БИСЕР РАЙНОВ
Счетоводните стандарти не се прилагат напълно, одиторите сами изготвят финансовите отчети на своите клиенти, а мненията доколко Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) контролира ефективно одиторската дейност са противоречиви. Това са част от констатациите в доклад на Световната банка (СБ) за спазването на стандартите и законите, отнасящи се до счетоводството и одита в България.
Според СБ най-често срещаният проблем в страната е силното влияние на данъчното законодателство върху избора и прилагането на счетоводните политики. "Изглежда са налице съзнателни опити да се представя по-нисък нетен доход, което се дължи на връзката между Националните счетоводни стандарти (НСС) и данъчното облагане.
Този проблем може да продължи да съществува и след приемането на Международните счетоводни стандарти (МСС)", пише в доклада на банката. От друга страна обаче се казва, че националните са версия на международните стандарти. Като средство за разпределяне на печалбата се използва по-скоро трансферното ценообразуване, а не разпределянето на дивиденти, е записано в доклада.
При публичните дружества по-този начин се ощетяват интересите на миноритарните акционери. "Въпреки че тези сделки трябва да бъдат по-добре представяни по стандарта, третиращ сделките между свързани лица, за определени одиторски фирми се говори, че си затварят очите пред неоповестяването им", се казва в доклада.
От СБ са на мнение, че преходът към международни стандарти ще изисква много усилия. Той ще се утежни от нормативно заложеното изискване те да се прилагат от всички предприятия. "Това изискване е много по-тежко от действащите стандарти във всички страни - членки на ЕС. Нито сега, нито в близко бъдеще съществува някаква възможност да се наложат подобни изисквания на която и да било страна - членка на ЕС.
Преходът към пълно съответствие с МСС може значително да се усложни от регулаторните органи, които не правят разлика между финансово-счетоводни отчети с общо предназначение и такива за целите на регулаторния орган", пише още в доклада.
СБ отбелязва, че най-малките предприятия не изготвят финансов отчет по МСС и НСС, а само отчет за приходите и разходите, но смята, че прагът, под който едно предприятие се смята за малко, е много нисък. В резултат на това малките предприятия в България изпитват и ще продължат да изпитват значително по-голяма тежест при изготвяне на финансово-счетоводния си отчет, отколкото малките и средните предприятия в повечето, ако не и във всички страни - членки на ЕС.
"Комисията по ценните книжа разполага с ограничени ресурси за проверка на финансовите отчети на емитентите и разчита почти единствено на одиторите да проверяват спазването на счетоводните стандарти. Двамата й служители, отговарящи за тази важна функция, не са дипломирани експерт-счетоводители и нямат достатъчна подготовка по НСС/МСС", смятат от СБ.
Според банката Държавната комисия по ценните книжа е наредила изготвянето на пет коригирани отчета през 2000 г. (и нито един коригиран отчет през 2001 г.) и е наложила няколко глоби за неспазване срока на подаване на отчета.
Макар че санкциите, предвидени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа от 2002 г., включват поемане на гражданска отговорност от страна на съставителите, директорите и одиторите, до този момент няма заведено съдебно дело.
Екипът на Световната банка е прегледал извадка от финансовите отчети в интернет страницата на Комисията по ценните книжа и установил, че по принцип те не включват приложения, оповестяващи счетоводната политика или други текстови пояснения, не съдържат копие от одиторския доклад и невинаги са актуализирани.
В резултат на констатациите си от СБ предлагат да бъде разработен национален план за действие, чиято крайна цел е да се усъвършенства законодателството в областта на счетоводството и одита. Една от препоръките на банката е да бъде създаден подходящ орган, който да осъществява надзор върху изготвянето на правилата за одит, въвеждани от одиторската общност, прилагането на изискванията за счетоводство и одит и дисциплината на одиторите.
За да се защити общественият интерес, в работата на надзорния орган трябва да участват както одитори, така и представители извън одиторските среди.
Председателят на управителния съвет на ИДЕС Симеон Милев напомни, че констатациите в доклада са направени в края на 2002 г. Той каза също, че на 31 март се е състояла среща с представители на Световната банка с повод предстоящото изработване на план за действие за подобряване на законодателството и практиката на счетоводството и одита в страната. Това ще стане в рамките на проект на СБ в България. Представителят на банката Фредерик Гилен посочил, че България е постигнала най-много в развитието на счетоводството и одита от всички страни в Югоизточна Европа, което му дава основание да предложи тя да бъде водеща страна в проекта.
Срещата между професионалните организации на счетоводители и одитори и представителите на СБ предизвика напрежение у част от дипломираните експерт-счетоводители.
"Срещата с представителите на СБ се е състояла в края на март, което предполага процесът на законодателни промени все още да не е започнал или най-много да е в началото си. В същото време през януари 2004 г. вече бяха направени предложения в Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството за текстове, с които се целеше управлението на ИДЕС да се изнесе извън самия него и по-точно да се внесе в Националния съвет по счетоводство", каза Йорданка Стефанова, председател на една от столичните организации на одиторите.
Същото е и мнението на Стефан Ненов, който е член на управителния съвет на ИДЕС. Според него от предвижданата промяна в Закона за счетоводството прозира замисълът постепенно Националният съвет по счетоводство да започне да изпълнява функции, препоръчани в доклада на СБ, а именно да действа в качеството на надзорен орган над одиторската и счетоводната професия.
"Националният съвет по счетоводство не може да изпълнява такава роля, тъй като той е консултативен орган към министъра на финансите. Т. нар. надзорен орган трябва да бъде независим и обществен и това е препоръката на Световната банка", коментира Симеон Милев. От Националния съвет по счетоводство казаха, че никъде в предложената промяна в Закона за счетоводството не става въпрос за надзорни функции.
Според експерт-счетоводители конфликтът между част от столичните одитори и председателя на УС на ИДЕС не е на принципна основа. Това личало, защото никой не обръща внимание на факта, че ако критериите на ЕС за малко предприятие бъдат приложени механично в България, одиторската професия ще се обезсмисли, тъй като пазарът ще стане прекалено малък.
