Липсата на функциониращ надзор може да доведе до хаос и дори фалити в застрахователния бранш
Утре (20 ноември) се навършва един месец откакто застрахователният надзор е оставен без никакъв надзор. Това поведение на управниците ни може да се квалифицира като ПРЕСТЪПНО БЕЗДЕЙСТВИЕ.
Проблемите около шефското място на застрахователния надзорник не са влачат повече от година и половина. През лятото на 2003 г. тогавашният зам.-председател на КФН и отговарящ за застрахователният надзор Румен Гълъбинов обяви намеренията си да напусне заемания от него пост. На 10 септември той официално подаде оставка. Тогава управляващите намериха уж временно решение като накараха Гълъбинов да упълномощи Нуредин Кафелов, който също е член на КФН да изпълнява неговите функции. Това временно положение продължи повече от 13 месеца, докато политиците се чудеха откъде да намерят подходящ човек. Проблемът бе, не че няма нито един професионалист в България за овакантения пост, но въпросното лице трябваше да бъде политически ангажирано с управляващите.
Проблемът с намирането на удобни ръководители не е прецедент само за КФН.
През 2003 г. гуверньорът на БНБ бе избран след половин година. Вече няколко месеца остават нерешени остават кадровите въпроси, свързани с шеф на НОИ, национален омбудсман и председател на Сметната палата.
На 20 октомври парламентът най-накрая прие оставката на Гълъбинов, но не назначи никой на неговото място и така дефакто остави застрахователния бранш без ефективен надзор. Така в настоящия момент няма кой да взема решения и да подписва нoрмативните документи, свързани с дейността на застрахователния надзор – издаване и отнемане на лицензи, одобряване на нови застрахователни продукти, промяна в мениджмънта и т.н. Този факт може да се окаже много опасен, тъй като буквално до дни трябва да стартира кампанията на инфарктната за сектора застраховка "Гражданска отговорност".
Българският застрахователен пазар в момента, въпреки наличието на уж модерно законодателство, буквално се връща в т.н. “каубойски времена” преди 1997 година. Не е изключено някои застрахователи да се изкушат да нарушат правилата в името на по-големи приходи и, респективно, по-големи печалби. Това обаче може да доведе до влошаване на финансовото състояние на някои дружества, а са възможни и фалити. Според всички експерти изгърми ли едно дружество, може да има и верижна реакция. По-черногледите дори пророкуват, че ще се повтори ситуацията на банковия пазар у нас от 1996 година. Естествено, хората от бранша не искат това да се случи и затова едва ли не се молят на народните ни избраници да им назначат застрахователен надзорник. С такова искане към парламента са се обърнали и от КФН.
Застрахователният бранш има преди всичко социална функция (ако все още някой не го е разбрал) и почти всяко българско семейство има закупена поне по една застраховка, т.е. става дума за няколко милиона застраховки. Иначе казано, в цифри застраховането у нас акумулира годишно около 700-800 млн. лева. А да оставиш без надзор управлението на толкова много пари, с които се свързват толкова много човешки съдби, не може да се определи по друг начин, освен като престъпление. Крайно време всички да го осъзнаят!
