До края на следващата седмица Министерството на отбраната трябва да подпише договор с германския концерн "Даймлер Крайслер" за доставка на 100-120 автомобила "Мерцедес" на стойност няколко десетки милиона лева
До края на следващата седмица Министерството на отбраната трябва да подпише договор с германския концерн "Даймлер Крайслер" за доставка на 100-120 автомобила "Мерцедес" на стойност няколко десетки милиона лева. Средствата са осигурени от държавния бюджет. С концерна ще бъде договорен и първият офсетен договор (компенсаторно споразумение), който засега предвижда да бъдат изградени три центъра за ремонт на германските автомобили. По линия на т.нар. индиректен офсет компанията е избрала и плевенската фирма "Алуком" - най-големия завод за производство на алуминиеви отливки на Балканите, за свой доставчик. Това съобщи пред "Дневник" директорът на дирекция "Политика по въоръженията и техниката" в Министерството на отбраната полк. Кирил Стойчев. Дирекцията отговаря за планирането, изготвянето на програми и провеждането на политиката в областта на въоръженията и техниката в армията.
Предложението от "Даймлер Крайслер" за компенсаторно споразумение е то да възлиза на 70 на сто от стойността на целия договор, която е над 500 млн. лв. Според източници от военното министерство част от доставките вече са реализирани. Първите бусове "Мерцедес 413" са били доставени на представителната гвардейска част. "Алуком" е била избрана от предоставен на германците списък с над 100 български компании, съставен с помощта на икономическото министерство, Агенцията за чуждестранна инвестиции (АЧИ) и Съюза на работодателите в България (СРБ).
С "Даймлер Крайслер" военното министерство подписа в края на 2003 г. рамков договор за подмяна на автомобилния парк на армията с над 12 000 броя моторни превозни средства от различни видове. Този проект е част от приетите в края на миналия месец от правителството 11 стратегически проекта за модернизация на въоръжените сили. Кабинетът гласува още по тези проекти до 2007 г. да бъдат усвоени 1.5 млрд. лв. Между 50 и 60% (700 - 900 млн. лв.) от тази сума ще се върнат в страната като реинвестиции при изпълнението на офсетни програми, обясни полк. Стойчев. Очакванията са обаче ползите от офсета да бъдат много по-големи, тъй като проектите по модернизация на отбраната трябва да се изпълнят до 2015 г., за което ще бъдат нужни милиарди долари. Така компенсаторните споразумения по военните проекти могат да се превърнат в мощна икономическа инжекция за българския бизнес и отбраната на страната през следващите години.
Според последните промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които трябва да влязат в сила от 1 октомври, офсетно споразумение е договор, при който изпълнителят на обществена поръчка се задължава пред възложителя да извърши инвестиции, да сключи и изпълни договори за доставки на български стоки или за услуги или строителство от български дружества, да предостави технологично оборудване, технологии и лицензи. Съгласно приетата от военното министерство методология за оценка на офсетни програми във всеки договор с чуждестранна фирма за над 5 млн. лв. трябва да има включено компенсаторно споразумение.
По думите на полк. Стойчев всички компании, които желаят да участват в реализацията на проектите за модернизация, са предложили офсет. Това са американските "Локхийд Мартин", "Дженеръл дайнамикс", "Рейтеън", И Ей Ди Ес (EADS), "Би Ей И системс" (BAE Systems), "Талес" и "Сажем", обясни Кирил Стойчев. Според неофициална информация офсетът за различните проекти варира от 70 до над 100% от стойността на поръчката.
За реализирането на офсетните договори ще отговарят министерствата на отбраната и на икономиката и АЧИ. Съгласно последните промени в ЗОП до 1 октомври трябва да се напише и приеме подробна наредба как ще се формулира политиката по офсета при доставки за отбраната и как тя ще се реализира, обясни полк. Стойчев. И досега ЗОП не се прилагаше в случаи, свързани с отбраната и сигурността на страната, които са предмет на класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или когато изпълнението на обществената поръчка трябва да е придружено със специални мерки за сигурност. Второто изключение е за доставки и услуги, които са свързани с производството и търговията с оръжие, боеприпаси и военна техника. Новото е, че наредбата ще определи ясно условията и реда за възлагане на подобни поръчки.
По думите на полк. Стойчев с документа най-вероятно ще бъде създаден и единен орган за реализиране на офсетните договори. Всякакъв друг механизъм ще преплита отговорности, ще размива нещата и в крайна сметка няма да носи добра полза, обясни той и даде за пример Гърция, Румъния и Полша, където вече има такива органи. По думите му в България няма да става дума за ведомство със 100 чиновници, а за агенция, която наистина ще се занимава с управлението на тези офсетните проекти и най-вече ще задава ясни правила.
При реализирането на компенсаторните споразумения военното министерство ще е отговорно за т.нар. директен офсет, който ще е в полза на въоръжените сили. Първият договор с германския концерн предвижда само такъв вид офсет - за трите ремонтни центъра, обясни полк. Стойчев. При следващият - за 2005 г., който ще е за близо 1000 автомобила, ще бъде предвиден и т.нар. индиректен офсет. Той представлява инвестиции и технологии, които ще влязат в промишлеността. За него ще отговарят Министерството на икономиката и АЧИ. Двете ведомства са длъжни да определят приоритетите за инвестиции в икономиката, за да може да се изпълни индиректният офсет, каза полк. Стойчев. Засега обаче не е ясно кои ще бъдат приоритетните области за инвестиции.
За реализиране на индиректен офсет по договора с "Даймлер Крайслер" на германската компания е бил представен списък над 100 български компании, съставен с помощта на икономическото министерство, АЧИ и Съюза на работодателите в България (СРБ). В списъка е била и избраната от концерна "Алуком" - Плевен. СРБ е предоставил на "Даймлер Крайслер" информация за около 20 български компании, готови да се включат в офсетната им програма, разказа пред "Дневник" главният секретар на съюза Евгений Иванов. Компаниите са разделени на четири групи според готовността си да участват. Първата група съдържа дружества, които изцяло отговарят на изискванията на американския концерн и биха могли да сключат договор веднага. Втората група е от имена на компании, на които е необходимо малко време и организационни усилия, за да отговорят на изискванията, например за сертификация за качество по международните стандарти. В трети списък са компаниите, които могат да участват като доставчици на консумативи, работно облекло и лични предпазни средства, почистващи препарати и други. Обособени в четвърта група са такива доставчици на стоки, към които "Даймлер Крайслер" няма пряк интерес, но би могъл да търгува с тях, коментира Иванов.
