Правителството прие предложения за промени в Закона за данък върху добавената стойност
Срокът за възстановяване на данъка по чл. 77, ал. 2 за фирмите износителки от 2005 г. ще бъде намален от 45 на 30 дни. Това предвиждат приетите от правителството предложения за промени в Закона за данък върху добавената стойност. Скъсяването на срока ще даде възможност на фирмите да разполагат по-рано с дължимия им от бюджета паричен ресурс, като по този начин ще се намалят алтернативните разходи и ще се ограничи задържането на фирмени средства.
Предвидени са изменения по отношение облагането на непаричните (апортни) вноски в капитала на търговски дружества, регистрация и прекратяване на регистрацията в случаите на смърт на физически лица и регистрация по закона на чуждестранни лица, неустановени в страната.
Сега действащият закон разглежда извършването на непарични вноски в търговски дружества като доставка, поради което за лицето възниква задължение за начисляване на данък, а за дружеството, в което се извършва вноската, възниква право на данъчен кредит. Това налага, от една страна, заплащане на данъка, от друга – възстановяването му под формата на данъчен кредит. Необходимостта от ефективното заплащане на данъка от едното лице и възстановяването му от друго, възпрепятства осъществяването на подобни реорганизации на дейността и същевременно създава сериозен риск от злоупотреби.
С проекта се предлага извършването на непарични вноски да не се третира като "доставка". По този начин данъчното облагане на апортните вноски се изравнява с това при преобразуване на търговско дружество, а именно -извършването на вноската не се разглежда като доставка по смисъла на закона, а за получателя възниква задължение за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност. Същевременно, с цел това да не доведе до получаването на необосновани данъчни предимства, е предвидено получателят на стоките да поеме и всички права и задължения по закона, които е имало лицето, което извършва вноската.
В момента Законът за данък върху добавената стойност не предвижда специални разпоредби по отношение на случаите на смърт на регистрирани по закона физически лица, включително еднолични търговци.
Прилагайки общите разпоредби и принципи, при смърт на физическото лице – едноличен търговец, регистриран по Закона за данък върху добавената стойност, се налага служебно прекратяване на
регистрацията му и начисляване на данък за наличните стоки и услуги към датата на прекратяването на регистрацията. Независимо от съществуващата възможност предприятието на лицето да бъде прието от
наследник, законът не дава възможност наследникът да се регистрира по облекчена процедура, а допуска единствено лицата, поели предприятието, да се регистрират при наличие на общите основания за
това – обикновено след достигане на облагаемия оборот. Необходимостта от прекратяване на регистрацията, начисляването на данък и нова регистрация на наследника създават пречки пред нормалното
осъществяване на търговската дейност, които могат да доведат до прекъсването й или сериозното й затруднение.
Предложението на правителството е с промените в закона да има специална регламентация на данъчното третиране при смърт на физически лица и да се елиминират констатираните проблеми в тези случаи.
Измененията предвиждат регистрацията по Закона за ДДС да се прекратява при смърт на лицето, като се дава възможност лицата, поели предприятието на едноличния търговец по наследство или по завет, да
се регистрират доброволно без оглед на оборота. В тези случаи няма да се начислява данък за наличните към датата на дерегистрация активи.
Действащият закон разглежда равнопоставено местните и чуждестранни лица. Малкото разлики в данъчното третиране са свързани с регистрацията по закона на чуждестранните лица и предвидените допълнителни условия за тях. Поставяйки като общо условие за регистрация достигането на облагаем оборот от 50 000 лв. се оказва, че чуждестранни лица, чиято дейност в България е инцидентна или краткотрайна, трябва да се регистрират по закона. Този режим създава допълнителни административни ангажименти за чуждестранните лица, без да води до ползи за тях – например възстановяване на данъчен кредит, поради липса на покупки на територията на страната. Често този режим е обект на нарушения – т.е. чуждестранните лица независимо, че са задължени, не се регистрират по закона.
