В Министерския съвет се проведе първото експертно обсъждане на проектозакона за електронната търговия
Електронната търговия е предоставянето на услуги на информационното обществото. Такива са услугите, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни
средства, след изрично изявление от страна на получателя на услугата. Това е посочено в проектозакона за електронната търговия, който беше обсъден за първи път днес от експертите в тази област на
работна среща в Министерския съвет. Това е последният закон от правната рамка уреждаща информационното общество у нас. Законопроектът е подготвен по задание на министъра на държавната администрация
Димитър Калчев от Центъра по право на информационните и комуникационни технологии (ЦПИКТ) към Фондация “Право и Интернет”.
В обсъждането участваха представители на БСК, БТПП, БИБА, БАИТ, БАСКОМ, Българска уеб асоциация, Музикаутор, ПРООН, Фондация приложни изследвания и комуникации, Център за изследване на
демокрацията, IBM, HP, Microsoft, Oracle, CISCO, Информационно обслужване, Банксервиз, представители на министерства свързани със закона и независими експерти в областта на информационното
общество.
Проектът на Закон за електронната търговия създава необходимата рамка за регулиране на обществените отношения, свързани с размяната на блага и предоставянето на услуги по електронен път, чрез
използването на съвременните технологии. Законопроектът отчита основните принципни положения, действащи в областта на електронната търговия, установени в Директива 2000/31/ЕС.
В проектозакона е посочено, че услугите на информационното общество се предоставят свободно. Доставчик на услуги може да бъде физическо или юридическо лице, което предоставя услугите на
информационното общество, а получател е лице, което ползва тези услуги с професионална или друга цел, включително за нуждите на търсене или предоставяне на достъп до информация.
Доставчикът на услуги е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:
1. името или наименованието си;
2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;
3. адреса, на който упражнява дейността си;
4. данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с него;
5. данни за вписване в търговски или друг публичен регистър;
6. информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му, когато тази дейност подлежи на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим;
7. когато осъществява регулирана професия - информация за камарата, професионалния съюз или организацията, в която доставчикът членува или е регистриран, професионалното звание и държавата, в която
то е предоставено, както и препратка към приложимите разпоредби относно правото на упражняване на занаята или професията и указания за достъпа до тях;
8. съответно указание, ако е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност;
9. друга информация, предвидена в нормативен акт.
Когато при предоставянето на услуги на информационното общество се посочват цени, те трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин. Доставчикът е длъжен да указва дали цените включват данъци,
такси и разноски, които формират крайната цена, е посочено в проектозакона. В него се регламентира още, че търговски съобщения са рекламни или други съобщения, представящи пряко или косвено
стоките, услугите или репутацията на лицето, извършващо търговска или занаятчийска дейност.
Не представляват търговски съобщения самостоятелното използване на информация, осигуряваща директен достъп до дейността на лицето, като наименованието на неговия домейн или адрес на електронна
поща; съобщения за стоките, услугите или репутацията на лицето, информацията за които е събрана по независим начин, без за това да е заплатено.
Доставчик на услуги, който изпраща търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското
съобщение като не поискано още с постъпването му при получателя. Комисията за регулиране на съобщенията ще води регистър на лицата, които не желаят да получават не поискани търговски съобщения, по
ред, определен с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, се посочва в проектозакона.
