Комисията поиска от Върховния административен съд връщането на отпадналото ограничение спрямо операторите със значително въздействие върху пазара
На 11.10.2005 г. Комисията за защита на конкуренцията се произнесе по молба на далекосъобщителния оператор “Кабелнет” ЕООД срещу решение на Комисията за регулиране на съобщенията, с което се приема
Регулаторна политика за управление на разпределения за граждански нужди радиочестотен спектър до 2008 г., в частта му относно политиката по изграждане на мрежи от вида “точка към много
точки”.
КЗК констатира, че в първоначалния проект на Регулаторната политика, изготвен от КРС и представен за обществено обсъждане, се е предвиждало оператори със значително въздействие върху пазара да не
бъдат допускани до участие в състезателни процедури за издаване на индивидуални лицензии за осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи от вида «точка към много точки» в обхват
3.4-3.6 GHz. Проектът на Регулаторната политика е предвиждал издаването на две лицензи с национално покритие с ширина 25 MHz, а за останалата част от ресурса – издаване на лицензии с регионално
покритие.
В окончателния вид на Регулаторната политика обаче ограничението за участие на оператори със значително въздействие върху пазара е отпаднало, като е предвидено издаването на общо пет лицензии с
национално покритие – 2 с ширина 21 MHz и три с ширина 10.5 MHz.
КЗК счете, че премахването на това ограничение в окончателния текст на Регулаторната политика всъщност реално води именно до ограничаване на достъпа до този нов пазар.
Това е така, тъй като телекомуникационните услуги (пренос на глас, високоскоростен Интернет, интерактивни приложения и др.), които могат да се предоставят посредством мрежите от вида “точка към
много точки”, могат да се предоставят и посредством традиционните телефонни мрежи за осигуряване на безжичен широколентов достъп на крайни потребители (т.нар. “последна миля”), които към момента се
експлоатират успешно от БТК. Следва да се отбележи, че освен БТК, и Мобилтел, като оператор със значително въздействие върху пазара на мобилни услуги, и като оператор, лицензиран да предоставя
фиксирана гласова услуга, би получил допълнително предимство от тази си пазарна позиция, ако бъде допуснат до участие за придобиване на лицензия за осъществяване на телекомуникационни услуги
посредством новите мрежи от вида “точка към много точки”.
Следователно, с допускането на двете предприятия, които и към момента имат достатъчно силни позиции на повечето телекомуникационни пазари, както и сериозни финансови и технически възможности, се
стига до едно предварително ограничаване на конкуренцията на нововъзникващия пазар, доколкото останалите кандидати не разполагат с тези възможности, т.е. те биха могли реално да се конкурират само
за получаването на трите лицензии в по-ниския обхват от 10.5 Мz.
В същото време за тях е от съществено значение навлизането на този пазар, доколкото мрежите от вида “точка към много точки” биха им дали възможност да осъществяват пряк и самостоятелен достъп до
“последната миля”, без да бъдат зависими от ценовите и други условия, налагани от операторите със значително въздействие във връзка с използването на притежаваната от тях далекосъобщителна
инфраструктура, както и от наличието на техническа възможност за предоставяне на достъп до нея.
Подобно допускане на двата оператора със значително въздействие на пазара води, освен до хоризонтална интеграция, доколкото предлаганите чрез двата технически способа ( “точка до много точки”
и “последна миля”) услуги са взаимозаменяеми в значителна степен, в същото време и до вертикална интеграция, доколкото двата оператора вече участват мощно на повечето свързани далекосъобщителни
пазари. Подобна интеграция не намира рационални мотиви, тъй като чрез нея се запазва съществуващата олигополна структура на пазара, а именно тя предполага нарушаване на условията за конкуренция и
увреждането на интересите на потребителите.
Обратно, съществуването на премахнатото от КРС ограничение за периода до 2008 г., би осигурило появата на нови оператори, което би създало и разширило възможностите на крайните потребители на всяка
от тези услуги за избор на алтернативен доставчик, извън традиционно доминиращите при предлагането им доставчици, определяни с решения на КРС за оператори със значително въздействие върху
пазара.
КЗК не прие и съображенията на БТК, че придобивайки лицензия за дейности чрез този нов технически способ, ще си осигури в по-пълна степен предлагането на универсалната телефонна услуга в трудно
достъпни райони, тъй като историческият оператор и към момента има техническите и финансови възможности да изпълнява това свое задължение.
Поради това КЗК реши да обжалва в законния за това срок решението на КРС, с което се прие Регулаторната политика, и да поиска от Върховния административен съд връщането на отпадналото ограничение
спрямо операторите със значително въздействие върху пазара.
