Кодексът за застраховане ще защити интересите на потребителите на застрахователни услуги, заяви Апостол Апостолов и добави, че приемането му ще бъде сериозна стъпка към усъвършенстване на нормативната база във финансовия сектор
Правителството прие проект на Кодекс за застраховане. Целта е защита интересите на потребителите на застрахователни услуги, създаване на условия за развитие на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар и хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз. Приемането на Кодекс за застраховането е сериозна крачка напред към усъвършенстването на нормативната база във финансовия сектор, подчерта председателят на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов.В Кодекса е посочено, че застраховател е акционерно дружество или взаимозастрахователна кооперация, които са получили лиценз за извършване на една или повече застраховки. То ще може да извършва застраховане само по разрешените в лиценза видове застраховки. Дружеството няма право да извършва други търговски дейности, освен застраховане и презастраховане. Предвидено е синхронизиране на размера на минималния гаранционен капитал на застрахователите с изискванията на правото на ЕС: минималния размер на гаранционния капитал се увеличава на 6 млн. лв. при застрахователите по живот и от 4 млн. лв. до 6 млн. лв. при застрахователите по общо застраховане в зависимост от видовете застраховки, за които е издаден лиценза, обясни Николай Петков, началник отдел “Проверки” в комисията. Комисията за финансов надзор (КФН) има право да отнеме лиценза на застраховател ако той не спазва изискванията за платежоспособност и в установените срокове не изпълни плановете за възстановяване на платежоспособността, както и ако неправомерно отказва плащане, покрива със закъснение или частично изискуеми и ликвидни задължения по застрахователните договори, или по друг начин грубо нарушава правата на застрахованите. Лицензът ще се отнема и когато застрахователят престане да извършва дейността си за повече от 6 месеца, извършва друга търговска дейност, освен тази, за която е получил лиценз и т.н. Отнемането на лиценза обаче няма да го освобождава от задълженията му по вече сключените договори. Задължителни са застраховките “Гражданска отговорност” – за автомобилистите, и “Злополука” – за пътниците в обществения транспорт, както и други застраховки определени със закон или с международен договор. Техният срок не може да бъде по-кратък от един месец. Средства за обществен превоз на пътници са влакове, трамваи, тролей, автобуси, въздухоплавателни средства, всички видове морски и речни плавателни съдове, въжените линии, влековете и таксиметровите автомобили. От 100 до 500 лв. е глобата за физическите лица, които не са изпълнили задълженията си да сключат задължителната застраховка “Гражданска отговорност” и “Злополука”. При повторно нарушение тя е 200-1 000 лв. За юридическите лица наказанието е имуществена санкция от 500 лв. до 5 000 лв., а при последващо неспазване на изискванията глобата е от 1 000 до 10 000 лв.В същият размер са глобите, които се налагат според разпоредбите на Закона за застраховането.Застрахователната тайна, освен на КФН, на заместник-председателя, и на оправомощените служители от администрацията на комисията, ще се разкрива само с изрично писмено съгласие на лицето, за което се отнася; пред органите на съда, прокуратурата, следствието и полицията по установения в закона ред; пред Агенцията за финансово разузнаване при условията реда посочено в Закона за мерките срещу изпиране на пари; пред Националното гаранционно бюро; за целите на създаването на информационни системи за предотвратяване на застрахователни измами. Застрахователят ще трябва да създаде и поддържа информационна система. Тя ще съдържа устава и други вътрешни нормативни актове; книга на акционерите; книга с протоколите от заседанията на общото събрание на акционерите; счетоводна информация, отразяваща точно и ясно вида, размера и основанието на сключените сделки, отражението им върху финансовото състояние на застрахователя; актюерска информация, отразяваща методите и изходните данни, послужили за определяне размера на премиите, техническите резерви и границата на платежоспособност. Кодексът предвижда създаването на Национално гаранционно бюро. То ще бъде учредено след сливане на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и Гаранционния фонд. Бюрото ще бъде сдружение с нестопанска цел. В него ще членуват застрахователите, които сключват договори за задължителните застраховки “Гражданска отговорност” и “Злополука”. Националното гаранционно бюро ще изпълнява и функциите на национално бюро “Зелена карта” в страната. Бюрото ще взаимодейства с МВР за изграждането на система за регистрация на пътно-транспортните произшествия и за ограничаване на застрахователните измами в областта на задължителното застраховане. В Кодекса за застраховане са уредени подробно преобразуването, ликвидацията и несъстоятелността на застрахователите, както и мястото на надзорните органите. Усъвършенства се досегашната правна уредба на статуса на квестора, ликвидатора и синдика. Транспонирана е Директивата на ЕС относно ликвидацията и несъстоятелността. Кодексът съдържа регламентация на основните видове застрахователни договори: за имуществено застраховане, за застраховане на гражданска отговорност, за застраховане на правни разноски и договорите за застраховане срещу злополука. Установени са и основните принципи на съзастрахователните и презастрахователните договори. С влизането в сила на Кодекса за застраховане ще бъде отменено действието на Закона за застраховането.
