Охлаждат кредитирането до 30% в края на годината

За 5-те месеца на 2004 г. ръстът на кредитите е над 50% и те достигат 31.4% от БВП

През септември 2004 г. темпът на кредитиране да намалее до 40%, а до края на годината до 30-35% като резултат от мерките, договорени с МВФ в областта на кредитирането, са прогнозите на БНБ, каза управителят на Централната банка Иван Искров. За 5-те месеца на 2004 г. ръстът на кредитите е над 50% и те достигат 31.4% от БВП. До кризата от 1996-1997 г. кредитите бяха около 40% от БВП. Не ни притеснява съотношението на кредитите към БВП, а темпът на нарастването, подчерта гуверньорът. Той съобщи, че банките с агресивна кредитна политика са няколко и в правомощията на БНБ е да приложи административни мерки към тях.
В резултат от поетапното прилагане на ограничаване на кредитите ще бъдат изтеглени над 200 млн. лв. от търговските банки. С около 18 млн. лв. ще се увеличат провизиите в резултат от наложените по-стриктни класификации за провизиране на кредитите с промените в Наредба 9 на БНБ, въведени от 1 април т. г. С около 45 млн. лв. ще се увеличат резервите на банките, които те поддържат в БНБ, с въвеждането от 1 юли т. г. на задължителни минимални резерви. С изваждането на 50% от касовите наличности на банките като признати минимални резерви от 1 октомври 2004 г. резервите им в БНБ ще се увеличат с още 150 млн. лв.
Освен тези мерки в действие е и разширеният централен кредитен регистър на БНБ, който ще допринесе за прозрачността, коментира Искров. Той посочи, че и промените в Наредба 8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките ще утежнят капитала на банките. Те предвиждат текущата печалба да се включва само на полугодие и ако е одитирана в капиталовата база.
Състоянието на банковия сектор по никакъв начин не притеснява БНБ, заяви гуверньорът. На всеки 3 месеца Банков надзор изнася регулярни доклади пред УС на БНБ, които са направени въз основа на осъществявания надзор /дистанционен, проверки на място, разиграване на стресови ситуации/. Той подчерта още, че макроикономическото въздействие от прилагането на мерките и устойчивостта на страната на външни влияния е на първо място при вземането на решенията за въвеждането им. Искров припомни, че такива процеси са характерни и за други присъединяващи се страни - Хърватия, Румъния, Естония, където са предприети драстични мерки. В Хърватия задължителните минимални резерви са 20-30%, като има и таван от 4% за месечния темп на нарастване на кредитите.
Искров каза, че БНБ подкрепя и ще подкрепя меморандума с МВФ не само защото споделя необходимостта от въвеждането на мерки във финансовата сфера, но и защото споразумението е необходимо на страната ни в процеса на присъединяване към ЕС.
Около 40% нарастване на кредитите за неправителствения сектор у нас се наблюдава след 2000-2002 г. Депозитите са 38.5% от БВП, а акцизите на банковата система са едва 50% от БВП. Искров посочи, че растежът на кредитите трябва да е подкрепен с увеличаване и на депозитната маса като източник на финансиране на кредитната дейност. Той посочи още, че в ЕС кредитите са 112% от БВП, но банковите активи са над 200% от БВП. У нас отпуснатите заеми към фирми са 22% от БВП, като отбелязват растеж от около 41% на годишна база. Кредитите за домакинства са 9% от БВП, като нарастват с 80% на годишна база.