16% са "хванати" от статистиката, близо 3,5 млрд. лв. обаче се въртят ненаблюдавани
Скритата икономика в България е около 25% от брутния вътрешен продукт (БВП), или близо 9 млрд. лв. 16% от нея са "хванати" от Националния статистически институт (НСИ) чрез т. нар. метод за
дооценка. Около 10% от БВП, или около 3,5 млрд. лв., обаче не се наблюдават от никого. Това са част от оценките на екипа, написал "Скритата икономика на България", която бе представена вчера в
Центъра за изследване на демокрацията.
В това отношение България не прави някакво изключение от световната практика и със сигурност от страните от Централна и Източна Европа. Освен това се отчита тенденция за намаляване на скритата
икономика у нас, казаха авторите.
Само през 2003 г. около 150 хиляди работни места са излезли наяве и са напуснали сенчестата икономика, се сочи в разработката. Намалял е и броят на хората, които не работят на трудов договор, както
и тези, които се водят на минимална работна заплата, но им се плаща отделно. Иначе се запазва тенденцията най-много хора да работят без никакъв договор в строителството, услугите и търговията на
дребно, а най-малко - в промишлеността.
Едно от най-масовите проявления на скритата икономика е избягването на осигурителните вноски в обществените осигурителни фондове. Според данните на НСИ към 1 януари 2004 г. длъжниците с по над 100
000 лв. борч са 569 с обща сума на осигурителни задължения от над 361 млн. лв. Основен метод за укриване на осигуровки е укриване на действителния брой на наетите лица от работодателя или размера
на трудовото им възнаграждение. Според данните на НСИ делът на неосигурените силно е намалял, като сега съотношението на осигурени към заети е 83%. Принудата на държавата към работодателите да
регистрират трудовите договори е извадила на светло над 490 млн. лв.
В момента активните трудови договори са около 2,2 милиона, като в кампанията по регистрирането им новите са били 635 хиляди.
Като сериозен проблем се сочи обстоятелството, че заради избягване на осигурителни вноски се прави осигуряване върху непълен размер на трудовото възнаграждение. Отчита се, че през 2002 г. 19,4% от
заетите са били осигурявани на минимална работна заплата, което води до пенсия с 10 лв. под социалната пенсия за старост. Едва 24% от заетите в селското стопанство са се осигурявали към края на
2002 г. За 2003 г. пък едва 6000 земеделски производители са платили осигурителни вноски. Прави впечатление, че едва 60% от заетите се осигуряват през цялата година. Цели 13% се осигуряват за
по-малко от 9 месеца на година.
Като сериозен проблем, който помпа скритата икономика, се посочва и укриването на данъци. Генератор за това поведение на данъкоплатците е тежестта на данъчното бреме, неефективното прилагане на
законите, административните бариери пред бизнеса, както и безнаказаността, ако не платиш. Оценките са, че най-много се укрива данък печалба, чиято събираемост през 2002 г. е била 55%.
В анализа се отчита и сериозното място на контрабандата в скритата икономика. Чрез метода на огледалната статистика се посочват немалки разлики между деклариран и действителен износ и внос.
В изследването се прави опит да се изчисли какъв обем от БВП представлява потреблението на наркотици. Според авторите през 2003 г. общата стойност на потребените наркотици е за 109 млн. лв., или
0,3% от БВП. После се правят обаче разбивки по пазари на меки наркотици, синтетични наркотици и хероин и се изчислява, че продажбите не може да са за повече от 80 млн. лв. годишно.
