Министърът на финансите Милен Велчев подписа с електронен подпис проектозакона за държавния бюджет за 2004 г.
Министърът на финансите Милен Велчев подписа с електронен подпис проектозакона за държавния бюджет за 2004 г. и го изпрати от лаптопа си електронно до парламента. Неговият председател Огнян
Герджиков пък го прие с двойно кликване и благодари, че и този път законовият срок за внасянето на бюджета в Народното събрание - 31 октомври, е спазен. През м. г. Велчев внесе бюджета на CD, а
сега това става за първи път електронно.
Герджиков изрази надежда този бюджет да е най-добрият, който България е имала. Финансовият министър отговори, че това наистина ще бъде най-добрият бюджет за годините на прехода - очаква се БВП да
нарасне с 5.3%, а инфлацията да продължава да бъде ниска, както и до момента. Това ще осигури досегашната макроикономическа стабилност, но по-важен приоритет вече стават икономическият растеж,
осигуряването на по-добри доходи и на по-добър стандарт на живот, посочи Велчев. Държавните разходи за образование и здравеопазване се увеличават общо с 15% номинално. Най-сериозно е увеличението
на държавната субсидия за съдебната власт - с 44%, което ще ускори значително реформата в съдебната система и ще доведе до по-добро, по-бързо и по-справедливо правораздаване. Финансист номер 1 се
надява на висока подкрепа за тази финансова политика в Народното събрание.
СМЕТКИТЕ НА БНБ
УПРАВИТЕЛЯТ на БНБ Иван Искров внесе бюджета на централната банка за 2004 г. в Народното събрание при председателя Огнян Герджиков в кожена папка с надпис БНБ. Готови сме от по-рано, но изчакахме в
парламента да влезе големият бюджет - 14-милиардният, и тогава да представим нашия, каза Искров. Парламентът утвърждава разходите за издръжка на централната банка и инвестиционната програма.
Финансовият план на БНБ предвижда 170 млн. лв. вноска за републиканския бюджет, което е двойно повече спрямо заложената през 2003 г. Тя е в размер на 85.9 млн. лв. Прогнозата за 2003 г. се развива
много добре и вероятно превишението на приходите над разходите на централната банка ще е около 170 млн. лв., посочи Искров. Това е основанието тази сума да залегне в бюджета за догодина и да бъде
постигната при консервативен подход. Двойното увеличаване на вноската се дължи главно на реализираната доходност на резервите на БНБ. Освен това прогнозата през м. г. за 2003 г. е била
по-предпазлива, тъй като тогава тенденцията бе към падане на лихвените нива.
Бюджетът на БНБ е изработен по всички правила на бюджетирането, коментира новият гуверньор. Разходите за издръжка са 56.4 млн. лв., от които най-голямата част са за паричното обращение и за
амортизации. 14 млн. лв. са предвидени за инвестиционната програма, от тях най-значителното перо е за електронизацията в централната банка, поддържаща платежните системи на страната. За
реконструкция и модернизация са заложени около 4 млн. лв., които ще се похарчат предимно за касовия център в монетния двор. Проектът ще стартира през 2004 г. Заплатите на служителите в БНБ ще бъдат
повишени с 6.4% през 2004 г. Тъй като индексирането ще стане равномерно по тримесечия, процентът точно съответства на заложеното увеличение на заплатите с 8.5% за бюджетната сфера, за която обаче
това е предвидено от полугодието.
