Николай Николов, управител на НОИ от 1996 до 2000г.
Бюджетът на НОИ е ощетен с близо 2 млрд. лв., което считам, че е главната причина за формирания дефицит и за ограничените възможности на осигурителния институт за повишаване равнището на
осигурителните плащания засега и занапред. След учредяването на НОИ в началото на 1996 г. и в съответствие с разпоредбите на тогавашния Закон за фонд Обществено осигуряване средствата, необходими
за изплащането на месечни добавки за деца и за еднократни помощи при раждане на деца /общо около 115 млн. лв. годишно/, следваше да бъдат за сметка на държавния бюджет. В продължение на три години
обаче тези плащания се извършваха от осигурителния фонд, с което НОИ се лиши от около 350 млн. лв.
Почти всички разходи до 2000 г. за т. нар. коледни пенсии и коледни добавки към пенсиите се изплащаха от резерва на фонд Обществено осигуряване, въпреки че се обещаваха от правителството, а
държавният бюджет след 1997 г. имаше възможност да поеме тези разходи. Така около 250 млн. лв. се похарчиха от НОИ за текущи, а
ЧЕСТО И ЗА ПОПУЛИСТКИ ЦЕЛИ
вместо да се използват за провеждането на радикална пенсионна реформа.
От 1 юли 1999 г. размерът на вноската за ДОО беше намален драстично, за да се въведе с освободените ресурси по-безболезнено здравното осигуряване, без да се увеличава общата осигурителна тежест. В
резултат на тази операция около 3% върху доходите на осигурените вече четвърта година не постъпват в НОИ, а в НЗОК. Проблемът обаче не е само в това, че тези пари вече не се използват за пенсии, а
по-скоро, че тези средства, които в края на миналата година надхвърлиха 800 млн. лв., не се използват и за здравеопазване, а стоят замразени на депозит в БНБ и се изяждат от инфлацията. Категорично
считам, че след като здравната каса няма потребност от тези пари, те следва да се върнат в НОИ, а не да крепят фискалната и политическата стабилност на правителството.
От 1 януари 2000 г. беше извършена т. нар. прекатегоризация на труда при пенсиониране, която засегна над 400 000 работещи в по-тежки условия на труд. В резултат на това в НОИ не постъпиха за
изтеклите три години близо 200 млн. лв., като около 1/3 от тях се насочиха във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, създадени към частните пенсионноосигурителни
дружества.
От 1 януари 2001 г. осигурителната вноска за фонд Пенсии на НОИ беше намалена с 3% /от 32 на 29%/, с което НОИ беше допълнително източен за изтеклите две години с близо 300 млн. лв. Очакванията, че
чрез намаляването на вноската ще се разшири осигурителната база и ще се повиши събираемостта, не се реализираха, защото в края на 2001 г. се наложи актуализация на бюджета на ДОО поради
ДРАСТИЧНОТО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДЕФИЦИТА В НЕГО.
От 1 януари 2002 г. се въведе допълнителното задължително пенсионно осигуряване в частни пенсионни фондове за родените след 31 декември 1959 г. В резултат на това в НОИ вече не
постъпват 2% от пенсионните вноски на 1.2 млн. сравнително по-млади хора, с което институтът се лишава с повече от 100 млн. лв. годишно.
От 1 януари 2002 г. незнайно по силата на каква логика и ангажименти сегашните управляващи намалиха достигнатия минимален осигурителен праг на самоосигуряващите се от 200 на 170 лв., а максималния
от 1000 на 850 лв. От началото на настоящата година старите размери са възстановени като същевременно са увеличени дължимите вноски за значителна част от наемните работници чрез въвеждането на
диференцираните минимални осигурителни прагове. Проявеното безпринципно и дискриминационно отношение към лицата на наемния труд освен всичко друго доведе и до неизпълнение на планираните за 2002 г.
приходи от самоосигуряващите се лица с около 30 млн. лв.
