По онова време в СССР работят само две държавни застрахователни дружества „Росгосстрах“ и „Ингосстрах“
Олимпийските игри през 1980 година в Москва преминаха в атмосфера на политически интриги и недоброжелателна шумотевица за СССР.
Смята се, че ако по път от Атина огънят в олимпийския факел угасне, игрите са обречени на провал. Точно това и става на една от репетициите преди Москва 80. Спортистът, носещ факлата, чието име днес никой и не си спомня, е подгонен от огромно куче. Чувствайки, че зъбите на псето всеки момент ще се забият в краката му, олимпиецът пренебрегва инструкциите и започва да върти факлата в опит да спре атаката на настойчивото животно.
Чуждите журналисти, станали свидетели на този епизод веднага заговарят за новия руски застрахователен риск – да бъдеш ухапан от бездомно куче. След разигралата се случка кварталните милиционери и домсъвети са се поизпотили, да изчезнат не само проститутките и съмнителните граждани, но и бездомните животни. Все пак социалистическият лагер си показва лицето пред империалистическите врагове.
По онова време в СССР работят само две държавни застрахователни дружества "Росгосстрах" и "Ингосстрах". Първото работи на вътрешния пазар, а второто обгрижва интересите на страната зад граница, както и експорта. Организационният комитет на Олимпиадата преди 34 години се спира на "Ингосстрах".
Компанията застрахова спортистите, официалните лица, журналистите и туристите, дошли да гледат надпреварата. Освен това покрива и рискове пред компаниите, имащи отношение към игрите.
"Ингосстрах" участва заедно с "Росгосстрах" в застраховането на олимпийските обекти и инфраструктура, сред които хотелите "Космос" и "Союз", както и летище "Шереметиево-2".
В рамките на споразуменията между организаторите на игрите и спонсорите ("Кока-Кола", "Адидас", "Кодак", "Ампекс" и др.) "Ингосстрах" застрахова и транспортните рискове на стоките на тези компании, както и съхранението им в складове. Застрахова и имуществото на редица телевизионни компании.
Множество западни държави бойкотираха игрите по политически и идеологически причини (основната от които е нахлуването на Червената армия в Афганистан през 1979 година). Мнозина дори предричат провал на Олимпиадата. По тази причина редица западни компании застраховаха рискове, които могат да възникнат при провал. Британското радио и телевизия застраховаха този риск в Lloyd’s за 21 млн. паунда, а американските телевизии – за над $40 млн., плащайки около $2 млн. премия.
Назад не остава и "Ингосстрах". По настояване на организаторите компанията застрахова за 10 млн. швейцарски франка рисковете от анулиране, отсрочване или съкращаване на програмата на игрите по всякакви причини, извън контрола на организационния комитет. Премията тогава е била 1,064% от покритието.
Американският президент Джими Картър заповядва да се бойкотират игрите в Москва заради инвазията на СССР в Афганистан. В крайна сметка 62 членки на МОК не изпращат свои представители и така на старт са представители само на 80 страни, колкото и в Рим през 1960 година. Най-големият удар по бойкота е решението на Великобритания да се прати отбор в столицата на СССР.
Все пак трябва да се отбележи, че в условията на командно-административната система на съществуване на СССР рисковете се контролираха значително по-сериозно от милицията и КГБ, отколкото от застрахователното покритие.
