Стартът му зависи не само от застрахователите, но и от политическата воля
Всичко ново е добре забравено старо. Тази максима с пълна сила важи и за катастрофичния пул - проект, който отново стана актуален. "Катастрофичен" може би звучи стряскащо, но също толкова стряскащи
са и щетите, причинени от земетресения, наводнения и други природни бедствия. Проектът е един от начините тежките последици да бъдат ограничени и преодолени.
Застрахователите обаче не са единни дали точно това е начинът да се действа при кризисни ситуации. Част от тях смятат, че идеята е добра. Според други обаче пулът ще доведе до намаляване на
интереса към имущественото застраховане.В най-общи линии идеята е да се създаде пул, който да покрива щети на имущество при наводнения и земетресения. Това ще е фонд, в който постъпват пари от
вноските на тези, които са застраховали имуществото си срещу наводнения, земетресения. И когато някое от тези бедствия се случи, засегнатите ще получат обезщетение от пула. Де факто това е
имуществена застраховка, но със социална роля.
Идеята за създаване на подобна структура е отпреди няколко години. Преди два месеца, когато новият управителен съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) обяви приоритетите си, тя бе
"претоплена" отново. Към асоциацията вече е създадена комисия по катастрофични рискове. В нея влизат Лука Доков, Румен Янчев ("Булстрад"), Румен Гълъбинов ("Български имоти") и Евгения Димова
("ДЗИ-Общо застраховане").
"Когато идеята се зараждаше, бяхме фокусирали вниманието си върху риска "Земетресение". Научно е доказано, че това е основният катастрофичен риск за България", обясни Румен Гълъбинов.
Сеизмологичната карта на специалистите от БАН показва, че в България има 3-4 немалки зони със сеизмична активност до девета степен по скалата на Рихтер. Има и още няколко зони, чиято активност е от
шеста, седма или осма степен по скалата на Рихтер."Погледнато исторически, почти всяка година има по едно-две слаби земетресения, които ни напомнят, че се намираме в средно активна сеизмологична
зона", обясни Гълъбинов.Поройните дъждове обаче и предизвиканите от тях наводнения и прииждания на реки напоследък станаха причина вниманието да се насочи и към риска от наводнения. "Това е вторият
по разрушителна сила катастрофичен риск", коментира Гълъбинов.В момента пулът се намира на "техническа" фаза от своето създаване. Първо трябва да се прецени дали той да покрива и двата риска.
Защото земетресението се случва по-рядко, но пък е с по-голяма разрушителна сила. При наводнения щетите са по-малки, но те са по-често явление. Но ако и двете се случат последователно? Тогава пулът
едва ли би имал необходимия ресурс да покрие щетите. А предвид социалната роля, която ще играе, той трябва веднага да изплаща щетите на пострадалите. Другата възможност е двата риска да се отделят
в различни пулове.
В практиката по света има примери и за двата случая - някои страни са обединили няколко риска в един пул, а други са ги разделили. Има застрахователни пулове и за земеделие, които покриват щетите
върху реколтата.Експертите ще трябва да определят какъв ще е капацитетът - максималният размер средства, които пулът ще трябва да изплати при настъпване на катастрофичното събитие. Предвид
социалната роля (по-малки вноски от повече хора) на пула, още от сега е ясно, че в първите години от своето съществуване необходимите средства ще трябва да се осигуряват и от други източници. "Ще е
необходимо привличането на презастрахователи от международния пазар, които да поемат част от риска", обясни Румен Гълъбинов.
След като се изясни капацитетът, следващата стъпка е да се определи как ще се изчислява стойността на застрахованите сгради. Това може да бъде на базата на данъчната или на пазарната им оценка.
Размерът на премията ще зависи и от това в доколко рискова зона се намира имотът. "В отделните сеизмологични зони степента на активност е различна и не е справедливо хора, които живеят в зони с
по-ниска активност, да плащат наравно с тези, които живеят в зони с по-висока активност", обяснява Румен Гълъбинов. Същият принцип ще важи и за наводненията. Според Гълъбинов пулът може до известна
степен да разтовари бюджета. В бюджета се отделят средства за покриване на щети от бедствия в специален фонд - "Бедствия и аварии". При наличието на пула като средство за обезщетяване на
пострадалите държавните пари ще се използват за подобряване на инфраструктурата или ще отиват за превантивни действия.
Средствата на пула ще се инвестират на финансовия пазар с цел получаване на доход. Обикновено по-голямата част от парите на такива структури се влагат в инструменти, които или носят малък риск или
са безрискови - основно държавни ценни книжа. А те, както е известно, са начин държавата да набира средства, това са пари, които правителството ще използва за разходи в други сфери.
Все още не е ясно кой ще събира вноските Засега се смята, че с това ще се заемат данъчните служби. Интерес обаче проявява и сдружението на общините.
След техническата фаза ще дойде ред на политическата. След като застрахователните свършат своята работа, топката е в полето на политиците. Тяхна ще е думата дали вноската в катастрофичния пул да е
задължителна или не. Решението на тази задача няма да е никак лесно. Ако вноската е задължителна, тя ще е по-малка като сума. Така необходимият ресурс в пула ще се събере на по-ниска цена за
отделния застрахован. От друга страна обаче, задължителната вноска е политически непопулярна стъпка. Хората я приемат като още един данък. Анализ на Световната банка показва, че при бедствия хората
реагират почти еднакво. Традиционното схващане е: "Това на мен няма да се случи." Другият въпрос е: "Защо да плащам, за да бъда защитен от нещо, което е далечно и абстрактно, при положение че има
по-спешни разходи?" Част от контрааргументите на хората звучат и така: "Защо да си купувам застраховка, когато правителството ще ме обезщети?"
Има опасения и че наличието на имуществена застраховка ще намали шансовете на пострадалите да получат обезщетение от правителството.
Затова решаваща роля за възприемането на пула ще изиграе диалогът с обществото. Като пример в това отношение може да се посочи Турция. Там през 2000 г. след земните трусове през 1999 г. беше
създаден катастрофичен пул за земетресения, като с това бе въведена задължителна застраховка срещу земетресения. Турското правителство тогава се обърна към консултанти в областта на ПР и рекламата
за популяризиране на застраховката. Пулът в Турция беше финансиран от Световната банка, като част от заема беше за разяснителната кампания.
Всички тези въпроси трябва да бъдат решени в спешен порядък, защото последната криза с наводненията показа, че проблемът не само няма да изчезне, но и ще се задълбочава. Затова е по-добре да се
вземат превантивни мерки, а не да се събират пари "на пожар". Практиката е доказала, че те никога не стигат и не се харчат рационално, а кампанийно. Затова и ефектът е нищожен.
Доколко реалистично ще бъдат оценени рисковете за пула зависи от надеждността и достоверността на статистическата информация. За оценка на риска от земетресения комисията по катастрофични рискове работи по картата, изготвена от Сеизмологичния институт на БАН. За оценка на риска от наводнения най-важни ще са данните за последните 5-10 години заради глобалната промяна в климата, обясни Гълъбинов. И вече на тази база да се обособят отделните райони в страната, за да се определи и размерът на премията за всеки от тях. Районите не би трябвало да са много, за да не се затормози калкулацията.
Обикновено при подготовката на такъв голям проект участват и чужди специалисти и консултанти. Значителен опит в тази област има Световната банка - работила е по създаването на катастрофичния пул за земетресения в Турция, Тайван, САЩ. Според експерти би било добре и България да получи консултантска и финансова подкрепа на международната институция. До този момент обаче по такъв проект с банката няма договорена сума, а се провеждат експертни срещи. За оценка на риска от наводнения може да се ползва опитът на Чехия при изграждането на пула за наводнения. И в Турция, и в Чехия вноските в пуловете са задължителни.
