Българските пациенти чакат средно 900 дни за достъп до нови терапии
Иновациите в лекарствата струват колкото изстрелване на една ракета, изчисляват специалистите. От 10 хиляди молекули в лабораториите, които първоначално дават надежда за създаването на ново
лекарство, едва една до пет накрая се превръщат в терапия за пациентите. Същевременно България е на 20-то място в света по брой клинични изпитвания, а те пък осигуряват достъп до иновативни и
висококачествени лечения на пациенти без значение от здравноосигурителния им статус, предава БНР. За да стигне едно ново лекарство до пациентите от цял свят, зад него стоят огромни успешни
печеливши мултинационлани компании, казва Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на оригинални лекарства.
Българските пациенти чакат средно 900 дни за достъп до нови терапии, а 43 процента от тези, които са разрешени за употреба в ЕС, достигат до нашите пациенти: "Това забавя цялото. Този нисък процент
не се дължи само на административни процедури, а самите компании забавят своето кандидатстване в България, поради това, че процесът е труден, ценообразуването е доста рестриктивно, но
законодателството за съжаление върви в посока на правене на този процес все по-труден по отношение на достъпа до иновации".
Д-р Иван Георгиев, председател на Българската асоциация за клинични проучвания, е категоричен, че достъпът до иновациите е само в полза на пациентите, но е много важно впоследствие тези новости да
бъдат и реинбурсирани: "Забавянето на достъпа до иновации ще доведе до два основни ефекта, касаещи клиничните проучвания – ще ги направи по-атрактивни за пациентите. От друга гледна точка обаче
това ще намали атрактивността на България като дестинация за клинични проучвания".
Компаниите във фармацевтичния сектор инвестират между 8 и 10 милиарда годишно в нови разработки. Прекият финансов поток, който влиза в бюджета за 2017 година от клинични изпитвания е в размер на
178 млн. лв., като 41 млн. лв. са данъци. Инвестициите в клинични проучвания подобряват достъпа до здравни грижи.
За да се стартира едно клинично проучване у нас, то минава през две одобрения на Изпълнителната агенция по лекарствата и със становище на Етичната комисия, обясни Богдан Кирилов, изпълнителен
директор на Агенцията по лекарствата. За 2017 основните области на клинични проучвания са онкохематолгията, централната нервна система и ревматологията. Безопасността и здравето на пациента са
водещи и не са за сметка на научния и на бизнес интереса, посочи още Богдан Кирилов.
В предаването "Хоризонт до обед" д-р Иван Георгиев – председател на Българската асоциация за клинични проучвания, подчерта, че трябва да се стремим към засилване ролята на клиничните изпитвания в
България:
"Не бих казал, че има пречки пред клиничните изпитвания в България, просто има някои сфери, в които допълнително могат да се подобрят условията за провеждането им". Клиничните изпитвания
предоставят една допълнителна възможност, каза д-р Георгиев и подчерта, че те не са панацея и не са подходящи за всеки пациент по всяко време. По думите му преди всяко изпитване пациентите биват
запознавани с всички рискове:
"Всеки сам трябва да прецени собствените си ползи и рискове от това дали е подходящ да участва в такова проучване или не".
