха близо 20 трезора от 1990 г. насам, като че ли още не е преодоляна. Банковите
анализатори дори предписват за някои банки повторни целеви надзорни инспекции за потвърждаване или отхвърляне на съмненията. Сред "заразените" са част от банките с рейтинг 3, както и всички банки с
рейтинг 4. "На база на анализа на процесите в този сегмент от системата през тримесечието управление "Банков надзор" наложи сериозни ограничения, започна активни последващи целеви инспекции", се
казва в доклада на БНБ. От него се вижда една доста ясна тенденция - първата десетка на банките в България дръпват силно напред и непрекъснато подобряват показателите си, докато останалите не се
развиват толкова добре. Ръстът на кредитите започва да поставя на изпитание способността на някои институции да управляват рисковете си, смятат анализаторите от БНБ.
