Реформата в болниците и новата схема за тяхното финансиране засега са блокирани
Реформата в болниците и новата схема за тяхното финансиране засега са блокирани, тъй като от лекарския съюз поставят невъзможни условия за подписване на годишния рамков договор със здравната каса. Документът определя финансовите отношения между касата и съсловните лекарски съюзи, както и медицинското обслужване на пациентите. Приемането му е необходимо, за да бъде задвижена залегналата в бюджет 2004 схема.
От здравната каса обясниха, че забавянето на договора засега прави невъзможно отпускането на предвидените допълнителни средства за нови здравни услуги за тази година. За болниците например са отделени с 45 млн. лв. повече спрямо миналата година, но средствата са блокирани заради неподписването на договора, обясни Кирил Ананиев, председател на управителния съвет на касата и зам. финансов министър.
В края на миналата година от лекарския съюз обявиха, че рамковият договор може да бъде подписан, но преди седмица ръководството му излезе с декларация, която поставя нови искания пред здравната каса и министерството. Медиците не са съгласни с новата схема за финансиране на болниците, с начина по който се определят заплатите на персонала в лечебните заведения, с изискването за електронно отчитане на джипитата и болниците и се притесняват от наличието на 1.5 млн. души без здравни осигуровки.
Финансирането на лечебните заведения и начинът на формиране на работните заплати не са пряко свързани със здравния договор за 2004 г., заяви още председателят на управителния съвет на касата. Въпросите, поставени от лекарския съюз, изобщо нямат връзка с предмета на здравния договор, коментира обаче Кирил Ананиев. В документа се описват всички услуги, на които имат право осигурените, и цените, които касата плаща на лекарите и болниците за медицинските дейности - преглед, изследване, операция. Лекарите твърдят, че тези услуги са неправилно остойностени, не покриват реалните разходи на болниците, и настояват за отпускане на повече средства за здравеопазване. Това обаче не изглежда възможно, след като бюджетът вече е приет и председателят на лекарския съюз д-р Андрей Кехайов го признава. За тази година разходите за здравеопазване освен това ще възлязат на 4.3% от БВП, докато през миналата те бяха 4% от БВП. Нарастването в абсолютни суми е около 200 млн. лева.
От здравната каса и министерството открито обвиниха лекарския съюз, че новата им декларация е плод на политически, а не на други аргументи. Неофициално представители на двете институции посочиха, че протестът на медиците се е появил, след като в средата на януари беше уволнен директорът на здравната каса д-р Димитър Петров. Проблемите с рамковия договор сега са реакция на това уволнение, твърдят представители на правителството.
Освен схемата за финансиране на болниците съсловната организация на лекарите повдига въпроса и за тези, които нямат здравни осигуровки. Медиците твърдят, че бюджетите са разчетени с презумпцията, че отчетените 1.5 млн. неосигурени всъщност правят вноски и затова финансовата рамка няма да издържи. От здравната каса обаче твърдят, че разчетите им са базирани на реалните приходи, и посочват, че в парламента са внесени промени в Закона за здравното осигуряване, с които на неосигурените се дава срок до края на април да внесат декларации за разсрочено погасяване на дължимите вноски. Докато това се случи, те ще имат право на безплатните услуги.
Медиците обаче протестират, тъй като джипитата няма да получават гарантирана месечна сума за всеки записан при тях, а само за тези, които са осигурени. Това действително ще намали доходите им като цяло, но според касата финансовата логика го изисква.
Лекарите не са съгласни и с новата проектоинструкция на министерството за формиране на заплатите в болниците. Според предложението заплатите на лекарите могат да нарастват 8/10 от ръста на приходите в болницата. От съсловния съюз обаче настояват за заплати да се отдели не плаваща, а фиксирана сума, която да е поне 40% от цената на клиничните пътеки. Според организацията на Кехайов предложеният нов принцип ще доведе до рязко намаление на доходите на персонала в болниците. Идеята на болничната реформа обаче е лечебните заведения, които не могат да се издържат, в крайна сметка да бъдат закрити или преструктурирани. Част от ефекта е, че доходите на лекарите в губещите болници ще спада.
Забавянето на рамковия договор и влизането на новата финансова схема в сила заплашва да възкреси друг голям проблем в здравеопазването - дълговете на болниците. В края на миналата година държавата погаси всички натрупани задължения на 67-те държавни болници, които в средата на 2003 г. достигнаха близо 100 млн. лв. Общинските дружества (общо 109) започнаха 2004 г. с дългове в минимален размер от 1.2 млн. лв.
Здравната каса въвежда координатори по контрол в девет области, съобщи по БНР и.д. директорът на НЗОК д-р Иван Букарев. Той обясни, че районните поделения въвеждат по-строги мерки за изписването на безплатни лекарства. Новият списък с медикаменти на НЗОК ще включва максимален брой препарати от т.нар. позитивен списък, каза още д-р Букарев. Той определи като неоснователни опасенията за механично прилагане на Закона за обществените поръчки.
