Вземанията на АСК не може да се признаят за държавни и да им се наложи запор, смята Аксиния Славчева
Частните фирми, които ще събират вземанията на държавата, ще се превърнат в бойни дружинки за силова разправа с длъжниците, заяви бившият изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен
контрол /АСК/. Според нея не е нормално тази дейност да се даде в ръцете на частни фирми, след като за целта е създадена специална агенция. Единствените варианти за законово събиране на
задълженията към държавата е чрез съдебно решение или доброволно, уточни Славчева. В първия случай процедурата е много тромава, а във втория - трудно изпълнима. Не виждам как може да се ускори този
процес, каза тя. Големият проблем е, че вземанията от неизпълнение на договорни задължения в приватизационните договори не може да бъдат признати като държавни и да се наложи запор, уточни
Славчева. Как е решен този проблем с промените в приватизационния закон, засега не е ясно.
В края на миналата седмица с решение на кабинета Славчева бе освободена от длъжност, на нейно място беше назначена Атанаска Бозова. Тогава кабинетът оповести промените в приватизационния контрол,
една от които е АСК да възлага на частни юридически лица да събират вземания, произтичащи от неизпълнение на договорни задължения на купувачите в приватизационните сделки.
Против възможността частни фирми да събират държавните вземания се обяви и членът на надзорния съвет на АСК Кристиян Таков. Идеята вероятно изхожда от тезата, че специализираният държавен орган,
който трябва да събере тези вземания, не е кадърен да го направи, коментира той. Промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол предвиждат надзорните съвети на двете агенции - за
приватизация и за следприватизационен контрол, да се закрият. Според Таков прехвърлянето на тази дейност върху частни фирми няма да реши принципните проблеми. Става дума за възможната
неплатежоспособност на длъжниците, бавните съдебни процедури и празнотите в приватизационните договори. В малка част от приватизационните договори има предвидени достатъчни обезпечения за
държавните вземания, смята Таков.
Държавата е била ощетена още от зората на раздържавяването през 1993 г. и това продължава и сега, каза Славчева. Масово не се изпълняват ангажиментите по приватизационните договори, в повечето
случаи не са предвиждани неустойки за това, каза тя. Според нея почти във всеки договор е имало грешки и условия, които не са нормални. Пример за това бил договорът за Кремиковци. В него освен
ангажименти с инвестициите и трудовата заетост има условия и за погасяване на стари задължения към НОИ и банки кредиторки. За неизпълнението им обаче не били предвидени санкции.
За всички нарушения агенцията е сезирала прокуратурата. Оттам единствената реакция била да поискат повече подробности по сигналите. Мотивите за моето уволнение са лични, заяви Славчева. Между нея и
надзорния съвет на агенцията имало война, която ескалирала.
ХИПОТЕЗИ
Има няколко варианта да бъде реализирано намерението държавни вземания да бъдат продавани на борсата, заяви председателят на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов. Тази възможност се
предвижда с одобрените от кабинета промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.
Една от възможностите е тези, които са заложили акциите си за гарантиране на изпълнението на задълженията по приватизационен договор, ако не ги изпълняват, акциите им да може да бъдат предлагани на
борсата на друг инвеститор. Друг вариант е, ако задължението не е чак толкова голямо, да може със запис на заповед да се събират вземания. Как ще бъде реализиран този текст обаче, ще бъде решение
на АСК.
