Върнете срочните договори и увеличете възможностите за извънреден труд, за да привлечете инвеститори, препоръчват американски експерти
Само 3 години след като служителите у нас бяха защитени от лесно уволнение, влиятелната Американска агенция за международно развитие (ААМР) препоръча промени точно в обратната насока. В свой доклад
за социалното министерство US експертите искат връщане на верижните срочни договори, облекчени условия за съкращения във фирмата, въвеждане на повече извънреден труд срещу по-ниска компенсация.
Препоръките идват и само седмици след последните поправки в Кодекса на труда, с които за извънреден труд бяха въведени задължително и почивка, и парична компенсация.
Българският Кодекс на труда е изключително рестриктивен спрямо работодателите и с това ограничава инвестициите и създаването на нови работни места, мотивират предложенията си от ААМР. Изводите им
всъщност се базират на сравнителен анализ на трудовото законодателство на България, Словакия, Чехия и Унгария. Последните три държави са най-либералните в това отношение в Европа, но според
американците точно те трябва да ни служат за пример. Нещо повече, според доклада за България е добре да въведе по-облекчен режим за работодателите дори и от най-богатите европейски държави, за да
привлече инвеститори.
Сред най-сериозните критики към нашия КТ е, че работодателите не могат да уволняват хора заради адаптация към нови пазари, намалено търсене на продукцията или въвеждане на нови технологии. Тези
възможности съществуват в Унгария, Чехия и Словакия. Агенцията е против и защитата от уволнение на някои категории като бременни, работници със заболявания и др.
Американците се включват и в известния спор между работодатели и синдикати за обезщетенията при освобождаване на хора в пенсионна възраст. Сега те са от 2 до 6 месечни заплати и работодателите
отдавна настояват да се премахнат. На същата позиция е и ААМР с мотива, че сега тези служители губят преждевременно работата си, за да не се налага да им се плаща.
Експертите препоръчват да увеличим допустимия брой на срочните договори и да премахнем ограниченията по отношение на минималната им продължителност. От 2001 г. подписване на срочен договор с един и
същ работник е разрешено само 2 пъти, и то в рамките на 1 година след наемането му. Иначе те са разрешени при сезонна работа, бедствия и аварии. В Словакия срочни договори са позволени за всякакви
длъжности в рамките на 3 години. В Унгария срокът е до 5 години, а в Чехия дори няма максимален период с изключение на някои категории.
Разрешените часове извънреден труд трябва да се увеличат, за да се отговори на нарастващите потребности на работодателите, смятат още в ААМР. У нас той е абсолютно забранен с изключение на
случаите, когато има увеличен обем на работата. Тогава обаче има ограничение извънредно да се работи до 10 часа на ден за 60 работни дни годишно. Работодателят трябва да осигури и извънредна
почивка. В Словакия се допускат 100 часа извънреден труд годишно, ако работниците са съгласни, а в Унгария 200 часа по преценка на работодателя и още 100, ако е предвидено в колективен
договор.
У нас били и най-високите компенсации за извънреден труд. По КТ за допълнителна работа през работни дни се плащат 50% от базовата заплата, 75% за почивните дни и 100% за официалните празници.
Заключението в доклада е, че "българското правителство трябва да разгледа възможността да въведе изменения в своя Кодекс на труда в няколко различни области с цел да осигури същата гъвкавост в
своето трудово законодателство, каквато е предоставена в други водещи страни в преход от региона".
РЕАКЦИЯ
Вицепремиерът Лидия Шулева подкрепи идеите за радикални промени, макар че се разграничи от позицията на ААМР, че Кодексът на труда възпрепятства икономическото развитие. Назрял е моментът
работодателите и синдикатите да договорят нов баланс между защитата на работниците и интереса на бизнеса, коментира тя пред БНР. Шулева заяви, че безспорно Кодексът на труда и условията за наемане
и освобождаване на работна сила са едно от важните условия за подобряване на бизнессредата. Още като социален министър тя настояваше да се приеме изцяло нов кодекс, вместо да се кърпи
старият.
Социалното министерство пък отрече да е поръчвало анализ на ААМР, въпреки че това пише на заглавната страница на доклада. Оттам заявиха, че не се готвят и промени в Кодекса на труда.
ЗАКОНОДАТЕЛЯТ
В този парламент е невъзможно да бъдат прокарани такива непопулярни промени, заяви шефът на социалната парламентарна комисия Хасан Адемов. Той не е запознат с доклада на ААМР, но е чувал подобни предложения от представители на Световната банка. Адемов се съмнява, че и следващият парламент ще може да гласува подобни промени, които са изцяло в интерес на работодателите. За това трябва да има широка обществена подкрепа, смята депутатът от ДПС.
Работодателите: Някои предложения са логични
Някои от предложенията са логични и може да се търси компромисен вариант със синдикатите, коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. Според него обаче не е
реалистично връщането към верижните срочни договори. Има директива на ЕК те да се сключват само за сезонна или срочна работа, обясни той.
Тебеян смята, че могат да се въведат облекчения при освобождаването на отделни работници за дребните работодатели с до 10 и дори до 50 служители, които разкриват най-много работни места. При тях
предизвестието можело да е от половин месец и обезщетението - половин заплата. Не можем да махнем защитата на бременните, защото я има в цяла Европа, но никъде няма защита за майки на деца до 3 г.
и на жени на военнослужещи, допълни зам.-председателят на БСК.
Той обаче е напълно съгласен с анализаторите, че е абсурдна забраната за полагане на извънреден труд, особено когато и работниците го искат, защото ще получат повече пари.
Синдикатите: Това е недопустимо
Всичко, което се предлага в този документ, е недопустимо, обяви зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров. Явно някой се опитва да направи промени в Кодекса на труда, без те да са договорени между
синдикатите и работодателите, допълни той. Синдикалистът е категоричен, че сегашният КТ е достатъчно гъвкав и няма никакви причини той да се променя. Той припомни, че Европейската комисия има
становище след последните промени в трудовия закон от тази година, че той е в пълно съответствие с директивите на ЕС.
По данни на КНСБ анализът е написан под давлението на Световната банка. Тези въпроси всъщност не касаят Световната банка, както не е и работа на МВФ да повдига въпроса за плащането за клас,
коментира още Пламен Димитров. И ние можем да извадим сравнителни анализи и да поискаме например 35-часова работна седмица като във Франция и Германия, допълни той.
Бившият синдикалист и бивш социален министър Иван Нейков също смята, че настоящият Кодекс на труда няма нужда от преработка. Той напомни, че практиката на неограничените срочни трудови договори не
пребори безработицата между 1997 и 2001 г. По негово мнение всяка необмислена промяна в КТ може да доведе до трусове в обществото и дори до ново отваряне на някоя от преговорните глави с ЕС.
