Мартеничките може да изпреварят лепенките заради чиновническо безхаберие
Хубава работа, ама българска. Така народът ни определя всяко нововъведение, което драпа да си пробие път у нас. Побългаряването, т.е. опорочаването на всяка добра идея, явно се е превърнало в част
от народопсихологията. Поредният печален пример е въвеждането на винетната система. От години насам шофьори и собственици на автотранспортни фирми питаха кога и у нас ще отпадне несправедливият
годишен пътен данък и ще се въведе по-модерната винетна система.
При нея заплащането на пътищата става според степента на използването им. Чрез въвеждането на винетки (стикери за платено преминаване) за определени периоди от време тези, които пътуват рядко, би
трябвало да плащат по-малко.
Поне така е на Запад. Какво обаче се получи у нас? В България от години важи поговорката: "Пътят към ада е постлан с добри намерения". След няколко години отлагане законодателната власт реши да
въведе винетната система и у нас. Въведе я обаче хем на етапи, хем типично по български - половинчато. Първи винетки започнаха да плащат още през миналата година товарните автомобили и автобусите.
Поради обичайната липса на организация тогава въвеждането на стикерите реално се отложи с три месеца и влезе в сила от 1 април 2004 г. Никой не си взе поуки от гафа и винетките за леките коли също
забуксуваха. Те трябваше да са в сила от 1 януари 2005 г., но вече закъсняват. Затова по неволя бе отпуснат гратисен период до 6 февруари.
Причината за протакането е, че отговорните институции - Изпълнителна агенция "Пътища" и нейната шапка - строителното министерство, необосновано дълго забавиха процедурите за избор на фирми за
отпечатване и разпространение на винетките. Конкурсът за избор на печатници бе спечелен от "Демакс" и БНБ, които работят под пълна пара, за да не създават проблеми на шофьорите. "На 10 декември м.
г. подписахме договора, а на 25 декември предадохме 150 хил. винетки - цялата бройка, предназначена за чуждестранните МПС", обясни пред "Стандарт" председателят на управителния съвет на "Демакс"
Петър Кънев. Той допълни, че още преди края на годината с тях са били снабдени всички ГКПП. "Печатницата изпреварва графика за отпечатване. До 31 януари и до 28 февруари ще предоставим на ИА
"Пътища" още по 1 млн. винетки. Остатъкът от 150 хиляди ще бъдат готови в началото на март.
Забавяне ще има и заради разпространението на стикерите. След порядъчно размотаване чиновниците избраха две фирми - "ДЗИ-Транс" и "Български пощи". Договорите с тях ще бъдат подписани най-рано в
края на месеца. Но кога ще започне продажбата на винетки от техните над 1300 разпространителски пункта, не се знае. Тъй като некласираната фирма "Петрол" обжалва тръжната процедура. Така поне до 1
февруари винетките ще се продават само на 22-та ГКПП и в 27-те областни управления на агенция "Пътища". Другото побългаряване на винетната система е фактът, че стикерите ще се плащат само за
ползването на републиканската пътна мрежа. Това са 19 279 км шосета от 1-ви до 3-и клас плюс 328 км магистрали (докато се въведат отделни магистрални такси). Така водачите няма да плащат за
преминаването по общинската пътна мрежа (над 22 хил. км), която е най-голяма в страната. Защо - питат от кметствата, които и без това
нямат пари за поддръжката на надупчените като швейцарско сирене шосета. Именно тези пътища се експлоатират най-много и дупките по тях стават причина за най-много повреди по колите.
От побългаряването на винетната система най-много страдат именно водачите на леки автомобили. Които са и най-много. Защото за разлика от повечето европейски страни (виж таблицата) България не
въведе еднодневен стикер. Така държавата принуждава хората, които пътуват повече от 13 пъти на година из страната, да си купуват направо годишна винетка. Причината е, че тя струва 54 лв., а
седмичната - едва 4 лв. А знайно е, че близо 80% от хората, живеещи в големите градове, са тясно свързани със селата и поне два пъти месечно пътуват до там с колите си. Те са принудени да си купят
целогодишни винетки, вместо да си вземат по две еднодневни - за почивните дни, през които пътуват. Разбира се, от това печели само държавата.
