Правителството и синдикатите предлагат доплащането за вредни условия на труд да се нарича "доплащане за дискомфорт" или "за характер на трудовата дейност, съобщи директорът в министерството на труда Гълъб Донев
Целта на маневрата е да се избегнат критиките на Европейската комисия, която настоява да се подобри работната среда наместо да се плащат "вредни" или да се дава кисело мляко на работниците.
Работодателските организации възразяват паричното доплащане да остане, но са склонни да го включат в работната заплата, съобщи зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Дикран
Тебеян. Той нарече преименуването на надбавката наивна идея, приета под натиска на синдикатите и предупреди, че работодателите ще информират Европейската комисия, ако това решение бъде прокарано.
Тебеян напомни, че няма спор за бонусите като диетична храна, намалено работно време и по-дълъг отпуск, които вече ще се наричат "превантивни мерки", а не компенсации.
До края на март 2005 г. работна група от кабинета, работодателите и синдикатите трябва да предложи как да стане промяната. Според Донев във всички случаи ще трябва да се промени Кодексът на труда и
наредбите за допълнителните възнаграждения, за работното време и за отпуските. Той допусна и възможността работната група да промени условията, при които се полагат вредни, като намали или увеличи
работния ден и продължителността на отпуска.
Работодателите настояват също вноската във фонд "Трудова злополука и професионална болест" да се определя според условията на труд в предприятията и да може да се променя, ако собственикът е
инвестирал в по-добра среда. Досега размерът й беше 0.7% за всички, а от следващата година ще варира според бранша, в който работи компанията. Сега няма нормативна уредба, по която дружеството да
може да премине в по-благоприятна категория, няма и стимули за предприемачите да подобряват условията, коментира Тебеян.
Същото е искането и за категоризацията на труда, която отново е според професията, а не според конкретните условия. За втора категория осигуровките са с 10% по големи и това не стимулира
фирмите да правят нови разходи, коментира Тебеян.
Според изчисления на стопанската камара на бизнеса са необходими между 10 и 12 млрд. евро, за да приведе условията на труд към европейските изисквания.
Само за обновяване на мощностите в химическата промишленост са нужни 4 млрд. лева. Според Донев сумата е толкова голяма, защото предприятията не са спазвали и старото законодателство, а прилагането
на европейските норми било предимно организационно. Според анализ на БСК най-големи проблеми с въвеждането на безопасни условия на труд имат малките компании, защото им липсват опит, специално
подготвени кадри и познания за законодателството.
