Соня Каникова, кореспондент във Вашингтон
Под едно доста необичайно заглавие, "Ранобудници, сънливци и спящи красавици: растеж на банковото кредитиране за частния сектор в Централна и Източна Европа и на Балканите", трима експерти от Международния валутен фонд изследват причините за кредитната експанзия в региона и прогнозират бъдещите тенденции. Изходна точка на тяхната студия е кредитното поведение на комерсиалните банки по време на периода на приватизация и реконструкция. През този период в някои от източно-европейски държави е настъпило рязко повишаване на нивото на заемите за частния сектор с темпо надминаващо растежа на брутния годишен продукт. Като типичен пример е посочена България. Според специалистите на фонда, тя е една от "ранобудниците", където банковото кредитиране за частния сектор е нараствало непрекъснато в течение на последните 5 години. Бързият растеж на заемите отразявал дълбоката трансформация на ролята на комерсиалните банки в страната в периода на преход от социалистическа към пазарна икономическа структура и институции.
Анализът на Международния валутен фонд показва още, че в държави като България, Хърватия и Унгария (всички в категорията на "ранобудниците") нарасналото кредитиране за частния сектор не е било зависимо от увеличаване на външните заеми. Въпреки че в групата на "ранобудниците"са 7 държави от Източна Европа, само в три от тях - България, Хърватия и Унгария, отпускането на заеми за частния сектор не е било ограничавано от наличието на вътрешни, домашни фондове. То е било възможно поради нарастване на ролята на банковото посредничество, което се демонстрирало от съотношението между банковите депозити и брутния годишен продукт. Други важни предпоставки са били увеличването на банковите депозити и намаляването на кредитите за държавните институции и предприятия.
Тези три държави са успели да подобрят общите си авоари и съответно положението си пред международните финансови институции. Това е в контраст с останалите държави от групата: Естония, Латвия, Полша и Словения, където увеличаването на кредитите за частния сектор е било подкрепяно от увеличаване на външните заеми.
Прогнозата за бъдещето е че банковото кредитиране за частния сектор в повечето източно-европейски държави ще продължи да расте с високо темпо през следващите години в резултат на макроикономически
и микроикономически влияния. Според студията, както досегашния така и бъдещия растеж на заемите по принцип представлява положително структурно развитие. Авторите отхвърлят изразените от други
икономически експерти опасения, че този растеж е бил прекомерен и можел да доведе до кредитна експлозия подобна на тази допринесла за икономическата криза в Азия в края на 90-те години. Засега,
смятат те, банковото кредитиране в Източна Европа далеч не се приближава количествено до размерите на отпускането на заеми в държавите, които по-късно изпаднаха в банкова криза. Специалистите на
фонда виждат обаче потенциален риск за финансовата стабилност идващ от все още недоразвитите банкови системи в Източна Европа и от предстоящия процес на тяхната интеграция в евро-зоната, който
можел да предизвика временни сътресения.
