Световният застрахователен пазар е добре и отдавна запознат с полици, покриващи отговорността на директори и длъжностни лица.
Подобен род договори за българския пазар все още са екзотични, макар и в определен момент може да се окаже единствена възможност една компания да бъде спасена от фалит.
Застраховането D&O (Directors & officers liability insurance) се появява в САЩ през 30-те години на миналия век, когато се появява и първата вълна от искове срещу топ-мениджмънта на
американски компании.
В момента в САЩ действат редица нормативни документи, изискващи от ръководителите на компании да проявяват максимално внимание и добросъвестност при изпълнението на служебните им ангажименти, тъй
като висшият корпоративен ешелон носи персонална отговорност за загуби при непредпазливост.
Подобни искове се изчисляват на десетки и стотици милиони долари, като загубите по D&O непрекъснато се увеличават.
Според данни за 2003 година (за миналата година статистиката все още не е готова) средната стойност на подобен иск, предявен от името на акционерите и квалифициран като нарушаване на федералните
закони е $14.2 млн., от името на партньори - доставчици и подизпълнители е $2.8 млн., държавни органи - $7 млн., клиенти - $1,6 млн.
През последните десетилетия този вид застраховане навлиза силно в практиката на Западноевропейската корпоративна култура, а през последните години и в Източна Европа.
Поредицата от скандали, които разтресоха САЩ след фалита на Enron принуди много висши стопански ръководители да преосмислят скептичното си отношение към D&0.
Полиците D&0 предвиждат покриване на загуби на трети лица, причинени в резултат на неправилно управление от страна на топ-мениджмънта, грешки и превишаване на пълномощията. По правило в
договора се включват всички директори за срока му, но в случай на промяна на собствеността, полицата губи сила.
Под трети лица се подразбират широк кръг от потенциални пострадали - държавни органи, акционери, служители на самата компания, клиенти, партньори и т.н.
Като правило в полицата се включва и самата компания, тъй като са възможни искове срещу нея като юридически субект.
Най-скъпо платените полици обикновено са свързани с ценни книжа.
По броя на съдебните дела от страна на акционери, които са понесли загуби (вследствие падане на цените на книжата или невъзможност за обслужване на дългови книжа и др.), тази група уверено заема
второ място, като отстъпва само на искове срещу проявена небрежност от самите директори.
На трето място са исковете за нарушаване на антимонополното законодателство.
По правило стойността на полицата е 10% от размера на застраховката.
Както и всички останали полици и D&O предполага изключения, а към тях се отнасят политически рискове и действия на властите, както и ако вредата на акционерите е нанесена умишлено.
По правило застрахователите не изплащат компенсация и на мажоритарни собственици с мотива, че те са имали на разположение необходимите механизми, за да попречат на потенциалните загуби.
