Иван Искров посочи, че за периода от 1992 до 2003 година Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал с близо 23% в реално изражение, а инвестициите са 112 процента
" По-добрият подход, който следва и България, е паричната политика да се ограничи до постигането на ценова стабилност", заяви управителят на БНБ Иван Искров при откриването на втората годишна конференция на централните банки на балканските държави.
Иван Искров посочи, че за периода от 1992 до 2003 година Брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал с близо 23% в реално изражение, а инвестициите са 112 процента. "При намаляването на броя на заетите от 3.15 милиона през 1998 година на 3.09 милиона през 2003 година, прави това нарастване на средната производителност на труда в размер на 25 на сто през периода.
Най-голямо е нарастването на тази производителност в сектора на услугите и особено в транспорта и съобщенията, както и при финансовото посредничество, а най-малка е тях в селското стопанство", посочи Искров.
Според управителя на БНБ доходът на глава от населението остава относително нисък за България, като при отчетане на различията в покупателните стандарти, той представлява едва 28% от средното ниво за ЕС. Доближаването му до нивата на ЕС не е процес, който може да бъде постигнат за две години, посочи Искров.
По неговите думи не може да съществува стратегия на икономическа политика за бързо доближаване на дохода на глава от населението до средните нива в ЕС, който да се основава на намаляване на финансовата дисциплина и подкопаване на макроикономическата стабилност.
