Минималната задължителна рискова премия се оказа най-проблемна в разговорите между КФН и АБЗ
“На срещата с Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) стигнахме до някакво разбиране по Наредбата за задължителното застраховане”, заяви Нуредин Кафелов, член на Комисията за финансов
надзор (КФН). Комисията прие на първо четене проекта и го изпрати на АБЗ за съгласуване.
Най-коментираната тема между АБЗ и КФН е тази за процента по т.нар. минимална задължителна рискова премия. Според КФН годишната задължителна минимална рискова премия за масовия автомобил до
1800 куб.см. трябва да е 89, 28 лева, докато от АБЗ искат тази сума да е по-виска. Застрахователите искат разделяне на МПС по групи. “Това не може да се случи. Ние искаме по-голяма свобода и
по-голяма предприемчивост за застрахователните компании”, посочи Кафелов и добави, че за лек автомобил до 2 500 кубика АБЗ предлага минимална рисковата премия да е 203, 98 лева, а КФН – 93, 62
лева. “Асоциацията твърди, че нашите разчети са направени на база благоприятно развитие на риска и поради това те считат, че тази премия е ниска. “Очакваме обаче след изтичането на едномесечния
срок за съгласуване, новата кампания по задължителната застраховка ГО да започне в началото на декември. Не очакваме “трагични” и “тежки” разговори с АБЗ”, каза оше Кафелов. Той бе категоричен, че
лимитите на отговорност на подлежат на коментар. “Те са приети от правителството и напълно съответстват на директивите на Европейската Общност. Казвам това, защото се коментира, че застрахователите
искали поетапно приемане или прилагане на лимитите на отговорност – такова нещо не може да се случи”, мотивира се Кафелов. За 2005 година лимитите на отговорност са 140 000 лева за имуществени
вреди и 480 000 лева за неимуществени вреди, или минималната рискова премия се смята върху сумата от 620 000 лева. Върху тези получени суми се начисляват административни и аквизационни разходи.
Това е полето на действие на застрахователите, защото някои работят с по-големи, а други с по-малки такива разходи. Средно обаче тези разходи са около 28%.
КФН и АБЗ имат спор и по това при застрахователно събитие какви документи, как и кога трябва да се представят. “Бяхме обвинени, че едва ли не стигаме до контрол на деловодствата на
застрахователните компании. Това не е така. Ние искаме яснота”, обясниха от комисията.
В разговорите със застрахователите е обсъден и въпросът за коефициентите (първите стъпки в системата бонус-малос). Коефициетите отразяват наличието или липсата на ПТП, характеристиките на
застрахованото лице, предназначението на МПС, районът на управление и т.н. Тези коефициенти подлежат на договаряне и ние сме отворени за всякакъв тип предложения, посочи Кафелов. Постъпиха
интересни предложения от Съюза на застрахованите и се надявам, че те ще намерат своето място в наредбата. Това е нещо принципно ново, фундамент, който може да се коментира. Вносителят обаче е
притеснен да не би да се стигне до крайността да се взема предвид пол, етническа и религиозна принадлежност, което е най-малкото неуместно. Едно от разумните предложения е подписване от
застрахованото лице на декларация по член 313 от НК (според който се предвижда затвор до три години). Този документ може да послужи пред застрахователите като аргумент за едно или друго ниво на
застраховката. Има предложение и вместо кубатура да се отчитат киловатите на МПС и да има детерминиране, като по тозиначин вносителят се приближава до становището на застрахователите, каза
Кафелов. Той уточни, че комисията е приела предложението на застрахователите по отношение на сервизите. След новата редакция застрахователят на виновния водач може да посочи сервиз, в който
могат да бъдат отстранени вредите и заплаща за отстраняването им. В стария вариант се посочваше, че застрахованото лице си избира сервиз.
