Преструктурирането на сектора и събитията в Сърбия дават основания за това
Парите за земеделие, записани във финансовата рамка от 2007 до 2010 г., са добра основа да се преговаря с Еврокомисията за евентуалното им увеличение, заяви министърът на земеделието и горите
Мехмед Дикме след завръщането си от Дъблин. През първите три години след присъединяването ни към ЕС ще получим 378 млн. EUR за пазарна подкрепа, 431 млн. EUR преки плащания и 617 млн. EUR за
развитие на селските райони.
България поддържа искането си базовата ставка при преките плащания да тръгне от 40%, каквато е договорена за страните от първата вълна на присъединяването. ЕК предлага ставката през първата година
/2007/ да е 25% от субсидията, която се плаща на фермер от ЕС. След това ставката се увеличава с по 5% през следващите 4 години и с по 10% до 2016 г., когато ще се изравним с изплащаната сума на
фермер в ЕС. Имаме мотиви за това искане - преструктурирането на селскостопанския сектор, събитията в Сърбия и Черна гора през последните години, новата ориентация на пазарите ни, която вече не е
насочена на Изток, каза Дикме. При останалите две суми - за пазарна подкрепа и развитие на селските райони - България ще получи 100% от размера на средствата. След влизането ни в ЕС ще отпаднат
квотите за износ на земеделска продукция, каза Дикме. В Дъблин Дикме и заместничката му Меглена Плугчиева получили подкрепата на ирландското председателство на ЕС за скорошно приключване на
преговорите по глава Земеделие. Плановете са до края на март или началото на април да изработим обща позиция със съюза по аграрната политика, преговорите да приключат до края на юни. Преговорите за
земеделието трябва да приключат през октомври-ноември, а евентуалното закъснение няма да се отрази добре на сектора.
