Повечето българи карат коли на старо. За тях те са необходимост, а не лукс. Застраховката "Гражданска отговорност" обаче вече е почти лукс.
Елиезер Илел, Пловдив
Трябва да се прави разлика между понятията скъпо и недостижимо. За редовия гражданин на тази страна една кола внос от запад е нещо скъпо, дори и ако тя е 10-годишна. Но тя му е нужна и човекът
прави, струва, намира начин да си реши проблема. Един частен самолет обаче е нещо напълно недостижимо за него. Затова гражданинът не се интересува от неговата цена.
Основна причина за все още продължаващите протести срещу поредното увеличение на застраховка "Гражданска отговорност" е, че за част от гражданите тя вече не е просто скъпа, тя става недостижима.
През 2006-а техният брой ще се увеличи, през 2007 г. - още повече. В крайна сметка, когато приключи този мъчителен рекет, маса граждани на тази страна ще се окажат в невъзможност да ползват колите
си. Които са им необходими, не са лукс. Тези, които най-лесно могат да бъдат разбрани в създалата се ситуация, са застрахователите. Тяхната цел е печалбата. И те правят всичко възможно, за да я
постигнат. Като бизнесмени си дават сметка за реалната платежоспособност на своите клиенти. 300 евро за кола средно (горе долу това е обявената цел), умножено по 3 милиона коли са 900 млн. евро -
наистина много сладка, ала недостижима сума. Та това са 4% от БВП. През 2003-а застрахователите събраха около 150 млн. лв., през 2004-а, въпреки 40-процентното увеличение - пак толкова. Значи
толкова може. Бизнесмените са разумни хора, те също не бяха във възторг от тазгодишните декрети на Комисията за финансов надзор.
С държавата, по-точно с тези, които я управляват в момента, нещата са съвсем различни. Съществува закон и неговото изпълнение е поверено на частни лица. Държавата трябва да контролира тези частни
лица за евентуален произвол при осъществяване на дадените им пълномощия. Органът за това е налице, но какво става? Така наречената Комисия за финансов надзор се оказа по-голям католик от папата,
налага непоносими цени на гражданите и по стара социалистическа традиция декретира, не оставяйки никакво място за гъвкавост, напук на всички пазарни принципи. Такъв ангажимент била поела държавата
в Брюксел. Но кой е поел този ангажимент, нали държавата? Могла ли е да договори други условия? Разбира се. Ето например поляците, които от цяла година са в ЕС и получават сега средно по 600 евро
месечно (а не по 150 като нас), са разсрочили този ангажимент за 2011-а, когато ще получават достатъчно, за да посрещнат този разход без проблеми. А ние защо не постигнахме това? Защото сме били
йесмени и сме се съгласявали на всичко? Нищо подобно. Дори и сега, при пълната мъгла относно договореното с ЕС, се процеждат откъслечни сведения за една или друга отсрочка - все заради ощетяване на
нечии интереси. Не са могли да защитят нашите интереси ли? Не са искали. Интересно какво ще се случи след Нова година? И сега 60% от водачите не плащат, колко ли ще станат през 2005-а? На стражари
и апаши ли ще си играем с катаджиите? И ако контролът твърде много се затегне и тези коли спрат, не губи ли и самата държава? Та нали, движейки се, тези коли консумират горива, плащат данъци и
прочие благини за фиска. Излиза, че в случая не само, че никой не печели, но има не един губещ. Един голям български писател беше казал, че не може да има ред, който да не се съобразява с нещата,
които подрежда. Такъв ред неминуемо е обречен на провал, независимо от това дали носи авторитарна или демократична одежда. И сега така ще стане.
