76% от преподавателите в българските висши училища нямат научни степени и това налага промяна на нормативната уредба в тази област
Премахване на Висшата атестационна комисия /ВАК/, предвиждат приетите от Народното събрание на първо четене три законопроекта за научните степени и научните звания. Парламентът прие проектите внесени от Асен Дурмишев и Огнян Герджиков /НДСВ/, от народните представители от НДСВ Петко Ганчев и Стоян Кушлев, както и законопроекта на депутата от ОДС Георги Панев и група народни представители. Отхвърлени бяха законопроектите, внесени от независимия народен представител Елка Анастасова и Венко Александров от НДСВ и проекта на Йордан Нихризов /ОДС/ и Марио Тагарински /ПГ "Народен съюз"/, съобщи Дневник. Законопроектът за научните степени и научните звания, внесен от Асен Дурмишев и Огнян Герджиков от НДСВ, предвижда премахване на тристепенната институционална структура за даване на научни степени и избор на хабилитирани лица. С него се предоставя контролна функция на Националната агенция за атестиране /НАА/ към Министерския съвет по спазване на критериите за атестирането на кадрите, на изискванията за формиране и функциониране на органите, които дават научните степени и звания. НАА ще утвърждава правомощията на факултетните научни съвети и специализираните научни съвети по професионални направления, ще определя чрез жребий членовете от съответната специалност за участие в съветите, ще уеднаквява изискванията за даване на научните степени и звания, ще легализира придобитите в чужбина научни степени, ще изготвя стандарти за атестиране на хабилитираните и нехабилитираните лица във висшите училища и ще определя държавните изисквания за вида и съдържанието на дипломите за присъдени научни степени и звания. Проектът въвежда процедура по защита, избор и даване на научните степени и звания във висшите училища, където се осъществява докторантурата, преподавателската и научно-изследователската дейност. С проекта се унифицират научните звания за нехабилитирани и хабилитирани лица във висшите училища и научните организации, съответно - асистент/изследовател, доцент /доцент-изследовател/ и професор /професор-изследовател/, като се премахва званието научен сътрудник и старши научен сътрудник. Научните степени / "доктор" и "доктор на науките"/ се защитават в специализиран научен съвет във висшето училище в определено професионално направление. Научните звания за хабилитирани лица да бъдат доцент /доцент-изследовател/ и професор /професор-изследовател/, които съответстват на едноименните длъжности във висшите училища и да са валидни за съответните институции, предвижда законопроектът. Проектът, внесен от депутатите от НДСВ Петко Ганчев и Стоян Кушлев, предвижда премахване на ВАК и създаване Агенция за научно атестиране /АНА/ с Атестационен съвет и Апелативна комисия. Законопроектът предоставя правата за присъждане на научните степени и научните звания на факултетните научни съвети към висшите училища и научните съвети към научните организации. По изключение там, където отделни висши училища или научни организации не могат да сформират съвети в съответствие с изискванията на закона, те ще могат да насочват своите дисертанти или участници в конкурс за хабилитация към сформирани от председателя на Атестационния съвет съвместно с ректорите на висшите училища и председателите на Управителните съвети на научните организации специализирани съвети по отделни научни области и специалности, които се намират на подчинение към АНА. Научните звания на нехабилитираните и хабилитираните лица да важат само за висшите училища и научните организации, които са организирали техния избор при наличието на съответна длъжност за това, предвижда законопроекта. Получените до влизането в сила на закона научни звания на хабилитирани лица ще важат за цялата страна, но за заемане на съответната длъжност при кандидатстване в друго висше училище или научна организация те ще участват в конкурс независимо от това дали участва или не участва друг кандидат. Внесеният от Георги Панев /ОДС/ и група народни представители законопроект предвижда въвеждане на едноинстанционна система за присъждане на научните звания на хабилитираните лица и на образователната и научна степен "доктор", при която изборът или защитата се провежда от научно жури от хабилитирани лица, компетентни по съответната научна специалност и избирани за всеки конкретен случай. Компетентността на членовете на научните журита ще се гарантира с избора им от списък на Национален експертен състав, който се съставя от научните комисии на Държавната агенция за атестация /ДАА/ по критерии, утвърдени от Атестационния съвет на агенцията. Гласуването да бъде явно и да е придружено с писмените мотиви на всеки член от журито, което извежда на преден план личната отговорност, регламентира проектът. Законопроектът премахва втората научна степен "доктор на науките", която според вносителите ненужно усложнява системата за научно израстване и ограничава творческата активност на учения в една тясна тематика. Въвеждат се общи критерии за присъждане на научните звания на хабилитираните лица и на образователната и научна степен "доктор", конкретното съдържание на които се разработва и актуализира от научни комисии с временен статут. По време на дискусията по законопроектите депутатът от ДПС Алиосман Имамов заяви, че в България в университетите и колежите работят близо 13 000 преподаватели. От тях 8 процента са професорите, 33 - доцентите, 50 - асистентите, 8 - старши преподаватели и преподаватели, отбеляза той. Според Имамов броят на професорите в България е паднал под санитарния минимум и тази статистика говори за криза на професорско израстване. Основната маса на професорите е над 60 - 65 години, а средната им възраст е 67 години, на доцентите тя е 57 години, а на асистентите - 42 години, допълни народният представител. Депутатът от НДСВ Кирил Милчев също отбеляза, че 76 процента от преподавателите в българските висши училища нямат научни степени и това налага промяна на нормативната уредба в тази област.
