Бъдещият парламент може да въведе задължителна застраховка
Идеята за задължително застраховане на имуществото срещу бедствия, която президентът Георги Първанов подкрепи, среща сериозен отпор от обикновените граждани. Намерението да се събират по още 30
лева заедно с данък сгради и такса смет определено не се нрави на повечето хора. Проверка на "Сега" установи, че мнозина от пострадалите от наводненията дори не са разбрали за предложения нов
данък, но са чувствителни, когато става дума за допълнително плащане. Негативната нагласа се подхранва и заради недоверието към всички институции.
В Русенско се опасяват парите им да не потънат в някоя правителствена пирамида като здравната каса.
"Неведнъж животът ни е убеждавал, че насила хубост не става, така ще стане и при евентуалното задължително събиране на застраховки за имоти и ниви", заяви вчера 34-годишната Галина Красимирова от
пострадалото село Каравърбовка. Тя смята, че който има желание да застрахова земите и реколтата си, ще го направи и без да го задължават. Според нея и повечето от съселяните й събраните пари пак ще
отидат я за нови мерцедеси, я за луксозни компютри - както вноските в здравната каса. Пък и хорицата на село нямало как да извадят по 20-30 лв. допълнително.
"Който иска да взема отсега нататък някакви пари, след като е имало природни бедствия, ще трябва и да си плаща. Не може да искаш 10-15 хил. лв., а да не дадеш 20 лв.", категоричен е обаче кметът на
община Две могили Енчо Петров. Хората в бедстващите райони били съгласни да си платят, но имало друг проблем - повечето нямат нотариални актове за имотите си.
В Калофер, който също пострада, местните също не са склонни да плащат всяка година задължителни застраховки.
Полярни са мненията в Софийско. В един от най-пострадалите райони - Нови Искър, повечето са против задължителната застраховка. Това са основно хора, чиито домове бяха пощадени от пороите. Според
тях никой няма право да ги кара да плащат, защото и без това им вземат пари, които не знаят къде отиват.
Пострадалите обаче са готови да дадат 20-30 лева. "Ще платя 30 лева само да не изпадам отново в тази ситуация", категорична е и Даниела Николова.
Самата кметица на района Зорница Атанасова е твърдо против катастрофическия пул. "Има толкова данъци и такси, които трябва да се плащат, и още 30 лева ще са тежест. Идеята за такова застраховане
може и да е добра, но на този етап тя не е съобразена с реалните доходи на хората", казва Атанасова. Според нея хората нямат средства и не са сигурни доколко щетите им ще бъдат покрити при едно
бъдещо бедствие. По думите й има и други начини пострадалите да бъдат овъзмездени от държавата.
Значителните щети от наводненията задвижиха по-бързо идеята за създаването на катастрофичен пул. Предвижда се той да покрива имуществените щети в резултат от земетресения и наводнения. Средствата в него ще се трупат от вноските, които всеки застрахован ще е длъжен да прави. "Идеята е с решение на парламента тази застраховка да се въведе като задължителна", каза Лука Доков, ръководител на работната група по създаването на пула. Застраховката ще се събира от данъчните при плащане на данък сгради и такса смет. Ще бъде задължително всички частни сгради (офиси, жилища) да бъдат застраховани. Вноската и покритието ще се определят въз основа на данъчната оценка на имота. Средствата ще отиват директно в пула. Цената ще зависи от това дали имотът се намира в зона, застрашена от земетресение или наводнения. Ако някой поиска по-голямо покритие, той може да се обърне към застрахователна компания, обясни Доков.
