България също има над 146 участници, които ще представят идеи
Днес в ЕС започва двудневен технологичен хакатон. Целта му е да бъдат намерени решения за борба с коронавируса. Той е подкрепен от Европейския съвет за иновации и в тясно сътрудничество с държавите
членки на ЕС. България също има над 146 участници, които ще представят идеи, предаде БНР. Координаторът на хакатона за България Димитър Иванов казва, че ще се търсят решения, които да бъдат бързо
приложени за борбата с Covid-19. Ще се работи в шест области - здравеопазване, подкрепа на бизнеса, дистанционна работа и образование, социално и политическо сближаване, дигитални финанси и други
предизвикателства.
"С организационния екип, с който организираме нещата на българското ниво, сме се подготвили да номинираме около 20 до 30 екипа. Като към момента регистрирани са 146 кандидата. 146 участника са
регистрирани до момента. Да ви кажа, на фона на другите държави не сме, вчера точно го гледахме с колегите, реално с население под 10 милиона държави, ние сме водещи. Излиза, че сме креативни, но
това, което е хубаво да знаете, нали, е, че не сме си поставили за цел да залагаме на бройка. Тук търсихме възможно най-добрите решения, които могат да бъдат реализирани. А не просто да стимулираме
хората да се записваме, за да се покажем, че можем да сме повече от другите. Истината е, че примерно с германци, французи, италианци много трудно може да се преборим като бройка. Защото те имат го
като знания, имат но като практика да участват по хакатони, по онлайн събития. Докато за България покрай кризата започнаха да са малко повече тези прояви, да се отваря обществото към такъв вид
събития. Българите винаги са били иновативни и самият факт, че наистина за много кратко време се записаха толкова хора, за нас е радващо. Хубавото е, че има и качествени идеи, които се надяваме да
бъдат реализирани. Да получат широк европейски отзвук и да може да се приложат в повече държави.
Димитър Иванов припомня, че в такива хакатони участват много и различи хора.
"Креативни хора, иновативно мислещи хора. Това са професионалисти, които имат опит в дадена сфера, това се ентусиасти, които имат идеи, имат желание да се раздадат за нещо. Да направят нещо.
Истината е, че може да бъде човек без един ден трудов опит, може и да бъде човек с фирма с 500 -1000 човека. Много различни хора. И това е полезното, че се събират на едно място и още по-полезното
е, че са от цяла Европа хора. Примерно ние работим, за българския хакатон са се събрали 850 участника. За немския са се събрали около 40 хиляди участника. Може да си представите, че мащабът, който
най-вероятно ще се получи в следващите няколко дена, е над 60 хиляди човека. Хора от цял свят. Мислещи хора, креативни хора, идейни хора и тези хора ще бъдат всички заедно по едно и също време в
една онлайн платформа. Ще обменят идеи с идеята да спасят животи, да подобрят икономиката. И за това пък, което си говорихме с министерството, което осигурява институционалната подкрепа от
българска страна - Министерство на образованието и науката - е, че под една или друга форма хората, които участваме в този хакатон, трябва да продължим да работим за в бъдеще. Защото така или иначе
се генерират качествени идеи, събират се много можещи и мислещи хора на едно място и този ресурс е разумно да бъде използван във времето и да се надгражда. Това си говорим с други партньори, че и в
бизнеса е така, че много дълго може да планираш и да не направиш нищо. А наистина е, че трябва да направиш първата крачка - да стартираш нещо и оттам нататък да надграждаш".
Същата тенденция за експлозивно прилагане на технологиите е забелязал и принц Константин Орански. Като наследник на нидерландската династия той е един от гласовете за новите технологии в страната
си и в Европа. В един от скорошните уебинари на европейския проект той обясни, че в политиката технологиите не са се смятали за съществени. И затова, като част от кабинета на предишния еврокомисар
по дигиталните въпроси, е започнал да търси посланици. И е намерил съмишленици именно в стартъпите, за да се стартира иновативната стартъп култура в Европа.
Принц Константин Орански разказва, че в Нидерландия има програмата за правителствената подкрепа за стартъпите - Техлийд НЛ. И вече се ориентират как усилията да се фокусират върху възможностите,
които кризата с коронавируса предлага.
"Мисля, че голямото предизвикателство за Европа ще е не само да се фокусира върху инструменти, които дават гаранции. Но да предостави капитал. Особено за компаниите, които набират капитал за
стартирането на бизнеса и които в последните 20 години са солидна основа за европейската система за иновации. За да може тази система да не се срине, трябва да се намери достатъчно финансиране. И
когато излезем от тази криза, да имаме технологични компании, които са добре капитализирани. Способни са да задържат добрите си работници. Трябва да има и добър баланс между защитните
инструменти, които поддържат компаниите да посрещнат сегашната криза. Но и имат достатъчно енергия да се заемат и с възможностите, които тя предоставя. През годините съм се занимавал с най-различни
дигитални политики. И сме си говорили за електронно здравеопазване, електронно обучение, електронно управление. Всичко, свързано с цифровизацията…всички тези области са оставали дълго време
невъзприемчиви към тези технологии. Но само за седмици видяхме, че всичко, което досега не е било възможно с години, става реалност. Безкрайни са възможностите. Имам какво да се иска от
здравеопазването, дистанционното обучение…Тази криза като че ли се оказа нужното стъпало, което трябва да се изкачи, за да се направи промяната към дигиталното. Оказа се, че ако бизнесът няма
дигиталното като компонент, ще му липсва гъвкавостта, за да оцелее и да се развива. Оказа се, че много компании са имали дори и възможности, за които не са подозирали. Разговарял съм с много
изпълнителни директори и те оценяват колко бързо са успели да преминат към, например, дистанционна работа и децентрализирани решения. А в същото време са запазили своята продуктивност. Това дори е
добър повод да бъдат тествани подобни възможности, които в друга ситуация не биха дори пробвани. Имам приятел, който има стартъп. Този стартъп се занимава с дигитализирането на правосъдния сектор.
В Нидерландия имаме доста обществени поръчки, които се занимават с това. Това дълги години е било бавено с години. А за последните седмици трябваше да се наваксва, защото съдът не работеше.
Изведнъж тези възможности трябваше да се прилагат. Същото е в образованието. За седмици нидерладските училища трябваше да се адаптират към онлайн обучението. Учителите, които доскоро бяха колебливи
в използването на дигиталните инструменти, сега питат колегите си как да ги използват. Как да провеждат уроците онлайн. Това е технология, която ще промени живота ни".
За България, като пример за работеща стартъп идея Димитър Иванов посочва проекта за приложение, даващо информация на Столичната община кои хора имат нужда от социална помощ и храна. Координаторът
на европейска хакатон у нас Димитър Иванов допълва, че одобрените български проекти ще намерят първо реализация у нас.
"Ами то идеята е да може да се реализира самият проект, който се прави, да може да се приложи първо на местно ниво и второ да може да си мултиплицира във всяка една от страните лесно. Това ще се
търси. Ами първо в България ще разберем. От там нататък от ЕС и всички, които сме се ангажирали, ще бъде осигурен достъп на този екип до организации, които да помогнат този проект да бъде
реализиран и в останалите държави. Истината е, че паричната награда е малката награда в случая. Това, до което може да се достигнем наистина, е заинтересовани организации, които имат нужда от този
тип продукт или услуга, това е партньори, които могат да помогнат за разпространяването и, нали, допълнително финансов ресурс, който може да помогне да се завърти колелото и да тръгнете самият
проект да се реализира. Ако още някой се чуди дали да се запише, да го направи. Защото опитът, който ще натрупа за тези три дена, е невероятно голям, и не знам кога друг път ще се случи така
възможност да може да бъде част от паневропейска инициатива, където са част от най-големите умове в цяла група".
