Качеството на здравното обслужване и достъпът до него, ефективността на системата и финансовата й устойчивост посочи като основни проблеми пред здравната реформа в България във вторник постоянният представител на Световната банка в България Оскар де Брун Копс.
Според международната финансова институция основните предизвикателства пред страната в тази област са практическото приложение на иначе добрите закони, механизмите за контрол, преодоляването на корупцията и бедността. На конференция за пазара на стоки и услуги в здравеопазването де Брун Копс постави и въпроса за това дали сегашните здравни вноски като процент и степен на събираемост са адекватни на тези проблеми. Той посочи данни на ПРООН, според които 46% от ромите в България твърдят, че не са здравно осигурени.
Показатели като смъртност, продължителност на живота, раждаемост се влошават от 1989 г. въпреки слабия обрат през последните години, а това е обезпокояващо за банката. Държавата не обхваща част от
бедните и малцинствата, а напоследък дори им се отказва достъп до услуги, защото не са изпълнили правилата, каза още представителят на СБ за България. По думите му голяма част от обществото вижда
корупция в системата, а правителството не прави необходимото, за да се справи с положението. Световната банка ще продължи да подпомага реформите чрез разработване на политики за преструктуриране на
капиталовложения, подобряване на достъпа за социално слаби и целеви инвестиции, заяви Оскар де Брун Копс.
Държавната власт трябва да дефинира минимални стандарти на достъп до здравеопазването, тези еталони да се остойностят и правителството да се съсредоточи върху финансирането само на тази част от
здравната помощ, препоръча ръководителят на проекти в здравния сектор в Делегацията на Европейската комисия Юрген Бекер. Той уточни, че след като се извърши това, трябва да се развият алтернативни
форми за предоставяне на здравни услуги на пазарен принцип чрез частни компании.
За развитие на втори и трети стълб на здравното осигуряване се обяви и председателят на здравната комисия в Народното събрание доц. Атанас Щерев. Като пример за недостатъчното обществени средства
за системата той посочи, че сега в България финансирането на здравни услуги е 10% от средното за ЕС, а трябва да стане 70% при влизането в Евросъюза. Щерев отчете като политическа грешка на
управляващите факта, че здравната вноска не беше повишена на 8% и не се развиха частните здравноосигурителни фондове.
Абсолютно е необходимо премахването на монопола на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и увеличаване на обществените фондове, каза депутатът от НДСВ.
Илко Семерджиев, който е председател на една от неправителствените организации в областта здравеопазването, предложи касата да се разформирова, а районните й поделения да действат като
самостоятелни дружества. Това означава, че заедно с частните осигурителни компании на пазара ще се конкурират 39 независими юридически лица. Гражданите сами ще избират в кой фонд да се осигуряват,
а НОИ ще им превежда парите, както го прави с втората вноска за пенсия, каза той. Според неговата идея държавата трябва да определи минимален пакет услуги, който дружествата ще са длъжни да
предоставят, но те ще могат да ги развиват и обогатяват. Лечебните заведения пък самостоятелно или в консорциуми ще оферират цени за изпълнение на пакетите, предвижда планът на бившия здравен
министър, по чието време започна реформата.
Представителят на Световната банка препоръча преструктуриране на болничната помощ с участието на общините като собственици и въвеждане на финансиране според продукта и от един източник. Сега
лечебните заведения се финансират според извършената дейност с пари и от здравната каса, и от Министерството на здравеопазването, и от платени услуги.
Според експертите на банката е необходима и нова акредитация на болниците, а резултатите от нея да се използват за договаряне на финансирането, като се отчита качеството. От една страна, болниците
разполагат със свръхкапацитет, но материалната им база е остаряла, липсва и модерна апаратура, посочи де Брун Копс.
Акредитацията на болниците беше пълен провал, съгласи се и Щерев. Според него, ако присъдените "звезди" са били реални, това щеше да даде основание на НЗОК да диференцира плащанията към тях според
качеството, което обаче не става. Като пример за доплащането на здравната помощ от пациентите Атанас Щерев посочи разминаването на данните за лекарствения пазар. Според Изпълнителната агенция по
лекарствата през 2003 г. разходите за лекарства са били 622 млн. лв. без ДДС и търговската надценка, докато според международно изследване пазарът е надхвърлял 1 млрд. лв. по цена в аптеките. Дори
да включим ДДС и печалбата на аптеките, разминаването е достатъчно голямо, за да не му обърнем внимание, каза Щерев.
