Банковият сектор отава стабилен според МВФ и Световната Банка
Банковият сектор в България продължава да функционира в среда на засилен надзор и високо ниво на капиталова адекватност, рентабилност и ликвидност, се казва в съвместния анализ на МВФ и Световната
банка /СБ/ за състоянието на финансовия сектор в страната. Фондът публично оповести резултатите от изследването в началото на седмицата. Направените стрес тестове потвърждават стабилността на
банковия сектор. Кредитният шок трябва да бъде два пъти по-голям от този през 1996-1997 г., за да застраши устойчивостта на банковата система. Като цяло банките у нас са способни да устоят на
промени в лихвените проценти, без това да даде негативно отражение върху капиталовата им адекватност, а откритостта към валутен риск остава незначителна.
При предишната си съвместна оценка от 2002 г. МВФ и СБ отбелязаха стабилността на банковата система откъм валутен, лихвен и кредитен риск. Сега обаче към положителната оценка се добавя
безпокойството от бързия темп на нарастване на банковите кредити, най-вече на новите пазари на потребителско и ипотечно кредитиране.
Кредитният риск трябва да бъде изключително внимателно наблюдаван, се казва в анализа на МВФ и СБ. До този момент качеството на активите е задоволително, но индикаторите за този показател невинаги
предупреждават навреме за бъдещи проблеми. Затова управляващите трябва да увеличат способността си за наблюдение на цялостната задлъжнялост на частния сектор, тъй като кредитните дейности може да
се прехвърлят към небанковия финансов сектор.
Валутният риск остава нисък, но съществува опасност той да се повиши, ако предвидените мерки за ограничаване на ликвидността предизвикат капиталови притоци от чужбина. Възможно е изключването на
еврото от изчисляването на нетната открита валутна позиция да накара банките да взимат непропорционални заеми в евро от чужбина и по този начин да се създаде потенциална опасност за валутни
несъответствия, т.е. за разминаване на валутата на актива и валутата на пасива.
Новите кредитни продукти пък може да предизвикат ликвиден риск, да повишат лихвените равнища и по този начин да нарушат матуритетната структура на банковите баланси. Освен това ограниченото
преминаване към фиксирани лихви при дългосрочните контракти може да доведе до повишаване на лихвения риск.
Правителството вече е изпълнило някои от препоръките, дадени през 2002 г. То постигна напредък при определянето и оценяването на стабилността на структурата на собствеността на банките,
усъвършенства платежната система, въведе по-ефективен режим за обявяване на банките в несъстоятелност и създаде съвет за финансова стабилност. Препоръките на МВФ и СБ сега са насочени първо към
комбинирането на мерките за управление на ликвидността с подходящите контролни механизми. За да следи развитието на кредитирането в банковата система като цяло, правителството трябва да набавя
надеждни данни за корпоративната и потребителска задлъжнялост, а за да облекчи рисковете, свързани с капиталовите притоци, то трябва внимателно да наблюдава матуритетните и валутните структури на
банковите баланси.
